Вършец събра над 600 любители на фолклора

публикувано на 11.07.19 в 11:10

Снимка: Радио ВИДИН

Репортаж на Йорданка Герасимова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Пей, танцувай, и на Зелени дел се любувай"- така от читалище ”Пробуда 1934 ” в квартал "Заножене" на град Вършец са нарекли ежегодния фолклорен празник на Балкана, който се провежда в първите дни на юли. Фестивалът е с над 10-годишна история, и вече е запазена марка за курортното градче, а тази година събра над 600 танцьори, певци и рецитатори от различни краища на България.

Малки и големи любители на българското се качиха на сцената пред читалището, за да покажат красотата и многообразието на нашия фолклор. Целта на празника е да се стимулира интереса към традициите, културното и фолклорно наследство на България, каза секретарят на читалището- Боян Георгиев:

"Квартал "Заножене" се превръща в пъстра палитра от хора, песни, танци, наддумвания от половин България. Имаме гости от Петрич, от Кюстендил, от Велико Търново, Плевен, Две могили... Около 670 са участниците, една от най-възрастните участнички е баба Василка от Кюстендилско, която рецитира по-добре от днешните ученици. Превръщаме се в един от големите фолклорни събори на Северозапада, с основната идея да се запази традицията...Всяко година има много желаещи, мисля, че България ще я пребъде."

Във фестивала участваха и няколко групи от Видинско, а Фолклорна студия "Северняци", с ръководител Ерик Петров, се представи с един от съставите си "Работилница за народни хора" и обра овациите на публиката:

"Представихме се отлично, доволни сме, доволни са и домакините, получихме няколко покани за участие в други фестивали в монтанска област. Представихме се с три неща- една китка от Тракия и разработка на автентичен фолклор от нашия регион. Прие се много добре от публиката, а най-много аплодисменти получи нашият състав."

За да демонстрира певческите си умения, но и чувството си за хумор, от Враца беше дошла една симпатична група, с преобладаващо женско присъствие, нарекла себе си КГБ. На пръв поглед стряскаща абревиатура, но иначе те са Клуб на готините баби, с председател Катя Найденова, която е автор на името, и отговорник Райна Духльовска:

"Ние сме готини, игриви...Тук сме на един фолклорен празник, за да пеем и танцуваме... Ние сме групата на готините баби от Враца и пеем хубави, закачливи песни- за любов, за щастие и за още нещо... И за стари, готини години, и за стари мераци..."

Певческа група от Клуба на готините баби- преди изявата

Клубът на готините баби съществува втора година и певческата група вече е спечелила първите си награди. Казват, че за членство в групата се изисква само желание. Девизът на КГБ е "Знаем, можем и го правим". В певческата група има и двама мъже, единият свири на устна хармоника, другият е акордеонист на групата.

"Дядовците ги държим под прикритие- затова сме КГБ", казват закачливо жените.

Събират се за репетиции всеки понеделник, след репетициите се забавляват. Имат и артистична група.

"Имаме и оркестър без име имаме, а девизът на оркестъра е "Дай ни път, скъсани цървуле и ни глей сеиро"- по врачански"- казва Катя Найденова.

Въпреки днешните трудностите пред всички пенсионери у нас, готините баби не се предават и се шегуват, че имат правата и възможностите на българските студенти:

"Не сме пенсионери, стипендианти сме на НОИ. Стипендиите са ни като на студентите- стигат и хартисват... Но не се оплакваме, караме напред...Важното е отношението към хората, любовта към всичко родно, българско, добрите взаимоотношения, обичта, уважението... Младите трябва да обичат Българското, да не се стремят към чуждите неща, защото ние си имаме и фолклор и родина, и природа, и всичко. Останете си в България, дерзайте за нея"- призовава Райна Духльовска.

А както се казва- и аз бях там, и чух, и видях, и играх. За палещите лъчи на слънцето, за дългото чакане да ни дойде реда и умората, която изпитвахме всички, няма да споменавам, защото какво са те пред доброто настроение, емоцията и усещането за свое, родно и красиво. Иначе фолклорният фестивал нямаше конкурсен характер, а за всички участници имаше грамоти и плакети, изработени от местни занаятчии. Имаше и пожелание за здраве и покана към участниците- за фестивала следващата година.