Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Мечтите на Траян Първанов за човешка хармония

Снимка: Архив


Възпоменателна среща в памет на твореца и поет Траян Първанов се проведе по повод тържественото честване на 50-ата годишнина от обявяването на Криводол за град преди дни. През тази година се навършват 77 години от рождението на Първанов и 25 години от неговата кончина. Завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс" със специалност "Икономика на промишлеността". 

"Траян Първанов е роден през 1942 година в село Криводол, област Враца. Умира твърде млад - на 52 години. Човек, който е бил изпълнен с жизненост, с много емоция, с възможности да дава от себе си като творец. Автор е на книгите "Място в дъжда", "Пеш към звездите", едно от най-емблематичните му произведения. Първанов се отличава със своята чувственост, със своите мечти, откровен е до болка. Посмъртно са издадени някои от произведенията му. Книгите, писани за поета, са "Траян Първанов - 60 години от рождението му", "Библиографски сборник" от Блага Атанасова. Посмъртно е удостоен и с наградата на Криводол през 2012. Нашите съграждани, неговите близки съратници, големите му приятели, наричали се помежду си братя, с малко по обем творчество, но много значимо и с голяма стойност. Литературният му талант отеква в литературните среди"разказва библиотекарят от местното НЧ "Никола Йонков Вапцаров - 1924" Христина Кръстева.

Съвременниците на Траян Първанов и до днес си спомнят неговите мечти за човешка хармония. Определят го като "романтично вглъбен" в поезията.

"Янко Димов пише за него: "още един поет си отиде от нас, позабравената поезия напоследък обедня още заради загубата на поредния романтичен и безкористно верен поданик. Ние, повлечени от бруталния си делник, гледахме се гузно и отново разбрахме, че само с хляб не се живее. Помним Траян, опълчил се срещу инерцията. Той влезе в българската поезия без шум, но с ясното съзнание за тежката, отговорна и неблагодарна мисия на твореца в неблагодарните и сложни десетилетия. Траян Първанов търсеше не само своето, но и мястото на всички хора. Поетът е темпераментен, емоционален, с голямо сърце. Той мечтаеше за хармония, за извисяване. Беше тръгнал пеш към звездите. Неговата надежда беше да покаже на нас, че има и по-голям момент от боричкането. Траян Първанов е сам собственик на своята съдба, такъв е бил винаги". Думите на Димов перфектно олицетворяват личността на Първанов. И днес го помнят именно такъв".

"Да си спомним за Траян Първанов" - под този наслов Клубът на дейците на културата във Враца проведе среща в края на юли, посветена на големия творец. Врачанските творци припомниха за живота на поета и мястото му в българската поезия. 

"Един от нашите обичани творци, Живко Сотиров, който почина преди месец време, пише послеслов за Траян Първанов в "Литературен свят". Живко описва това, което беше Траян Първанов. И най-интересното е, че прави едно сравнение: Траян Първанов е роден на 26 юли 1942 година, а Вапцаров е убит на 23 юли 1942 година. Дни след като убиват поет, виждате, България ражда поет. Още в шумерския епос за Гилгамеш е написано, че е най-трудно да станеш светец в родното място. Ти, Траяне, стана светец в Криводол, там стана поет в Криводол и на Криводол. Колко тъжно е, че имахме последна среща...", разказа още Христина Кръстева.

В едно от своите стихотворения, озаглавено "Тук", Траян Първанов пише:
Какво да поискам от времето още?
Будете ме, птици, за мирния свят -
да стъпвам под белия шум на овошки
по пътя, където щастливци вървят.
Тук всичко е мое - треви и дървета,
живяното време от вчера до днес.
И утре, и в други ден - вечно ще свети
тук в дните ми мъдри майчински жест.
Тук имам за своите чувства парола.
Не търся към шумни пристанища бряг.
В живота ви нужна е моята роля,
макар че е малка, но с думи все пак.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Колко ще ни струва да изпратим първокласник на училище?

Подготовката на първокласник за учебната година е важен, но и скъп процес. Всяка есен семействата се сблъскват с предизвикателството да осигурят всичко необходими за детето си. Родителите обикновено търсят баланса между качеството и цената, за да гарантират, че децата им ще разполагат с всички нужни материали, без това да представлява..

публикувано на 12.09.24 в 17:10

Ангелина Младенова - за учителската професия преди и сега

В навечерието на първия учебен ден в "Думата имат старейшините" гостува 86-годишната Ангелина Младенова, която е била начален учител в училище "Любен Каравелов" във Видин.  Тя е от белослатинското село Попица, но след като се омъжва се мести във видинското село Ивановци, където я намираме и днес. За себе си Ангелина Младенова казва, че е имала..

публикувано на 12.09.24 в 16:50
село Върбешница, община Мездра

Есенно почистване предстои в село Върбешница

В мездренското село Върбешница няма незаконни сметища. Причината- кметът Магдалена Динкова обикаля селото и когато види, че някъде се чисти или се ремонтират къщите, казва на хората какъв е редът за изхвърляне на отпадъците и контролира дали се спазва начинът на изхвърлянето им. Преди 3-4 години нерегламентираното сметище било изчистено. "И..

публикувано на 12.09.24 в 16:24
Боклук - илюстративна снимка

Има ли решение на проблема с незаконните сметища

Проблемът с незаконните битови и строителни сметища е изключително голям, за разлика от други населени места в страната, това установява  народният представител Петър Петров,  след като започва да обикаля област Монтана, от която е избран. "Стигало се е дотам, че се образуват незаконни сметища с години и те се виждат даже от сателитни..

публикувано на 12.09.24 в 15:10

Занаятчия продължава да вдъхва живот на старо училище в Монтанско

В Център за изкуство, занаяти и етнография е превърнато старото и отдавна нефункциниращо училище в село Меляне, община Георги Дамяново. Инициативата е на Чавдар Антов, художник, дърворезбар, с когото сме ви срещали и преди. Благодарение на дългогодишните му грижи сградата на учебното заведение е спасена от разруха, каквато е съдбата на много..

публикувано на 12.09.24 в 14:00

Сборникът от разкази "Жени без мъже" на Анелия Гешева от Видин

"Близостта ражда презрение… и деца!" Не помня кой го беше казал, но е онова, за което първо се сетих, докато четях разказите от сборника „Жени без мъже“ на Анелия Гешева. А какво се ражда след презрението – когато една жена избере да остане само със себе си? Когато изгуби или съвсем умишлено пререже всички връзки? Раждат се истории, пълни..

публикувано на 12.09.24 в 13:52
Васил Желев и Филип Донков

Филип и Васил: Всеки млад човек трябва да знае поне една българска песен

Българската музика играе важна роля в живота на младите хора. Тя предоставя платформа за самоизразяване, идентификация и социална ангажираност. Въпреки влиянието на чуждестранната музика и глобалните тенденции, българската сцена е успяла да създаде собствено звучене и да стане част от културния живот на новото поколение, част от което са Филип Донков..

публикувано на 12.09.24 в 13:46