Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Поетесата Ирена Цветкова: Осъдена съм не само да пиша, но и да обичам

Снимка: Радио Видин
Днес в нашия северозападен "Калейдоскоп" гостува поетесата Ирена Цветкова. Поводът за нейното идване във Видин е представяне на поредната ѝ стихосбирка "Присъда: Любов".  Усмихната и лъчезарна, по детски радваща се на нашата среща - такава видях Ирена. Тя живее в Плевен. Родена е в близкото градче Тръстеник. След завършване на средното си образование в руската гимназия в град Плевен, продължава да учи предучилищна и начална училищна педагогика във ВТУ "Свети Свети Кирил и Методий". Започва работа като детски учител и продължава да работи тази професия, която ѝ е на сърце. От дете пише. Създава стихотворения, есета, статии. Издава две поетични книги "Невидими сълзи" и "Обречени души". Членува в дружеството на писателите в град Плевен.


Детството
"Детството  остава незабравими спомени и следа завинаги, до сетния ни дъх. В това малко спокойно градче Тръстеник съм се родила, живяла и учила до 7 клас. Ходех на кръжок по изобразително изкуство, участвах в естрадно-сатиричен състав, пеех в групи за народни песни, за туристически песни, за руски песни. Много хубави и топли преживявания имам от семейните празници, събирахме се около трапезата. Баба и дядо бяха любители на старата градска песен. Беше много приятно и задушевно. Играехме много игри навън, на ластик, на фунийки, на жуменка. На днешните деца като че ли им липсва това движение на въздух. Аз бях щастливо дете, тъй като ме обгрижваха не само любящи майка и баща, но и двама дядовци и две баби. Те ме научиха на стриктност, на отговорност, да бъда добра. Тази топлина и този усет към красивото са ми дадени от моя баща и аз съм му благодарна."


Училището

"Аз бях много стриктна ученичка, много пишех, ходех в библиотеките.  Като ученичка съм ходила три пъти в СССР. Два пъти на лагер и един път с моята майка, която беше спечелила една литературна награда. Пазя прекрасни спомени от този лагер с невероятна атмосфера с хиляди деца. Силата ми беше в българския език и литературата.  Към педагогиката се насочих съвсем случайно, исках да следвам журналистика, но не можаха да се осъществят нещата. Записах педагогика в колежа в Плевен. Благодарение на това, че завърших, аз успях да намеря професионалното си поприще. Защото днес разбирам, поезията ми е в кръвта, но с нея не може да се живее. В последната година се случи щастливото събитие - забременях и впоследствие родих моята прекрасна дъщеря Флоранс, която много обичам и е смисълът на живота ми. Съхранила съм детството в мен със сигурност. "


Работата с деца
"Стремя се да съхраня златната среда. Да имат децата респект към мен като учител, но същевременно да не чувстват страх, а да ме чувстват като приятел. Децата дават много топлина, дават заряд, който те мотивира да работиш с желание. Децата са много крехки и когато се подхожда към тях по-грубо, това остава лоша следа в емоционален план, а учителите са хората, които са най-близко до децата след семейната среда. "


Творчеството

"40 години писане, като напоследък пиша почти всеки ден. Писането на поезия е нещо, което ме зарежда положително, изважда ме от сивото ежедневие, спасява ме от проблемите. Пиша за удоволствие, но пиша и от вътрешна потребност, която ме изгаря буквално. Пиша на всякакви теми, по всяко време. Може да съм в градския транспорт, на улицата, вкъщи. Музата ме връхлита и аз сътворявам стихотворения за 10-15 минути. Сякаш някой ми ги диктува. Първата книга "Невидими сълзи" посветих на моя любим татко, Цветко. Той беше голям естет, илюстрациите в книгата са негово дело. При мен желанието да пиша идва като малка искра и се разпалва до буен огън. Релаксирам чрез поезията. "


