От българските строители в Коми са построени близо 8 000 км горски пътища в тайгата, 167 000 кв. м жилищна площ за 20 000 наши и съветски граждани, топлоцентрали, 4 общообразователни училища, 4 детски градини за 1 400 деца, една болница и три здравни пункта, както и много заведения за обществено хранене. За поддържане и опазване на техниката са построени ремонтни заводи и гаражи. В България пък са изградени дървопреработвателни заводи за дървесина от Коми.
Това е част от официалната информация за пребиваването на българските работници и специалисти в Коми. Животът им там през годините е оставил незабравими спомени."Доволни сме много. Първо бях сам, после съпругата ми, с която се запознахме в Москва, дойде с договор на работа. Децата си изучихме тук", разказва 73-годишният Цветан Тодоров от врачанското село Лиляче. В Коми той е прекарал 13 години от живота си:
"Децата завършиха там начално, средно и висше образование записаха, но после"Перестройката" леко пообърка нещата и се наложи да ги прехвърлим в България. Ние живеехме в Усогорск- център на четирите българските селища в Коми. Аз работех към Топлофикация първоначално, а после бях и началник склад. Съпругата ми пък беше счетоводител. Що се отнася до заплащането, мога да кажа, че бе добро, защото бе по-високо от това в България..."Непосредствено след подписването на документа за сътрудничество, между България и бившия СССР, са предприети мерки, така че строителните работи, а оттам и дърводобивът, да започнат във възможно най-кратки срокове. За директор на Горското промишлено предприятие в Коми е назначен инж. Георги Стоев. Започва набирането на работници. На 4 февруари 1968 г., при минус 40 градуса студ в тайгата, е изпратена първата група от 50 души начело с директора по строителството - инж. Никола Петков. Мнозина се поизплашили и искали да се върнат, поради което е изпратена делегация , която успява да ги задържи.
Една от най-ниските температури, отбелязана в годините, когато нашенците са били в Коми, е през зимата на 1978-1979 година- минус 53 градуса.
"В Коми наистина беше много студено. Ние обаче свикнахме и твърдя, че там бяхме много по-здрави отколкото тук. Аз не си спомням там да съм кашлял...
Когато първите българи дошли в тайгата, там не е имало нищо. После прокарват железницата, после започват да строят и пътищата... Условията за живот бяха прекрасни. Задоволени бяхме с всичко- газ, парно, топла вода, всичко обзаведено. През Коми мина половин България. Четири селища, много народ. В Усогорск имаше две училища от първи до единадесети клас. В останалите български селища също имаше училища. Някои хора бяха дошли за да си изучат децата, други пък заради прословутите леки коли. Навремето да купиш кола не бе толкова лесно. Една малка България в сърцето на Коми. Сега, ако държавата съумее да поднови тези връзки с Русия, няма да сбърка. Това ще бъде едно страхотно богатство за нас. Да внасяме дървесина и да подновим взаимоизгодните си връзки. Това би помогнало на много хора..."
На същото мнение е и Панайот Панайотов от село Черкаски. Той е само на 26 години, когато авантюристичният му дух го отвежда насред тайгата. Един от пионерите, дървосекачи в Благоево и Усогорск- за хората работили там, тези имена значат много:
"Освен че се добиваше дървесина, строяха се и жилища за работниците там. Ние живеехме в домове, построени от български строители. После тези жилища останаха за руснаците. Най-вече за военнослужещите, командировани в другите тогава социалистически страни. И още нещо любопитно- по време на Втората световна война Хитлер е пратил в Коми една войска без да съобрази, че тук с обикновено войнишко облекло не се живее. Когато докладвали на Сталин за десанта, той само попитал как са облечени. Като разбрал, махнал с ръка и казал да ги оставят. Нямало нужда да се занимават с тях. Там зимата е 8- 9 месеца. Аз съм се качвал на вишка да гледам тайгата. Не можете да си представите за какво става дума. Едно безкрайно пространство прорязано само от реките. Гори до хоризонта. Но все пак, колкото и да е величествена тази гледка, е леко еднообразна. В гората имаше и много животни. И ние, българите, понеже сме си авантюристи, намерихме начин да си купуваме оръжие и ходехме на лов. Но не мога и да не кажа, че е доста опасно човек да отиде да ловува в тайгата сам...
За съжаление завърши една епопея, свързана с историята на горското ни стопанство, а що се отнася до мен, признавам, че спомените ми за този период от живота ми са изпълнени с носталгия..."
Когато през 1967 г. нашите дървосекачи за първи път слизат на крайната спирка на ж.п. линия Микун - Кослан, пред тях са се ширели безкрайни горски масиви, покрити с кристално чист северен сняг, потопени в тайнствена тишина. Точно там през тези години нашите работници и специалисти оставят и част от своята младост.
Целите интервюта и подробности по темата чуйте в звуковия файл.
В материала са използвани снимки и видеоматериал от групата "Българите работили в Коми", elenа elena, Панайот Панайотов, Георги Адамов
венец, ако не се е състезавал законно. " Кой печели медалите? Кой грабва венеца? Отговорът на този въпрос пак е свързан с вярата в Бога! Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.
В Гюргич се подготвят за Фолклорния младежки събор "Среща на три поколения". Той ще се проведе на 9 август край язовира до ружинското село. Идеята за провеждането на този празник е на Бойко Младенов, който сега е кмет на населеното място. "Аз съм инициатор на това събитие, на младежкия събор между поколения. И отначало моята фирма го..
"Професия хоби" днес ни отвежда зад кулисите на едно изкуство, което придава настроение, емоция и стил на най-важните моменти в живота - декорацията на специални събития. Ще надникнем в процеса по създаване на украса за сватби, рождени дни, юбилеи, кръщенета, балове, момински партита, погачи и още много поводи за празник. Срещаме ви с..
За девета поредна година Видин посреща едно събитие, което се утвърди като неизменна част от културния календар на града. Става въпрос за Ретро парад - Видин - колоритна и обичана инициатива, която събира на едно място миналото и страстта към автомобилите. Идеята и реализацията на парада принадлежат на видинчанина Иван Цолов - човек с..
На една крачка от кръчмата „Лисицата и хрътките“, която винаги изглежда така, сякаш е видяла и по-добри времена, понякога… но само понякога… и то малцина, получават възможността да тръгнат по тясната уличка „Слейд Али“. Тя е от онези улички, които е по-лесно да пропуснеш, отколкото да намериш. Може би защото някъде по протежението ѝ има една малка..
Кула е третият по големина град в област Видин - град с богата история. Там, където някога се е намирала римската крепост "Кастра Мартис", чиито останки и днес пазят спомена за славни времена. Намира се на 30 км западно от Видин и на 13 км от границата със Сърбия, на която е разположен контролно-пропускателният пункт "Връшка чука". Към момента на..
Вечер на талантите, концерти със звездни изпълнители, автокино, изложби и развлечения за деца ще зарадват жители и гости на Мизия в дните от 2-ри до 9 август. Проявите са част от тазгодишните традиционни панаирни дни в града. Програмата е богата и включва забавления за всички възрастови групи, обясни за Радио ВИДИН Кристине Декова от Община Мизия,..