Мариолга Цветкова: Най-важното е да оставиш следа след себе си

публикувано на 30.03.19 в 20:40

Мариолга Цветкова

Снимка: Личен архив

''Калейдоскоп'', 30.03.2019 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В днешния "Калейдоскоп" имаме среща с Мариолга Цветкова, една обикновена българска жена с уникално име, която с гордост си спомня за древната история на своята фамилия.

Мариолга е родена в известния род Бояджийски в Ловеч през 1947 година на 5 октомври. Любовта ѝ към нейния съпруг я води в крайдунавския град Видин, където тя живее и работи вече 30 години. През 1965 година завършва реална гимназия "Тодор Кирков“ в Ловеч с пълно отличие и сребърен медал. Продължава образованието си в Софийския университет в специалност "Физика, производствен профил, радиофизика и електроника". Като студентка се запознава със съпруга си Милчо Цветков и заедно се връщат във Видин, където се установяват да живеят. През 1970 година започва работа в Химкомбината като програмист в Електронноизчислителния център. Не съжалява, че не е участвала в конкурса за асистент в катедра "Физика" към Техническия университет в Габрово, но пък продължава да се усъвършенства като завършва следдипломна квалификация по специалността "Математическо моделиране" към ВХТИ София. Специализира в Украйна, Унгария и ГДР. През 1984 година започва работа като програмист в БНБ - Видин. От 1988 до 1992 година отново се връща на работа в ЕИЦ в Химкомбината. Тази нейна първа работа ѝ е на сърце. Последното ѝ работно място е в банка "Биохим" като програмист. Не случайно за нея казват, че е най-добрият програмист във Видин сред жените. "Обичам да се отдавам на работата си докрай" - казва Мариолга.

Днес Мариолга е активен пенсионер. В момента тя пише поредната книга. Първата й книга е за рода ѝ, следват книги за Париж, книга за готварските рецепти на майка ѝ.

"Семейството ми е от известен кюстендилски род, който тръгва от Велико Търново. Имало е един син на болярин Диаманди Диамандиев, който е участвал в едно от Търновските въстания. Фамилията на мъжа ми пък води корените си от Югославия. Баба Милица идва в село Стакевци и работи като слугинче в най-заможното семейство в селото. Харесват я много, защото е била хубаво работно момиче. Даже по-късно успяват да я задомят за най-знатния ерген, дядо Цвятко, и ѝ дават чеиз и пари като на своя дъщеря."

Детството

"Цяло лято си изкарвахме с брат ми в село Абланица. Майка ми беше домакиня, омъжена за лекар. Бащи ме беше рентгенолог и успява да си купи рентген. Помагали са му сестра му Надежда Бояджийска и баба Олга. Леля ми е била фабрикантка, което беше черното петно за баща ми и цялата фамилия. След като идва национализацията, тя решила, че трябва да даде на държавата печелившо предприятие. Единствена жена фабрикантка и единствена, която дава печеливша фирма на държавата. И за благодарност не ѝ дават никаква работа, нищо. И се стига до парадокса, че бившите нейни работнички ѝ носят храна, провизии, дрехи. Баща ми беше член на БЗНС "Пладне" и той е спасил Г. М. Димитров от народния съд, щели са да го убият. Баща ми ми разказва за този случай и аз му вярвам."

Образованието

"В Ловеч съм завършила с пълно отличие, със сребърен медал, единствената пълна отличничка. Едно време нямаше толкова много отличници. Сега защо записах физика? Можех да запиша медицина, майка ми много искаше, но понеже тя го искаше, аз ѝ казах, че не искам, не обичам химия, не обичам биология. Записах физика заради едно гадже. Имах приятел от Плевен, много хубаво момче, беше войник в Ловеч, той ми казваше, че бъдещето е във физиката. Така влязох в една от най-трудните специалности "Физика, производствен профил, радиофизика и електроника".

Видински период

"Първата ми среща с бъдещия ми съпруг беше в неговата квартира, помня и датата 1 март 1967 година. Първо ние отиваме с Мария, с шапки. И той ме помислил за много важна. Второ, че имам дебели глезени и трето, че съм много музикална, защото песента, която аз казах спечели "Музикалната детелина". А пък аз съм пълен музикален инвалид. Та не винаги първото впечатление е истина. Никога не можеш да направиш първо впечатление втори път е любимата мисъл на мъжа ми. Три години ме ухажваше и през 1970 година се оженихме и дойдохме във Видин."

Трудов стаж

"17 години съм работила в Химията. И ме пращаха на какви ли не курсове. В Чернигов, Украйна бях в командировка, в Унгария, в ГДР. После завърших следдипломна квалификация във ВХТИ - София. Въобще всички неща, които съм могла да постигна на това ниво Видин - изчислителен център, съм ги постигнала. Работата в "Биохим" ми беше последната и най-хубавата работа в живота."

Писането

"Просто ми се пише. Просто съм си объркала професията. Трябваше да уча не физика, а някаква филология. Докогато мога и докъдето мога ще пиша. Първата ми книга е е жест към майка ми, която беше домакиня. Тя ми беше подарила тетрадка с готварски рецепти "Рецептите на Ганка"."

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Мариолга Цветкова: Най-важното е да оставиш следа след себе си

Двойки с репродуктивни проблеми могат да кандидатстват за финансова помощ от Община Видин

Школа по керамика отваря врати във Видин (снимки+видео)

99% от горските пожари са в резултат от човешка небрежност

Театрален фестивал представя 15 заглавия на три сцени във Враца

Обявиха обществена поръчка за саниране на жилищна сграда в Кула

Цветомир Оприн - младежът, който не се плаши от студа и мнението на другите

Литературни таланти от Враца получиха признание за своите творби

За БНР

Радио Видин