ТЕ избират БЪЛГАРСКОТО

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Фрагмент от ''Неделник''- 26.05.2019 г.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Истинският родолюбец разбира посланията на предците, учи се от грешките им и върви по техните стъпки. Защото в края на пътя винаги е имало обща цел - България. ...Всичко българско е синоним на вкъщи. А по-добро от вкъщи няма..."

"Не съм избирал българското, избрали са го моите родители, когато преди повече от 18 години са решили да останат в България и именно тук да отгледат детето си. Сега аз нося България в сърцето си, живея в най-бедната част на Европа, но това е моята родина и не съм достатъчно силен, за да я напусна. Тук правя това, което обичам и обичам това, което правя... "

"Ние, българите, носим вина, че не оценяваме земния рай, в който живеем. Всички, които са се жертвали за Родината, ни учат на нещо много важно, че човек не трябва да се отказва, а да се бори докрай за най-ценното- Родината... Млади хора, събудете се! Ние сме реализацията! Ние сме хората, които трябва да водят България към прогрес..."

"Искам да защитя спомените си, защото няма по-приятно чувство от това да си в родния край, с хората, които обичаш. Искам да имам шанс за развитие. Искам да съм полезна на хората около себе си и вярвам, че бъдещето е по-добро, когато ние го правим такова..."

"Всички ние се нуждаем от това отново да си припомним колко важно е всъщност да изберем българското, да го приемем и винаги да го носим на гърдите си, сякаш е орден за храброст, вместо да го прикриваме като мръсно петно върху белите си ризи. Да се чувстваш българин, е кръвна връзка с предците, духовно съпреживяване. Трептенето на сърцето, когато чуеш писъка на гайдите, искрицата гордост, когато в централното фоайе на "Ла скала" видиш портретите на българите, сълзата, която се отронва при разказите за жестокостите в Батак. Избирам българското, защото то е част от мен!"

Това са искрените мисли на петима младежи, които преди дни си казаха довиждане с любимото училище- средно училище "Цар Симеон Велики". Божидара, Ивайло, Теа, Боряна и Владимир са тазгодишните носители на наградата на името на полк. Стефан Илиев, учредена през 2017 година от онколога проф. Иван Гаврилов, с подкрепата и съдействието на Радио ВИДИН. Наградата е за ученици с отличен успех, доказали родолюбие. Такива са те, родолюбци, пазят и носят българското в себе си:

"Това, което ни прави българи, трябва да е чувството...Трябва да си помагаме, защото сме едно цяло...Българка съм, защото спазвам всички традиции. човек трябва да оценява това, което му дава родината.... За мен може би всичко започва от дома и от ранна детска възраст и от това какви примери имаш до себе си в лицето на родителите си. Патриотичният разум се изгражда още от ранните детски години - да обича Родината, да обича природата, и да изпитва уважение към нея. Сега наша е задачата да запазим това, което имаме, да градим и да го предадем.... Човек, роден от българска майка, няма как да не носи българското в себе си. За мен българското са мъничките неща, които създават големия образ на българщината."

Родолюбци ли сме? Трябват ли ни водачи днес и имаме ли такива? Пазим ли паметта на героите? На тези въпроси младежите отговарят нееднозначно:

"Това също зависи от всеки един, няма как да не сме родолюбци.... Не смятам, че сме родолюбци, всеки се има за такъв, но малко са хората, които правят основното, за да просперира България, а това е, че трябва да са тук и да градят себе си тук.... Да, родолюбци сме - на 3 март, на Гергьовден, във фейсбук, но това, че имаме знаме на балкона и че по празници започваме да пишем статуси из социалните мрежи, по никакъв начин не ни прави родолюбци... В голямата си част българинът не е родолюбец- доказва го ежедневно- историята ни се помни все по-малко, пишем на български все по-малко, дори на места говорим на български по-малко. Някак си чуждият свят завзема нашия и ние забравяме българското. Забравяме родната си история, собствените си герои... Постепенно българското в нас се стопява и родолюбието намалява. .... Хората са родолюбци, но по много криворазбран начин. За родолюбие приемаме да си татуираш Левски на гърба, да окачиш портрет на Стефан Стамболов в кабинета си- за мен това не е родолюбие, не е българско. Смятам, че в училище трябва да имаме специални часове по родолюбие- не само по история, защото една година или една личност не определят колко силно твоето сърце бие за България. Вид родолюбие е и да изхвърляш боклука си на правилното място, да учиш децата си да пишат грамотно на български, да застанеш мирно, когато вият сирените на 2 юни, когато видиш непознат в беда, да му помогнеш. Родолюбието не трябва да се изразява в думи, а в действия...

