Жители на Черкаски: Не ни върви, защото не вярваме в собствените си сили

Генади Вельов провери какъв е животът на местните, стигат ли им заплатите и пенсиите, как се справят с поскъпването и доволни ли са от жизнения си стандарт точно по времето, когато в селския клон на пощата по-възрастните жители чакаха да получат пенсиите си:

"Какъв живот тук на село? Живеем ден за ден. Останахме малко, а се клеветим много. Ето сега сме излезли тук за пенсиите и ще чакаме до обед да си вземем парите. Проблеми- колкото щеш... Тук съм от 15 години, а за това време са се родили само 3 деца. Ако взема да ги броя, повече от 50 души са измрели. Постепенно се топиме, топиме и краят е ясен. След 10 години, на 50 къщи само един комин ще пуши...

Аптека нямаме, лекар идва от Вършец два пъти в седмицата- кога дойде, кога не дойде. Нямаме дърводелец, нямаме и шивач. Защо? Защото, ако започне някой да прави нещо, 100 души ще минат и ще кажат: "Баш ти ли почна бе? От това няма да стане нищо. Направи така, направи иначе", акъл да ти дават. Ама няма да се хванат и да рекат: "Ей, дай да му помогнем на този да свърши нещо работа, че ще имаме кяр". Не- ние вардиме да се не издигне някой над нашето ниво... Един с един се не водиме и се не караме. Първата ни работа е да кажем: "Това няма да стане". Второ- все не ни харесва свършеното. Ако трябва да направим тази козирка така, ще кажат: А не може ли да е на другата страна?"...

Този салон горе е правен с общ труд. Тази сграда, също. Имаме си клуб на пенсионера. Събираме се там на раздумка и благи лакардии. Пак така го направихме. Сега обаче да идеш до комшията за два лева, или ще каже: "Нямам", или ще каже: "Чакай да питам жената", или ще пита: "Кога ще ми ги върнеш", или 330 други причини ще има, за да ти откаже...

Природата тук е хубава, ама ние не сме. Наклевети ме тук един, че съм имал ракия, дойде полицията и ми взе 110 литра. Митницата състави акт и сега трябва да ходя във Враца да видя колко са ме глобили. Останахме малко народ и един друг се клеветим... Проблеми с малцинствата нямаме, защото такива в селото няма. Чисти българи сме си, макар че ни наричат турци, защото навремето тук е имало 300 турски къщи...

Какво да кажа- пуснали тук животните да пасат в градинката. Никой нищо не пази... Млади къде ще има. Всички са в града, защото там има работа. Тук дето имаме 4-5 младежи, това всичко се е пропило и гледа да докачи някой лев. За старите пък какво да кажа- всичко е с патерици... 3-4 професора са излезли от това село... Нямаме никакъв проблем. На нас всичко ни е наред. Копаем си градинките, садим си бобец и връзваме двата края. Работили сме по петдесетина години и пенсии добри взимаме - има-няма 200 лева... Как живеем ли, ами питайте кмета..."

А какво каза за живота в селото кметът Валери Тодоров, както и каква е връзката на Йордан Радичков с Черкаски и какво разказват местните за него- в звуковия файл.