Работливи ли са младите хора в България

публикувано на 03.07.19 в 12:07

Снимка: БГНЕС

''Актуално'' в ''Посоките на делника''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Преди дни излезе поредната статистика, според която у нас неработещите млади хора са 22%, докато в Европа те са средно 12%. Разликата е доста сериозна. Унизителна ли е работата и безсмислено ли е учението, според тях?

Вицепремиерът Томислав Дончев коментира, че ако през 70-те един млад човек не работи, би умрял от глад, то днес сравнително безоблачното му "съществуване на търтей" е абсолютно възможно. Факт е, че основният проблем с безработицата е специфичен за по-малките населени места. Ето защо буди недоумение липсата на желание на младите и способни хора от тези региони да се възползват от възможностите, които им се предлагат. Според официалната статистика на Евростат всеки шести младеж между 20 и 34 година не е работил или учил през 2018 година. Това прави армия на безработните от около 1 500 000 души, коментира Жоро Александров:

"У нас младежите и девойките са на едно от първите места в ЕС - всеки пети млад човек нито учи, нито работи. Повече от България са нехранимайковците в Италия- 28.9% и Гърция- 26.8%. На другия полюс са в Швеция, Холандия, Люксембург и Малта, където всеки 10 млад човек не е заинтересован. По данни от трудовата борса във Враца броят на безработните младежи в общините Враца и Криводол през май е бил 301. Без постоянни доходи са младежите без специалност. Едва 18 млади предприемачи са подписали договори по процедурата "Насърчаване на предприемачеството". Бенефициенти са нови фирми, които ще изпълняват дейност на територията на община Враца."- допълни Жоро Александров.

Защо за младите е унизително да работиш, а да учиш е безсмислено? Много младежи след завършването на средното си образование решават да се реализират самостоятелно, като голяма част от тях вземат абсолютно самостоятелно своите решения. Някои се плашат от това да променят своето местоживеене, а други пък се впускат в приключения и предизвикателства, които им предлагат по- големите градове на страната или чужбина. Има и такива, които избират родните си места и въпреки сравнително по- ниските трудови възнаграждения остават да живеят там където са техните семейства. Александър Венциславов е млад човек от Видин, който се занимава с музика и днес свири в рок група. Опитал е предизвикателствата на столицата преди година, но отново е решил да се завърне в родния си град Видин.

"На 24 години съм и свиря като бас китарист и вокал в една местна група. Ако си дадеш година почивка, след завършването е едно, но ако в продължение на няколко години не си открил пътя си, не е правилно и трябва да поработиш над това нещо"- смята Александър Венциславов.

Днес много млади хора са нискоквалифицирани и като такива могат да полагат само нискоквалифициран труд. У нас, а и навсякъде, той е по- нископлатен. Те обаче очакват да взимат като бармани, шофьори и общи работници толкова, колкото взима един програмист, инженер или енергитик. Срещу тези свои претенции те нямат какво да предложат, но въпреки това не виждат в позицията си нищо нелогично или смущаващо. Сами са избрали да бъдат нискоквалифицирани, но настояват, че държавата им е длъжна да им осигури стандарт като на хората, инвестирали в себе си години усилия. Потърсихме за коментар Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България:

"Рано или късно младите се сблъскват фронтално с реалността на пазара на труда. Ако те наистина искат да имат по- високи доходи, не е трудно това да се случи ... Този процес се наблюдава и то особено в по-малките населени места"- каза Елеонора Негулова и допълни:

"У родителите съществува т.нар. "синдром на приетата вина". Когато тези родители са взели решението да работят навън и много от тях не е ясно дали и кога ще се върнат обратно тук, по този начин те смятат, че компенсаторно покриват своето чувство за вина пред децата си."

Допълнителен стимул за философията "няма да им работя за 600 лева" е фактът, че те продължават да бъдат издържани от родителите си. Много са случаите на емигрирали майки и бащи, които пращат пари на своите 25- 30 годишни "деца" и в това "децата" отново не виждат нищо смущаващо. Разговарях с Кирил Коцев, активен млад човек от Лом, който в момента живее и работи в родния си град:

"В Лом живея вече 10 години, след като се прибрах отново и смея да кажа, че имам познати, които не са работили и един час на трудов договор. И понеже вече няма накъде, тези хора предприемат някакъв вариант да емигрират"- сподели Кирил Коцев.

Ощетена ли е в крайна сметка днес българската икономика от този проблем? Вероятно всички ние бъркаме някъде във възпитанието на новите поколения, но при всички положения този феномен вреди сериозно на всички замесени в него.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.