Едно време родолюбците като полк. Стефан Илиев е трябвало да дадат живота си за Родината, но в днешно време не е нужно да правиш това, и слава богу! Сега за да си родолюбец е нужно много по-малко, но ние не сме родолюбци, защото пропиляваме и унищожаваме нашите богатства, напълно съзнателно, което е още по-страшно.... Да съхраняваме културните си паметници, да почитаме паметта на героите- неща, които не изискват много от нас. За да сме тук сега, много хора са дали живота си, а ние буквално плюем на гробовете им, защото не само ги забравихме, а опетнихме това, което са направили.... Докато човек сам не се осъзнае, че трябва да пази България и родното, който и да го поведе, по никакъв начин няма да му повлияе... Не трябва и да хулим България- така, както правят много наши сънародници. Трябва да се гордеем с България, не само с историята ни, и в момента има много неща, които са повод за гордост- постижения в сферата на изкуството, науката, постоянно се забелязва, че има някакво развитие, има хора, будни хора в България, и то млади хора, които са бъдещето на тази страна, които правят нещо за нея... Според мен, водачът е важен, но по-важни са масите. Не е толкова важно, важно е ние какво правим....Ние се опитваме да разбием стените и е хубаво да виждаш, че има млади хора, които искат да променят нещата..."

Тази година наградата на името на полк. Стефан Илиев е в две категории: за есе на тема "Аз избирам българското" бяха наградени Теа Делянова, Боряна Пламенова и Владимир Славчев, а за благотворителност и дарителство- Божидара Славова и Ивайло Пламенов. Двамата са доброволци в младежката структура на БЧК и това е техният начин да бъдат полезни- на себе си и на хората около тях.

Военен лекар, артист и планински спасител, финансист, ветеринарен лекар- това са новите предизвикателства, с които ще опитат да се справят младите хора, защото знаят какво искат да правят със живота си и ще учат това, което им е най-на сърце, колкото и да е трудно. Те са на прага на големия живот и знаят и друго- че всеки сам е отговорен за бъдещето си, затова искат да оставят своя завет на тези след тях: "Да останат българи- в България!"

Да прегърнем нашето си, да работим за нашето си, да пазим нашето си- това е призивът на Божидара, Ивайло, Теа и Боряна. Те са тазгодишните носители на наградата на името на полк. Стефан Илиев. Наградата е учредена от проф. д-р Иван Гаврилов през 2017 година и е за абитуриенти с отличен успех, доказали родолюбие. Досегашните носители на патриотичната награда са Илияна Киндиянова, за есето й "Изгубената съвест"; Кристина Петрова- за есето й на тема "Време е за патриотизъм" и Едуард Милчев- за проекта му на паметна плоча на полк. Стефан Илиев, която да бъде поставена във Видин.

Споделете

ТЕ избират БЪЛГАРСКОТО

"Слейд Хаус": Къщата, която се отваря веднъж на девет години

Кула - градът на границата, в който младите липсват

Мизия посреща панаирните дни с богата програма

Една българка и нейното семейство "На мегдана на другата България"

Нововъведение улеснява плащането на синята зона във Видин

В "Музикална зона" на 31 юли 2025 слушаме Дейвид Рендъл, Клио Лейн и Чък Манджиони

Торлашките къщи вдъхновиха приказки за малки читатели

За БНР

Радио Видин