Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как ще ги стигнем...

Общите разходите на българските домакинства нарастват с по-бързо темпо от доходите през второто тримесечие на настоящата година, показва проучване на Националния статистически институт. Общият доход средно на лице от домакинство през периода април-юни се покачва с 4,9% спрямо същото тримесечие на 2018-а, достигайки 1547 лева или около 515 лева средномесечно, но при увеличаване на общите разходи с 5,3% до 1402 лева или 467 лева на месец. В същото време от КНСБ обявиха, че двама възрастни и две деца се нуждаят от 2 448 лева на месец, за да живеят нормално и да могат да покриват разходите си от първа необходимост- храна, консумативи, данъци и др.


"Социалните неравенства и неравенствата в доходите се задълбочават в последните 10 години. Регионалните различия стават все по-ужасяващи и все по-непреодолими", обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров.



СнимкаСпоред синдикатите 70% от българските домакинства живеят с по-малко от необходимите средства за посрещане на разходите от първа необходимост, а 30 на сто или около 2 млн. българи, получават средства по-ниски от официалната линия на бедност у нас. Мнението на видинчани по темата потърси Антония Каменова:



"Доходите във Видин са ниски и безработицата е безбожна. Нормалният доход трябва да е около 1000 лева. Видин умира- ако не се намери инвеститор... Тук се работи за минимална заплата... Доходите са ниски, ако сравним Видин със София- разликата е прекалено голяма. Докато не се изгради голям завод, който да поеме работни места, няма как да се решат проблемите с доходите... 800 лева трябва да бъде минималната работна заплата. Доходите тук наистина са много ниски. Нямаме икономика, нямаме заводи, хората няма къде да работят... Във Видин доходите са ниски в сравнение с други градове... Трябва някаква инвестиция, нещо да се открие, за да останат младите хора, ама те вече са си тръгнали- нещата са трагични... Най-важни са инвестициите и да се развива икономиката. Ако няма частен бизнес- да има държавен, за да се привличат млади хора. Всеки има нужда от средства..."

СнимкаСредната заплата в България достигна 1253 лева, показват данните на НСИ за второто тримесечие. Това е ръст с 12% спрямо същия период на миналата година. В същото време обаче все повече се задълбочава неравенството на доходите между различните региони. Най-много получават работещите в столицата - средно 1 730 лева. Най-нископлатените са жителите на областите Благоевград и Видин съответно с 800 и 805 лева. Тук се наблюдава и един парадокс- на второ място по средна заплата в страната е област Враца, в която, въпреки че се намира в най-бедния регион на ЕС, доходите са средно 1 213 лева, според данните на НСИ. Причината е АЕЦ Козлодуй, обясняват експертите.


"Чували ли сте онзи виц, в който се разказва как работниците в една фирма ядат зеле, а шефовете – свинско, но проверяващите отчели, че се хранят със свинско със зеле. Така изглежда последната статистика, че Врачанска област е втора по заплати в България след София. Всъщност тази информация отдавна не прави впечатление на никого в града под Околчица, тъй като всички знаят, че цифрите не отговарят на истината. Реално, когато се нагласят числата, може и да излезе сметката, но това не означава, че работещите във Враца са с много по-напред от колегите си в Монтана и Видин. Ако не беше така, в четвъртък нямаше да има стълпотворение пред бюрото по труда, където беше обявена среща със собствениците на нов завод за каучукови изделия в автомобилната промишленост, които предлагат заплата от 1 000 – 1 500 лева, а в 30-местната зала дойдоха 130 души", коментира Жоро Александров.


Снимка"Повече от 2/3 от работещите българи са т.нар. "работещи бедни", т.е. не могат да преминат границата на екзистенц-минимума за своето ежедневно съществуване. Ние нямаме значително подобрение в стандарта на живот при работещите в България, тук не визираме пенсионерите, където нещата също не стоят добре, защото България е с най-ниската минимална месечна пенсия в ЕС. По същия начин България е и с най-ниската минимална месечна работна заплата в ЕС. Очевидно е, че средната работна заплата расте, но тя расте благодарение на горния сегмент от 20%- хората, които взимат най-високите заплати. Разликата между горните 20% и долните 20%, които печелят най-малко, за България е 7,6 пъти за 2018 година, което е най-високото съотношение в ЕС. Очевидно е, че имаме социално неравенство. Доста разочароващо, като факт, е и продължаващата голяма разлика между богати и бедни региони в страната, защото имаше немалко европейски програми и беше осигурено европейско финансиране за преодоляването на регионалните различия. За съжаление не се забелязва ефект от похарчените европейски средства. Сега дори и да има инвеститорски интерес към изоставащите региони, какъвто е Северозападният, трудно се намира работна ръка и инвеститорите се колебаят да направят своите инвестиции", смята икономистът Румен Гълъбинов и добави:

