Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Никола Войводов - първият наш радетел за свобода, използвал кораб за революционна акция

Снимка: Община Враца


Революционерът Никола Върбанов - Войводов има специално място в сърцето на хората от град Враца. С поднасяне на цветя пред паметната плоча на бореца за национална свобода, намираща се на едноименния булевард, на 20 август започна честването на 177 години от рождението на врачанския въстаник, отбелязване на 152 години от гибелта му и героичните събития на парахода „Германия”.

Малко известен факт е, че Войводов е първият, който използва кораб за осъществяване на патриотичните си планове. Получил добро образование в България и чужбина, по време на Възраждането той активно участва в революционната дейност. Попадайки в Италия, той се сблъсква с идеите на италианското националноосвободително движение. 

"Перлата в корона на този лавров венец, когато говорим за четническото движение, за пожертвалите живота си, с особен блясък изтъкват имената на Войводов и комитата Цвятко Павлович. Загиват на 20 август нов стил през 1867 година. Те вдъхновяват Христо Ботев да превземе "Радецки". Войводов е не по-малко чутовен от своя наследник Ботев. Изключително смел, произхождащ от заможно семейство. Получава блестящо за времето си образование в престижния "Робърт колеж". Владее и свободно говори на пет езика. Начетен и отговорен. За кратко се отдава на копринарството, въпреки че вече е осъзнат в избора си: да се посвети на Отечеството. Този занаят му отваря вратата към Италия и карбонарите. Там се запознава с идеите на Мацини и Гарибалди. През пролетта на 1867 година Войводов се заселва първо в Браила, а после в Галац. Приема с достойнство името Войводов, което ясно показва намеренията в младата му душа. Сближава се с емиграцията", разказва Красимир Григоров, завеждащ отдел "Възраждане" към РИМ-Враца.

Никола Войводов загива на 25 години, за да живее в паметта не само на Враца, като един от хората дали пример как трябва да се действа, когато трябва да постигнеш целта си - да бъдеш активен, да не изневеряваш на идеите и идеалите, в които вярваш. Отдава своя живот на революционната дейност, посвещавайки се безприкословно на едничката си мисия: в съдружие със съратника Цвятко Павлович да организират бунтовническа чета, която да влезе в България през Сърбия.

Паметникът на Войводов във Враца"Със своята висока образованост и с благия си характер, с внушаващия си външен вид и умението да владее словото, Войводов е привличал несъмнено голям брой хора, които са го почитали, следвали и дори починявали. Затова успява да организира боеспособна и силно мотивирана чета от смесен тип: млади и ентусиазирани, които са наясно, че свободата изисква жертви. Въпросите са били решени, целта обозначена. Тук не говорим за хрумване, а за организация. Никола е бил единодушно избран за войвода. Търсил е редовна войска, която да влезе в открито сражение с поробителя. Създадената организация е включвала определено облекло. В житейската одисея на Войводов е вплетена и любов с румънската девойка Флорина, наричана още Флори. Тя ушива зелено знаме, копринено. С разярен лъв и с надпис "Свобода или смърт". Никола Войводов прави всичко 9 години преди Ботев. Целта е била четата да се обедини с подготвеното в Сърбия въстаническо формирование, начело с Илия Кунин, а след това - посока Северозападна България".

На 20 август 1867 г. Войводов, заедно с чета от българи, сърби и черногорци, акостира с кораба „Германия“ на пристанището в Русе. Заради предателство, там вече ги очаква турската полиция. След кратко сражение Никола Войводов загива, верен на клетвата си към родината. 

"Войводов и знаменосецът Павлович се качват на австрийския кораб в Германия. Шпионското донесение се оказва по-бързо от революционерите. Двамата попадат в обсега на тайните доносници на Мидхат паша. За него се знае от едно писмо на Христо Иванов до Никола Обретенов: революционната организация осъжда на смърт Величко Симеонов. Присъдата не е изпълнена. След Освобождението Захари Стоянов лично разговаря със Симеонов. Стоянов пише, че той не му е дал удоволетворителен отговор, бил се изчервил даже. Драмата на русенското пристанище се оказва голяма. Срещу тях са много башибозуци и черкези. Един час е сражението".

Костите на Войводов прибрала тайно баба Тонка Обретенова. После те били положени във Възнесенската църква във Враца, а след реставрацията на дома му са преместени в него. 

