Никола Войводов - първият наш радетел за свобода, използвал кораб за революционна акция

публикувано на 27.08.19 в 10:35

Снимка: Община Враца

Красимир Григоров, завеждащ отдел ''Възраждане'' към РИМ-Враца

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Революционерът Никола Върбанов - Войводов има специално място в сърцето на хората от град Враца. С поднасяне на цветя пред паметната плоча на бореца за национална свобода, намираща се на едноименния булевард, на 20 август започна честването на 177 години от рождението на врачанския въстаник, отбелязване на 152 години от гибелта му и героичните събития на парахода „Германия”.

Малко известен факт е, че Войводов е първият, който използва кораб за осъществяване на патриотичните си планове. Получил добро образование в България и чужбина, по време на Възраждането той активно участва в революционната дейност. Попадайки в Италия, той се сблъсква с идеите на италианското националноосвободително движение.

"Перлата в корона на този лавров венец, когато говорим за четническото движение, за пожертвалите живота си, с особен блясък изтъкват имената на Войводов и комитата Цвятко Павлович. Загиват на 20 август нов стил през 1867 година. Те вдъхновяват Христо Ботев да превземе "Радецки". Войводов е не по-малко чутовен от своя наследник Ботев. Изключително смел, произхождащ от заможно семейство. Получава блестящо за времето си образование в престижния "Робърт колеж". Владее и свободно говори на пет езика. Начетен и отговорен. За кратко се отдава на копринарството, въпреки че вече е осъзнат в избора си: да се посвети на Отечеството. Този занаят му отваря вратата към Италия и карбонарите. Там се запознава с идеите на Мацини и Гарибалди. През пролетта на 1867 година Войводов се заселва първо в Браила, а после в Галац. Приема с достойнство името Войводов, което ясно показва намеренията в младата му душа. Сближава се с емиграцията", разказва Красимир Григоров, завеждащ отдел "Възраждане" към РИМ-Враца.

Никола Войводов загива на 25 години, за да живее в паметта не само на Враца, като един от хората дали пример как трябва да се действа, когато трябва да постигнеш целта си - да бъдеш активен, да не изневеряваш на идеите и идеалите, в които вярваш. Отдава своя живот на революционната дейност, посвещавайки се безприкословно на едничката си мисия: в съдружие със съратника Цвятко Павлович да организират бунтовническа чета, която да влезе в България през Сърбия.

"Със своята висока образованост и с благия си характер, с внушаващия си външен вид и умението да владее словото, Войводов е привличал несъмнено голям брой хора, които са го почитали, следвали и дори починявали. Затова успява да организира боеспособна и силно мотивирана чета от смесен тип: млади и ентусиазирани, които са наясно, че свободата изисква жертви. Въпросите са били решени, целта обозначена. Тук не говорим за хрумване, а за организация. Никола е бил единодушно избран за войвода. Търсил е редовна войска, която да влезе в открито сражение с поробителя. Създадената организация е включвала определено облекло. В житейската одисея на Войводов е вплетена и любов с румънската девойка Флорина, наричана още Флори. Тя ушива зелено знаме, копринено. С разярен лъв и с надпис "Свобода или смърт". Никола Войводов прави всичко 9 години преди Ботев. Целта е била четата да се обедини с подготвеното в Сърбия въстаническо формирование, начело с Илия Кунин, а след това - посока Северозападна България".

На 20 август 1867 г. Войводов, заедно с чета от българи, сърби и черногорци, акостира с кораба „Германия“ на пристанището в Русе. Заради предателство, там вече ги очаква турската полиция. След кратко сражение Никола Войводов загива, верен на клетвата си към родината.

"Войводов и знаменосецът Павлович се качват на австрийския кораб в Германия. Шпионското донесение се оказва по-бързо от революционерите. Двамата попадат в обсега на тайните доносници на Мидхат паша. За него се знае от едно писмо на Христо Иванов до Никола Обретенов: революционната организация осъжда на смърт Величко Симеонов. Присъдата не е изпълнена. След Освобождението Захари Стоянов лично разговаря със Симеонов. Стоянов пише, че той не му е дал удоволетворителен отговор, бил се изчервил даже. Драмата на русенското пристанище се оказва голяма. Срещу тях са много башибозуци и черкези. Един час е сражението".

Костите на Войводов прибрала тайно баба Тонка Обретенова. После те били положени във Възнесенската църква във Враца, а след реставрацията на дома му са преместени в него.

"Лично Вазов в истинската втора версия на „Пряпорец и гусла“ споменава "онез двама" смелчаги, опълчили се на турците. Ботев също се запознава с историята на Войводов, публикува я в официоза на вестник "Дунав". Около погребението на двамата войводи има някои не толкова ясни моменти. Погребани са в русенското гробище. През 1937 година - по повод 70-годишнината от гибелта им - е създадена общинска комисия, която прави проучване по въпроса за гробището до църквата. Установява се, че съществува забит в земята паметник с надпис 1867 - Никола Войводов. От показанията на живите съседи на този гроб се разбира, че паметникът е бил на друго място. При разкопаване на гроба са събрани костите на два трупа, твърди друг човек от онова време. Костите на втория труп свидетелстват, че там е погребан именно Войводов".

На името на Никола Войводов е наречен булевард във Враца - първата пешеходна улица в България, изградена през 70-те години на миналия век. Къщата музей на Никола Войводов е част от Историческия музей на Враца. В нея можете да видите снимки на оригиналната къща на революционера, да научите повече за историята му, да видите надгробната му плоча и костницата му. Пред къщата се намира и паметна плоча.