"Тук ролята на държавата трябва да е много решителна. Трябва да се подпомогне развитието на тези региони, защото само по пазарен начин едва ли ще може да се напълни с инвеститори. Държавата би могла много повече да инвестира в инфраструктура- пътна, комуникационна, свързаност на тези места, така че ако можем да спрем или поне да задържим процеса на обезлюдяване на приемливо ниво. Трябва да се направи и много повече за младите хора, за да се повиши раждаемостта, да се развие образованието в тези региони, за да са готови да посрещнат инвестиционен интерес. Най-голямото ни богатство са хората. Усъвършенстването и образоването на човешкия фактор води до увеличаване на ефективността, производителността и иновациите като по този начин допринася значително за икономическия растеж, който трябва да е поне 6% и доходите да са с изпреварващ растеж, за да догоним средноевропейските нива."

През последните години не може да се отрекат ръстът на доходите и спадът на безработицата, но не трябва да забравяме, че това се дължи на нестихващата емиграция от страната и намаляващото население, смята президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Повече по темата- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще ни осигури ли финансова стабилност бюджет 2026?

До края на тази седмица бюджетът на страната ни за следващата година трябва да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание. Това стана ясно от думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов , който заяви, че в бюджета за догодина не е предвидено увеличение на налози.  Няма да има увеличение на данъци през 2026 година. Планира се увеличение на..

публикувано на 29.10.25 в 10:45

Ще има ли кой да работи в Северозапада?

България продължава да се изправя пред сериозни демографски и трудови предизвикателства - населението на страната е намаляло с близо 2,5 млн. души за последните 40 години , показват данните на НСИ. Негативните процеси са най-видими и тревожни в изоставащите региони, като Северозападния. Проблемът бе дискутиран по време на форума "Европа е с мен" -..

публикувано на 28.10.25 в 09:34

Йорданка Ценова: Ролята на учителя е да покаже на децата, че техният интелект е по-важен от изкуствения

С навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда някои професии ще бъдат застрашени. Една от тях е графичен дизайнер. Защото изкуственият интелект вече генерира картини и видеа, които са с много добро качество, смята Йорданка Ценова - заместник-директор по учебната дейност в ПГ "Проф. д-р Асен Златаров"- Видин: "Друга професия,..

публикувано на 27.10.25 в 15:11

Камелия Лозанова: Изкуственият интелект е неизбежен и ще ни бъде полезен

Доста страхове се насаждат във връзка с изкуствения интелект, смята Камелия Лозанова- председател на Управителния съвет на Агенция за регионално развитие и бизнес център /АРРБЦ/- Видин.  "Засега Chat GPT е познат, но това съвсем не е онова, което е истинският изкуствен интелект и за който вече се правят форуми и се коментира неговото бъдещо..

публикувано на 27.10.25 в 14:56

Александра Рачева: Въздействието на изкуствения интелект не е замяна, а по-скоро трансформиране на работни места

Изкуственият интелект се очаква да донесе както значителни рискове, така и огромни възможности за пазара на труда. Влиянието му ще е дълбоко и ще засегне почти всички сектори, като се променят нуждите от умения и работни места.   Основните притеснения са свързани със замяната на човешкия труд и увеличеното неравенство, посочи в "Посоките на..

публикувано на 27.10.25 в 14:06

Светослав Стефанов: Гледам на изкуствения интелект като на поредния мощен инструмент

Какви са рисковете и ползите за пазара на труда от изкуствения интелект? Кои професии са застрашени от изчезване? Появяват ли се нови професии? Темата коментираме със с истемния администратор Светослав Стефанов. Работи в IT сферата от 20 години, ангажиран е със системна администрация и с въвеждане на нови информационни системи и..

публикувано на 27.10.25 в 14:02

Медешевци – селото, което бавно изчезва

В рубриката "Добро утро, кмете" предприемаме кратко пътешествие из българския Северозапад. Днес ще посетим село Медeшевци , за да чуем истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред. Селото е сгушено в падина между съседните хълмове и е част от община Грамада. Отстои на..

публикувано на 24.10.25 в 13:00