Къщата на Никола Войводов"Лично Вазов в истинската втора версия на „Пряпорец и гусла“ споменава "онез двама" смелчаги, опълчили се на турците. Ботев също се запознава с историята на Войводов, публикува я в официоза на вестник "Дунав". Около погребението на двамата войводи има някои не толкова ясни моменти. Погребани са в русенското гробище. През 1937 година - по повод 70-годишнината от гибелта им - е създадена общинска комисия, която прави проучване по въпроса за гробището до църквата. Установява се, че съществува забит в земята паметник с надпис 1867 - Никола Войводов. От показанията на живите съседи на този гроб се разбира, че паметникът е бил на друго място. При разкопаване на гроба са събрани костите на два трупа, твърди друг човек от онова време. Костите на втория труп свидетелстват, че там е погребан именно Войводов".

На името на Никола Войводов е наречен булевард във Враца - първата пешеходна улица в България, изградена през 70-те години на миналия век. Къщата музей на Никола Войводов е част от Историческия музей на Враца. В нея можете да видите снимки на оригиналната къща на революционера, да научите повече за историята му, да видите надгробната му плоча и костницата му. Пред къщата се намира и паметна плоча. 




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Колко ще ни струва да изпратим първокласник на училище?

Подготовката на първокласник за учебната година е важен, но и скъп процес. Всяка есен семействата се сблъскват с предизвикателството да осигурят всичко необходими за детето си. Родителите обикновено търсят баланса между качеството и цената, за да гарантират, че децата им ще разполагат с всички нужни материали, без това да представлява..

публикувано на 12.09.24 в 17:10

Ангелина Младенова - за учителската професия преди и сега

В навечерието на първия учебен ден в "Думата имат старейшините" гостува 86-годишната Ангелина Младенова, която е била начален учител в училище "Любен Каравелов" във Видин.  Тя е от белослатинското село Попица, но след като се омъжва се мести във видинското село Ивановци, където я намираме и днес. За себе си Ангелина Младенова казва, че е имала..

публикувано на 12.09.24 в 16:50
село Върбешница, община Мездра

Есенно почистване предстои в село Върбешница

В мездренското село Върбешница няма незаконни сметища. Причината- кметът Магдалена Динкова обикаля селото и когато види, че някъде се чисти или се ремонтират къщите, казва на хората какъв е редът за изхвърляне на отпадъците и контролира дали се спазва начинът на изхвърлянето им. Преди 3-4 години нерегламентираното сметище било изчистено. "И..

публикувано на 12.09.24 в 16:24
Боклук - илюстративна снимка

Има ли решение на проблема с незаконните сметища

Проблемът с незаконните битови и строителни сметища е изключително голям, за разлика от други населени места в страната, това установява  народният представител Петър Петров,  след като започва да обикаля област Монтана, от която е избран. "Стигало се е дотам, че се образуват незаконни сметища с години и те се виждат даже от сателитни..

публикувано на 12.09.24 в 15:10

Занаятчия продължава да вдъхва живот на старо училище в Монтанско

В Център за изкуство, занаяти и етнография е превърнато старото и отдавна нефункциниращо училище в село Меляне, община Георги Дамяново. Инициативата е на Чавдар Антов, художник, дърворезбар, с когото сме ви срещали и преди. Благодарение на дългогодишните му грижи сградата на учебното заведение е спасена от разруха, каквато е съдбата на много..

публикувано на 12.09.24 в 14:00

Сборникът от разкази "Жени без мъже" на Анелия Гешева от Видин

"Близостта ражда презрение… и деца!" Не помня кой го беше казал, но е онова, за което първо се сетих, докато четях разказите от сборника „Жени без мъже“ на Анелия Гешева. А какво се ражда след презрението – когато една жена избере да остане само със себе си? Когато изгуби или съвсем умишлено пререже всички връзки? Раждат се истории, пълни..

публикувано на 12.09.24 в 13:52
Васил Желев и Филип Донков

Филип и Васил: Всеки млад човек трябва да знае поне една българска песен

Българската музика играе важна роля в живота на младите хора. Тя предоставя платформа за самоизразяване, идентификация и социална ангажираност. Въпреки влиянието на чуждестранната музика и глобалните тенденции, българската сцена е успяла да създаде собствено звучене и да стане част от културния живот на новото поколение, част от което са Филип Донков..

публикувано на 12.09.24 в 13:46