Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Петьо Начев: Щастлив съм, че рисувам

2
Снимка: Радио ВИДИН
В "Калейдоскоп"  ви срещаме с художника по призвание Петьо Начев. Той не е роден в Северозападния край, но по стечение на обстоятелствата съдбата му е свързана с Видин. Роден е на 2 март 1952 година в Димитровград. Детството му преминава в там. Ученическите ваканциите прекарва с брат си  най-често в селото на майка му Търнава, Белослатинско. Спомените от онези години са за много лудории и пакости, за весели и безгрижни детски дни. През 1967 година семейството му се премества във Видин. Тук завършва средното си образование в гимназия "Лиляна Димитрова".  Кандидатства в Художествената академия, но не е приет. Без много да се двоуми заминава в Кърджали да работи като учител.

Определя себе си като човек с чувство за хумор, който гледа на света с погледа на човека - артист, творец, художник. Убеден е, че каквото и да се случи, винаги във всичко съществува нещо комично. Именно това чувство за хумор го  съхранява, дава му възможност да гледа от друг ъгъл на живота. "Човек не трябва да губи това чувство за хумор, тъй като това го предпазва от редица неприятности. Ако човек се вглъби само в нещастието, това означава да си навлече много болести." - заключава дълбокомислено Петьо Начев.  

Детството
"Никой не си заключваше вратите, всеки знаеше, че ключът е под изтривалката, ние го слагахме там, за да не го загубим. Родителите ми като млади са заминали да строят града на младостта, на една гола поляна е изникнал завод. Това е било повеля на правителството. Тогава е съществувало т. нар. "бригадирско движение". Това е било пак някакво такова съревнование."


Кърджали
 "Отидох октомври месец в Кърджали в отдел "Просвета". Чукам на вратата и казвам: "Искам да стана учител". Служителката пита:"Какво сте завършили?", казвам: "Гимназия", и тя каза:" Ще предавате история, френски език и нотно пеене." -"Как френски, аз не съм учил никога френски, учил съм немски." Та накрая ми намериха  с руски. И така с руски, история и нотно пеене тръгнах за село Люляково."

Люляково
"Какво е интересното. Децата в Люляково имаха желание за учене и полагаха максимум старание, за да могат да научат български език и да се изказват на български език. Имаха амбицията и старанието да говорят на правилен български език. Но там родителят изисква и не се срамува от това децата му да учат български език."

Рисуването

"Намирах време за него, но съвсем епизодично. Не ми оставаше време да рисувам, както сега го правя. Значи трябваше да дойдат годините да се пенсионирам, за да почна да работя. Аз сега си работя все едно съм на една постоянна работа. След закуска отивам в ателието и работя до 16: 30 часа всеки ден. Всеки ден, сега е най-добрият момент. На изложбата ми в Монтана дойде моят приятел проф. Ивайло Мирчев. Едва сега започнах да правя тези изложби - във Видин, в Монтана, в Неготин, в Ловеч. Имам разговор следващата изложба да бъде в Турну Северин и евентуално, следващата да бъде в София, в една от галериите. Всъщност това ме крепи. Щастлив съм, че отприщвам тази енергия. Не съм имал време да работя с рисуването. Не можеш да се върнеш от училище натоварен и да извадиш палитрата и да започнеш да рисуваш. Не става, иска се спокойствие. Пейзаж, натюрморти, портрети с акрил, акварел и масло основно. Работя основно с акрил. С тези бои се изисква по-интензивна работа и работата трябва да бъде завършена в рамките на часове. Повече работя с шпакла отколкото с четка. Точно тия мазки дават един релеф, по-особено въздействие. Първият ми любим художник беше Шишкин."

Почивката

"Аз му казвам агрофитнес. На 15 км от Видин в село Ясен си почивам. Преди години бяхме със сина ми и съпругата ми там, много отдавна, и аз си казах един ден като имаме пари, ще си купя място тук, да си идваме лятото. Случи се така, върнах се от командировка и с парите си купих това место, то беше само лозе. Прекарах вода, ток, направих нещо като бунгало. И там ходя лятно време и се грижа за това лозе. Значи от април месец като започне резитбата, копаенето и аз отивам на агрофитнес. Това ми дава едно друго желание за живот. Само, който не е чул птиците как пеят, тишината, спокойствието, той не може да си представи за какво иде реч. Ето там е един малък рай."

Повече може да чуете в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Моя вина" или на другите

Романът „Моя вина“ на испанската писателка Мерседес Рон на пръв поглед е пълен с клишета, характерни за романтичните истории, предпочитани от тийнейджърите през последните години. Момиче с тъмно минало среща момче с тъмно настояще. И двамата имат какво да крият. И двамата имат причини да не се харесват. Привличането, разбира се, е..

публикувано на 17.10.25 в 17:05

Венцислав Нинков: Човекът, който рисува душата на Видин

В навечерието на Международния ден на художника ви срещаме с видинчанина Венцислав Нинков - човек, за когото изкуството не е просто работа, а път, по който върви цял живот. Венци рисува, откакто се помни. Завършил е училището по изкуствата в родния си град, където овладява различни техники - от графика и живопис до натюрморт, акварел и..

публикувано на 17.10.25 в 16:30

Пеперудената фея се превърна в един от символите на борбата с рака на гърдата

Пеперудената фея стана един от символите на Националната кампания за борба с рака на гърдата , организирана от Сдружението на жените мотористи "Lady Bikers MPowered Bulgaria" и Българското дружество за борба с рака на гърдата. Зад това приказно име всъщност се крие  розовият трабант на доброволеца Ина Николова от София. С него доброволката, която..

публикувано на 17.10.25 в 16:09

Без седмична грижа ще е дневният център към фондация "Уникалните деца на Видин"

От следващата година отпада една от дейностите, които се изпълняват от фондация "Уникалните деца на Видин". Няма да функционира Дневният център за деца с увреждания - Седмична грижа.  Според приетите промени, дейността не фигурира в Закона за социалните услуги, както не е включена и в Наредбата за качеството на социалните услуги, каза..

публикувано на 17.10.25 в 15:40

Актрисата Иоана Христова: Колкото по-често ходиш на зъболекар, толкова по-приятно ти става

С профилактични посещения в зъболекарския кабинет могат да бъдат избегнати по-големи проблеми. Това каза в    "Час при зъболекаря" актрисата от Държавен куклен театър - Видин Иоана Христова, благодарение на която на сцената оживява Малкото мравоядче - главният герой в най-новия спектакъл на трупата. Актрисата си спомни как самата тя е преодоляла..

публикувано на 17.10.25 в 15:31

Майка и дъщеря стоплят зимата за над 100 животни

Джулиана Цветкова и Камелия Русинова от Видин са майка и дъщеря, които посвещават живота си на това да помагат на животни без дом . Те стоят зад неправителствената организация " Четирикраки ангели " - едно малко, но изключително силно дело, родено от любов, упоритост и огромно сърце. В дома си, намиращ се в село Капитановци,..

публикувано на 17.10.25 в 15:30

Застрашена ли е свободата на словото?

Застрашена ли е свободата на словото в България? Постоянният въпрос, който вълнува в последните декади, изплува на дневен ред през пролетта, когато стана ясно, че страната ни се срива до незавидната 70та позиция в Индекса за свобода на словото на "Репортери без граници". Анализът показва, че свободата на медиите у нас е крехка и нестабилна, а..

публикувано на 17.10.25 в 14:59