Животните
"До ден днешен имам котенца вкъщи, грижа се за бездомни кучета, намирала съм много домове за тях, лекувала съм, ваксинирала съм, храня, обезпаразитявам, с каквото мога помагам. За мен животните са в много случаи по-добронамерени от някои хора. Книгата "Обречени души" е издадена през 2017 г в нея намериха място  стихотворения по действителни случаи на животинки в България, починали или малтретирани. Тема, която ме вълнува и до ден днешен. Поводът за тази книга беше случаят с кученцето Мима от град Дряново, на което садист отряза 4-те лапички. Тази книга събуди голям интерес сред хората, които обичат животните. "


Присъда: Любов

"Това е новата ми рожба в книжно тяло, всеки човек според мен е осъден да обича. Аз не виждам нищо странно в това да не сме безразлични и забързани. Може да се обърнем встрани и да подадем ръка. Относно книгата - аз мисля, че съм осъдена не само да пиша, но и да обичам, защото така съм възпитана, това е до възпитание, до ген, до ценностна система. Животът е миг, който ние трябва да изживеем пълноценно, по начин, по който ни прави удовлетворени и щастливи. Важното за мен е да живея достоен живот, да си лягам спокойна, когато залезът ме докосне."


Повече може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Животът на човека не се състои в това да преумножава имотите си, а да богатее в Бога

Днешната неделя се нарича Неделя след Въздвижение – това е първата неделя след празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен . "И Светата Църква в този ден отново ни напомня думите Христови за кръстоносенето, за необходимостта да вземеш кръста си и да тръгнеш след Господа Иисуса Христа. Господ казва: "К ойто иска да спаси..

публикувано на 21.09.25 в 08:00

Чува ли се "Шепотът под вратата"

Безмилостният адвокат Уолъс Прайс си мисли, че има всичко – пари, кариера, успех, страхът на хората. Той е дистанциран, студен, по-загрижен за печалбите на компанията, отколкото за служителите си. Няма приятели, нито съвест. Има само един провален брак зад гърба си, за който предпочита да хвърля вината върху бившата си жена. Вярва, че нищо не..

публикувано на 19.09.25 в 17:05
Владислав Минков

Живот по релсите: Среща с машиниста Владислав Минков

В навечерието на професионалния празник на локомотивните машинисти  решихме да погледнем отблизо към тази професия, която сякаш винаги остава малко в сянка, а всъщност е изпълнена с отговорност, дисциплина и истинска отдаденост. Както всяка работа, и тази има своите особености - своите предизвикателства и трудности, но и своите хубави страни...

публикувано на 19.09.25 в 16:30

"Спасението на мъжете" - чушкопекът

В сезона на печените чушки, чушкопекът си остава най-великото изобретение в бита на българина през ХХ век. Още през 2010 година той детронира останалите придобивки на цивилизацията „от раз” и взе златния медал в класация на зрителите на БНТ за „Българските събития на ХХ век” - категория „Революция в бита”. Защо точно чушкопекът? Нали казват,..

публикувано на 19.09.25 в 16:10

Фондация "Благотворител" обяви конкурс за стипендианти

В България има хиляди деца, които растат без родителски грижи. Въпреки трудностите, те мечтаят, учат и постигат успехи, казват от фондация „Благотворител“.   Вече 21 години осигуряват стипендии за ученици с висок успех от 8-и до 12-и клас, лишени от родителска грижа и студенти в първи курс. Конкурсът по програмата "Постигам по-висок успех" е..

публикувано на 19.09.25 в 15:30

Актьорът Теодор Софрониев и трите му кучета

Актьорът от врачанския театър Теодор Софрониев гледа 3 кучета у дома. Младият мъж е голям почитател на домашните любимци и сега наваксва дефицити от миналото, когато родителите му не му позволявали да има домашен любимец. Теодор е от Монтана, но има роднини в белоградчишкото село Фалковец и от малък е привързан към природата...

публикувано на 19.09.25 в 15:10

Откриха кампания за събиране на текстилни отпадъци във Видин

Кампания за събиране на текстилни отпадъци започна във Видин. Инициативата е на общината и се провежда съвместно с габровска фирма за рециклиране на текстил. В рамките на тридневната кампания от 19 до 21 септември, желаещите могат да предадат ненужни дрехи, обувки, чанти, аксесоари, плюшени играчки и домакински текстил. Пунктът се намира в двора на..

публикувано на 19.09.25 в 12:07