Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Образите на отминалата епоха в творчеството на Борис Коцев

Снимка: ХГ "Иван Фунев"


Самобиятният врачанин, под чиято четка неведнъж Враца и редицата български градове оживяват: това е Борис Коцев, заемащ осезаемо пространство в българската арт сфера през 40-те и 50-те години на миналия век. Последовател на движението за родно изкуство, авторът съживява образа на една отминала епоха. Проявява се като живописец, илюстратор, карикатурист, плакатист. 

"В малката зала на ХГ "Иван Фунев" сме подредили изложба по повод 110 години от рождението на Коцев - класик в изкуството на България. Роден е в нашия град през 1908 година. Изложбата е също така по повод 60-годишнината от неговата кончина. 27 негови творби могат да видят посетителите, 17 са живопис. Завършва декоративно изкуство в Художествената академия при проф. Дечко Узунов. Специализира стъклопис, стенопис и мозайка в Мюнхен при проф. Хилдебранд. Работи картини с масло и темпера, мозайка, илюстрация, приложна графика и панаирна украса. Има ярко изразен самобитен почерк, богато въображение и чувство за декоративност и стилизация. Коцев още в началото на творческия си път застава пред проблема за националното, затова е последовател на движението за родно изкуство, възникнало през 20те години на миналия век. Най-силният фактор в обаятелния му стил е усетът за ценностите, чувството към модерна и смислова интерпретация. От индустриалния пейзаж, та до легендата, от библейското иносказание, та до бивотата сцена - това е тематичният диапазон на Борис Коцев. Този художник пресъздава атмосферата на някогашния градски и селски живот, улавя всеки момент, интимно го обрисува", разказва за кариерата на художника, работещ в областта на монументалната живопис, мозайката и пространственото оформление Христо Божков, главен уредник на ХГ "Иван Фунев".

Борис КоцевПроекти за мебели, текстил и керамика, както и активно сътрудничество с предприятията и производители, са сред другите дейности в плодотворния път на Борис Коцев. Творчеството му - голямо и ценно, все още остава непроучено в цялост и не толкова популярно. През 1979 г. е организирана негова посмъртна изложба в памет на Коцев, а основен инициатор е Димитър Грозданов. За списание "Лада" през 1979 г., той пише: "Един от най-странните и най-завършените художници, вживели се в българския фолклор, Борис Коцев изгражда личния си, неповторимо обаятелен стил, благодарение на тънкия си усет към ценностното в народното изкуство".

"Доминиращият декоративен подход при решаване на художествените задачи не е приет, за сметка на съдържателната страна на творбите. Орнаментът, детайлът, аксесоарът - те играят собствена роля, за да допълват информация за епохата, събитието. Коцев винаги извлича актуалното. В него съществува вродена чувствителност към фолклорното. В изкуството на Борис Коцев се срещат националното и модерното, художествената традиция и съвременния поетически изказ. От 1936 година той участва в редица изложби, има и две самостоятелни в София, както и една в Будапеща. Умира през 1959 година".

Изложбата може да бъде видяна до края на месец октомври. 

"Каня всички, има какво да се види. Това изложение може да е полезно, особено за учениците, в тяхното съзряване".


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Колко ще ни струва да изпратим първокласник на училище?

Подготовката на първокласник за учебната година е важен, но и скъп процес. Всяка есен семействата се сблъскват с предизвикателството да осигурят всичко необходими за детето си. Родителите обикновено търсят баланса между качеството и цената, за да гарантират, че децата им ще разполагат с всички нужни материали, без това да представлява..

публикувано на 12.09.24 в 17:10

Ангелина Младенова - за учителската професия преди и сега

В навечерието на първия учебен ден в "Думата имат старейшините" гостува 86-годишната Ангелина Младенова, която е била начален учител в училище "Любен Каравелов" във Видин.  Тя е от белослатинското село Попица, но след като се омъжва се мести във видинското село Ивановци, където я намираме и днес. За себе си Ангелина Младенова казва, че е имала..

публикувано на 12.09.24 в 16:50
село Върбешница, община Мездра

Есенно почистване предстои в село Върбешница

В мездренското село Върбешница няма незаконни сметища. Причината- кметът Магдалена Динкова обикаля селото и когато види, че някъде се чисти или се ремонтират къщите, казва на хората какъв е редът за изхвърляне на отпадъците и контролира дали се спазва начинът на изхвърлянето им. Преди 3-4 години нерегламентираното сметище било изчистено. "И..

публикувано на 12.09.24 в 16:24
Боклук - илюстративна снимка

Има ли решение на проблема с незаконните сметища

Проблемът с незаконните битови и строителни сметища е изключително голям, за разлика от други населени места в страната, това установява  народният представител Петър Петров,  след като започва да обикаля област Монтана, от която е избран. "Стигало се е дотам, че се образуват незаконни сметища с години и те се виждат даже от сателитни..

публикувано на 12.09.24 в 15:10

Занаятчия продължава да вдъхва живот на старо училище в Монтанско

В Център за изкуство, занаяти и етнография е превърнато старото и отдавна нефункциниращо училище в село Меляне, община Георги Дамяново. Инициативата е на Чавдар Антов, художник, дърворезбар, с когото сме ви срещали и преди. Благодарение на дългогодишните му грижи сградата на учебното заведение е спасена от разруха, каквато е съдбата на много..

публикувано на 12.09.24 в 14:00

Сборникът от разкази "Жени без мъже" на Анелия Гешева от Видин

"Близостта ражда презрение… и деца!" Не помня кой го беше казал, но е онова, за което първо се сетих, докато четях разказите от сборника „Жени без мъже“ на Анелия Гешева. А какво се ражда след презрението – когато една жена избере да остане само със себе си? Когато изгуби или съвсем умишлено пререже всички връзки? Раждат се истории, пълни..

публикувано на 12.09.24 в 13:52
Васил Желев и Филип Донков

Филип и Васил: Всеки млад човек трябва да знае поне една българска песен

Българската музика играе важна роля в живота на младите хора. Тя предоставя платформа за самоизразяване, идентификация и социална ангажираност. Въпреки влиянието на чуждестранната музика и глобалните тенденции, българската сцена е успяла да създаде собствено звучене и да стане част от културния живот на новото поколение, част от което са Филип Донков..

публикувано на 12.09.24 в 13:46