Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Журналистът Ваня Ставрева : Археологията е любов от пръв поглед

Ваня Ставрева
Снимка: личен архив
В това издание на "Калейдоскоп" ще погледнем към живота на Ваня Ставрева, която е известна като журналист, кореспондент за област Видин на вестник "24 часа". И няма как да е по друг начин - 25 години от своя живот Ваня посвещава на журналистиката. Отскоро нейното професионално развитие  е насочено към археологията, към древността, към разбулването на загадки и почти неизвестни факти за праисторията. За  нея "Археологията опиянява и е любов от пръв поглед и до края на живота".

Ваня Ставрева е родена е в Белоградчик през 1967 година като Ваня Младенова Костова. Средното си образование завършва във видинската гимназия "Димитър Благоев". Получава висшето си образование  в СУ "Климент Охридски", специалност "Българска филология". Работи за кратко като учител в ОУ "Софроний Врачански". Първите ѝ опити като журналист са в местния вестник "Димовска искра“. Определяща роля в живота на Ваня има нейният баща. Той е този, който ѝ вижда обявите за работа и който настоятелно я кара да се яви на конкурси, първо в местния вестник "Ние“, а по-късно и за кореспондент на вестник "24 часа".  В момента тя работи като археолог в Регионалния Исторически Музей - Видин и е редовен докторант в Историческия факултет на СУ "Свети Климент Охридски“. Семейна е, с едно дете.

Детството

"Баба ми и дядо ми са от онзи тип селски хора, които притежаваха природна интелигентност, защото не са имали възможност да учат много. Бяха много трудолюбиви, честни хора. Научила съм се от тях да ценя добротата, честността, трудолюбието. Научиха ме да уважавам, да обичам, да ценя хората."

Училището
"Спомням си дискотеките в Младежкия дом, ходенето във Венецианския склад, в Телеграфа, алеята на влюбените я наричахме тогава "Фас клуб". Имахме едни такива тръпки с вечерния час, да не те хванат учителите. Изискванията бяха високи, но ние сме се стремели да ги спазваме. Беше много емоционално и хубаво. Участвала съм в общи бягства, а и съм организирала бягства от часове. От бригада съм бягала, за да дойда на концерт на "Сребърни крила" във Видин. И до сега го помня. Беше по-различно, но аз съм се чувствала по-свободна."

 Университета

"Завърших българска филология в Софийския университет. Направих една специализация по фолклористика като изборът ми беше заради преподавателката, която водеше тази специализация Холевич. След това не съм се занимавала с фолклористика. Докато учех се омъжих, роди се сина ни, но тогава това беше общо взето правило - да се женим по-млади. Родителите ми се притесняваха дали ще завърша, но всичко се случи - и детето си отгледахме и завърших, после започнахме работа. Съвсем малко съм работила като учител по български език и литература. Опитът впоследствие ми показа, че когато смяташ, че някой ти върши нещо лошо, в крайна сметка не винаги е така. Оказва се ,че в някаква степен ти е направил услуга."

Журналистиката
"Вече бяха настъпили промените.  Баща ми беше видял обявата във вестник "Ние" и ми каза :"Яви се на конкурс." Бях убедена, че не може да има нормален конкурс, че си има човек, но се оказа, че не е имало човек, човекът съм аз. Впоследствие отново баща ми беше видял обявата във "24 часа", че търсят кореспондент за Видин и видинска област. Конкурсът беше в продължение на един месец да предавам кореспонденции от Видин. След този месец се оказа, че ставам. Та от 1 март 1993 година започнах работа във вестника и това са едни прекрасни мои години. И си давам сметка колко много ми е дала тази работа. Благодарна съм за опита и за човешките контакти и за приятелствата, които съм осъществила през този период. Помагала съм и на много хора за решаване на различни проблеми. Това ми е носило удовлетворение през цялото време."
 


