"Това, което си спомням от моето детство е свободата и независимостта. Скитахме по полетата, събирахме се големи групи деца, правехме какви ли не глупости и пакости, но бяхме самостоятелни. Къпали сме се край реките и в язовирите и как сме оцелели, не знам. Не си спомням да е имало някакъв инцидент. Учех в училището в село до 4 клас в смесени паралелки, но го закриха. Когато трябваше да отидем в прогимназията, родителите ми взеха решение да отидем в Димитровград. Родителите ми по цял ден работеха. Майка ми от рано сутрин до късно вечер беше на работа, беше краварка. Кравите изискват много грижи. Баща ми също. И сме израстнали съвсем самостоятелно. Дядо ми се занимаваше със земеделие и гледаше и много животни."
Училището
"В училище беше много строго, имаше униформи, което от една страна беше добре, защото родителите ни не мислеха какво да обличаме, децата горе-долу бяха еднакви. Имаше дисциплина, уважение към учителите и стремеж към знанието. Бяхме много ангажирани тогава, имаше много кръжоци. Аз се занимавах с астрономия, с математика допълнително. С фотография. Водеха ни на наблюдения в Кърджали в обсерваторията, в Рожен. И там има преживявания, емоции, които са хубави за едно дете. И тогава и сега обичахме да се снимаме, не толкова селфита. Спомням се другаря Бакалов, който водеше кръжока по фотография. По български език и литература ни се сменяха често учителите и това ни даде възможност по-широко да гледаме на литературата.
Университета
"Още като ученик ми казваха учителките, че е хубаво да кандидатствам литература. Пишех добри съчинения. Можехме да кандидатстваме по време на казармата. Без много труд, кандидатствах "Българска филология" и тогава ме приеха. Следването никак не е леко, защото трябва да се прочетат много книги. Ако някой си мисли, че е лесно, не е така. Учат се два предмета - български език и втория литература. Всеки от тях си има своите особености, специфични термини. И за да бъдеш учител, трябва да покриеш изпитите по психология и педагогика. Спомням си, че някои преподаватели изнасяха лекции в западни университети, техните лекции бяха най-интересни. 90 -та година, когато завършвахме имаше разпределение, но трябваше да вземеш бележка, че искаш да отидеш другаде. Взех си бележка и дойдох във Видин. Защото оттук е жена ми, а откъдето е жената, оттам е родата. Видин ме посрещна с много вятър, това беше първото ми впечатление, че е много ветровито. Видин ме посрещна добронамерено. Много хора се отнесоха към мен добронамерено, освен роднините. Започнах като учител по заместване, беше голяма мъка. Не можах трайно да се установя в някое училище, въпреки добрите резултати, които имах с моите ученици. Оказа се, че няма значение. Никой не гледа колко си добър. Най-важното е, че имах желание да бъда учител. Но системата ме издържа 2-3 години и ме изхвърли. Като студент нарочно не правих диплома, а се явих на два изпита по български език и литература за да мога да се разходя из целия материал да си го припомня, да съм подготвен. Тъй като преподаването изисква познание върху всичко."
Журналистиката
"Започнах работа във ветстник. В началото беше трудно. Тъй като журналистиката е специфична, аз никога не съм имал намерение да ставам журналист. Не беше много лесно, както някои си мислят, че е лесна журналистиката. Един от хората, които ни учеше да пишем статии за вестника беше Величко Йонов. Вестникът се казваше "Седмичен телеграф". След това работех и в радио, и правехме заедно с Камелия Лозанова първото живо предаване, икономическо във видинската телевизия. Журналистиката ми даде най-вече контакти. Да се запознаеш с хората в града. В началото аз не познавах почти никой. Освен това и процесите в града - икономически, политически, всякакви. Научи ме , че трябва да се съобразявам и с другите. Това, че има и друга гледна точка, не само моята. Различни са гледните точки, както се казва - всеки за себе си е прав. Да покаже всичките гледни точки и ако може да обобщи."
Фотографията
"Върнах се към фотографията, моята детска мечта. Да уча фотография, нямаше как да стане навремето. Тъй като се преподаваше само в София. Моите родители нямаше как да ме пуснат, разбирам ги. Но пък научих нещата от преподаватели и от четене на книги. Тогава излизаха доста книги на български и на руски и списания имаше. Сега фотографията е различна от онази аналоговата. Първо всички снимат, второ процесът, който беше за обработката много се улесни от фотошопа и другите подобни програми. Сега хубавото е, че можеш да видиш какво снимаш, и ако има грешки, можеш да ги коригираш, ако знаеш как. Докато тогава виждаш окончателния вариант след като проявиш филма.
Във Видин през 2004 година създадох фото студио. С всяка година има все по-малко клиенти, но има и друго - разви се интернет-търговията. Хората искат веднага стоката, ако я нямаш - губиш ги като клиенти. Плюс това разнообразието в Интернет е толкова голямо, тука няма как да се поддържа. Нямаме тук фотографска гилдия, това е проблем. На много места хората се обединяват в клубове фотографски и имат добри резултати.."
Видин
"Чувствам се видинчанин. Чувствам Видин като мой град.."
Повече може да чуете в звуковия файл.
В навечерието на първия пролетен месец, на фокус са така обичаните от всички мартенички. Баба Марта е персонаж в българския фолклор. В народните вярвания името ѝ е свързано с името на месец март. И ако нейните братя - Голям Сечко /януари/ и Малък Сечко /февруари/ са представяни с лют характер, то Баба Марта е ту усмихната и добронамерена,..
В България – то е ясно – ако не от друго, всеки разбира от футбол, медицина и политика. И почти всеки разбира повече от всички други. Когото и да питате, без значение на кое стъпало в социалната стълбица се намира, има готова подробна концепция за справяне с всички наболели проблеми в държавата – демографията, социалните услуги, ситуацията с..
Утре, 1 март, Радио ВИДИН празнува 16 години не само като радио, а и като неотменна част от ежедневието на хората в Северозападна България. Слоганът му „Близо до хората“ не е просто израз - той е обещание, което медията изпълнява всеки ден. През тези 16 години Радио Видин е успяло да се утвърди като важен мост между хората и новините, културата..
В "Eдно" представяме събитията във фондация "Подкрепа за реализация" през месец февруари. На 14 февруари, когото празнуваме Трифон Зарезан по стар стил, от Центъра за социална рехабилитация и интеграция за пълнолетни лица посетиха винарска изба в Ново село. Преди това присъстваха на ритуала по зарязване на лозята, разказа Юлита Петрова,..
Община Белоградчик участва в две европейски туристически изложения - в Будапеща, Унгария и в Букурещ, Румъния. Общината показа всичко, което може да предложи като изживявания, активности, туристически обекти. За първи път Белоградчик се появява на европейската туристическа карта, каза кметът Боян Минков. "Имаше интерес като цяло към..
Община Видин представи годишната програма за развитието на туризма . Една от основните цели на общинската администрация е да превърне Видин в привлекателна туристическа дестинация. Програмата е едногодишна и включва конкретни действия, които следва да се реализират. Заложените нови моменти в програмата представи Цецка Цокова- главен експерт..
Общо 15 човека се включиха тази година в зимното изкачване на връх Миджур, като 10 от тях стигат до върха. Проявата е традиционна за туристическо дружество "Бонония"- Видин и се организира последната събота на февруари. Миджур е най-високият връх в Западна Стара планина със своите 2 168 м. Групата тръгва от хижа "Миджур". "Забавихме се..
Значителна облачност с дъжд
Облачно
Превалявания