Археологията

"Това като решение стана много внезапно. От мистериите, през многобройните репортажи, които съм писала за археологически разкопки, срещите ми с археолози по някакъв начин ми е повлияло. Но истината е, че една сутрин се събудих с това решение, че аз трябва да уча археология. Имах притеснения, че на тази възраст ще уча нещо различно. И аз се питам, как така се събудих с тази мисъл? Отдавам го на едно преживяване през същото лято. За пръв път отидох  на един фестивал в Оходен. Беше страхотна емоция и си мисля, че това беше тази капчица, която натежа при това мое иначе наглед внезапно решение. Сега явно търся едно бягство в миналото. Специалността е трудничка, трябва много четене. "

Видин
"Да кажа, че е много важно кого ще срещне човек по пътя си.  Аз по моя път срещнах доцент Петя Георгиева, археолог, праисторик. И тази среща беше решаваща да взема решението да се занимавам с праистория. Археологията опиянява и е любов от пръв поглед и до края на живота. Поне към  момента така го чувствам. Археологията е много скъпо занимание, но е много интересно и е много важно да се разкрие тази най-стара история, за която малко знаем. Епохата, от която аз се интересувам е неолит, 5 хилядолетие пр. н.е. Към момента на територията на област Видин няма проучван такъв обект. Надявам се да имам възможност в бъдеще да посветя усилията си и вдъхновенията си на нещо такова."

Предизвикателствата
"Всяко настоящо предизвикателство е най-голямо, защото това, през което си минал и си се справил, не ти се вижда толкава сериозно. Следващото предизвикателство е докторантурата, която започнах в Софийския университет, вече съм редовен докторант и ще правя дисертация. На интересна тема, която не е минала на гласуване от факултетния съвет. Така че изчаквам. Сега има три години, през които ме чака доста упорита работа и се надявам да се получи."


Повече можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Моя вина" или на другите

Романът „Моя вина“ на испанската писателка Мерседес Рон на пръв поглед е пълен с клишета, характерни за романтичните истории, предпочитани от тийнейджърите през последните години. Момиче с тъмно минало среща момче с тъмно настояще. И двамата имат какво да крият. И двамата имат причини да не се харесват. Привличането, разбира се, е..

публикувано на 17.10.25 в 17:05

Венцислав Нинков: Човекът, който рисува душата на Видин

В навечерието на Международния ден на художника ви срещаме с видинчанина Венцислав Нинков - човек, за когото изкуството не е просто работа, а път, по който върви цял живот. Венци рисува, откакто се помни. Завършил е училището по изкуствата в родния си град, където овладява различни техники - от графика и живопис до натюрморт, акварел и..

публикувано на 17.10.25 в 16:30

Пеперудената фея се превърна в един от символите на борбата с рака на гърдата

Пеперудената фея стана един от символите на Националната кампания за борба с рака на гърдата , организирана от Сдружението на жените мотористи "Lady Bikers MPowered Bulgaria" и Българското дружество за борба с рака на гърдата. Зад това приказно име всъщност се крие  розовият трабант на доброволеца Ина Николова от София. С него доброволката, която..

публикувано на 17.10.25 в 16:09

Без седмична грижа ще е дневният център към фондация "Уникалните деца на Видин"

От следващата година отпада една от дейностите, които се изпълняват от фондация "Уникалните деца на Видин". Няма да функционира Дневният център за деца с увреждания - Седмична грижа.  Според приетите промени, дейността не фигурира в Закона за социалните услуги, както не е включена и в Наредбата за качеството на социалните услуги, каза..

публикувано на 17.10.25 в 15:40

Актрисата Иоана Христова: Колкото по-често ходиш на зъболекар, толкова по-приятно ти става

С профилактични посещения в зъболекарския кабинет могат да бъдат избегнати по-големи проблеми. Това каза в    "Час при зъболекаря" актрисата от Държавен куклен театър - Видин Иоана Христова, благодарение на която на сцената оживява Малкото мравоядче - главният герой в най-новия спектакъл на трупата. Актрисата си спомни как самата тя е преодоляла..

публикувано на 17.10.25 в 15:31

Майка и дъщеря стоплят зимата за над 100 животни

Джулиана Цветкова и Камелия Русинова от Видин са майка и дъщеря, които посвещават живота си на това да помагат на животни без дом . Те стоят зад неправителствената организация " Четирикраки ангели " - едно малко, но изключително силно дело, родено от любов, упоритост и огромно сърце. В дома си, намиращ се в село Капитановци,..

публикувано на 17.10.25 в 15:30

Застрашена ли е свободата на словото?

Застрашена ли е свободата на словото в България? Постоянният въпрос, който вълнува в последните декади, изплува на дневен ред през пролетта, когато стана ясно, че страната ни се срива до незавидната 70та позиция в Индекса за свобода на словото на "Репортери без граници". Анализът показва, че свободата на медиите у нас е крехка и нестабилна, а..

публикувано на 17.10.25 в 14:59