"Първо беше една моя идея, когато се разхождах с баба ми в градската градина и имаше фестивал "Дунавски вълни", имаше деца и хора в национални носии. Видях ги как след като се натанцуват, сядат на пейките, пушат цигари и пият бира. Това е нещо нормално, аз съм учил в шестото и знам какво е държанието на хората на сцената и отстрани. И затова реших да направя една фотосесия на момиче в народна носия, което се държи по-естествено, по-разчупено от общоприетото. Защото сме виждали снимки на жени в народни носии и винаги са стереотипни, в една и съща поза. Срещнах Соня и тя се съгласи. Намерихме национална носия. Един ден целия снимахме над десет часа на различни места. Беше доста уморително. Това беше сериозна фотосесия с модел. На "Селището" при циганите Соня си играеше с децата, влизахме в домовете им. Тя беше като някакъв ангел за тях."
“Селището” е втората България и си е там, такова, каквото е - пише към снимките Филип Захариев. Едно забравено от боговете място, създадено да приюти семействата на работниците от производствените предприятия. Днес то е гето. В него българи и цигани винаги са живели в мир и разбирателство. В него живее и моята баба, при която отивахме. За живота на това място може да се разказва много, но ще оставя снимките да говорят.
Ето какво сподели и Соня Валери, централният персонаж в снимките на Филип:
"Това беше нестандартна фотосесия. Филип искаше да покаже и другата страна на България, в случая Видин. Който в момента, за съжаление, е доста занемарен и на нас ни е тъжно. Спомняме си с умиление за това как хубаво се живееше. Искахме да покажем тази България, която е тъжна. Затова избрахме тези локации. В "Селището" беше много емоционално. Просто ние променихме един обикновен ден на тези хора. В момента, в който слязохме, ние се представихме, и обяснихме за какво сме там. Българите ни гледаха лошо, ромите ни приеха с голяма усмивка и искаха да ни помогнат. Самите дечица бяха най-щастливите на света, те ме гледаха като фея от Космоса, пипаха орнаментите на носията, гледаха ме с любов и умиление и бяха много щастливи. Почувствах много контрастиращи чувства – хем се чувствах горда българка, хем ми беше тъжно, защото това, което ни заобикаля, е тъжно."
Идеята на Филип тръгва от неговия блок в кв. "Химик", който е като след бомбардировки в Сирия, страшен и опасен за живеене. Продължават да снимат в изоставените химически заводи, където преди 30 години са работили 7 000 души. На фона на затворилата врати Химия, Соня Валери се снима с пъстроцветна българска носия. Коментарът към снимката е: "Това момиче Не се е загубило в призрачния завод, загубило се е в живота! От изоставения град е. Града на реката, за който никой не говори. Тя щеше да живее тук и да е щастлива в него, ако не бе такъв, какъвто е в момента. И тя, и аз, и много други, които искаме да сме си вкъщи. Така, както са мечтали за това жителите на Припят. Само че не може, нищо че не сме обгазени с радиация. Обгазени сме с корупция."
Филип Захариев търси за снимките си и културни обекти:
"В Синагогата искахме да станат по-арт снимките. Контрастът между разрушеното и красивата българската носия е много фрапиращ. Хем трябва да бъде грозно, хем е красиво. Целта беше да покажем разрухата и идеалите на българина, което е носията. Оказа се, че в Синагогата няма нищо грозно., а е доста красиво…Всички тези неща са като хоби. Радвам се, че срещнах хора като Соня, Бенджи и Бел. Защото те наистина милеят за града и искат да направят нещо хубаво тук. Когато прекарам повече време тук, виждам, че има какво да се прави. Видин е град с огромен потенциал и трябва да се използва…Решил съм да обикалям по селата и да снимам възрастните хора, мисля, че има доста истории за разказване."
Преди дни излезе от печат втората книга на Филип Захариев, която носи заглавието “Където корабите умират". На вкусния фест в парк "Владикина бахча" на 5 и 6 октомври, той ще я представи и всеки, който желае, ще може да си я купи с автограф от автора.
Отговорите на големите житейски въпроси, представени със средствата на комедията и талантът на младите български актьори Луиза Григорова - Макариев, Боряна Братоева и Христо Пъдев, са събрани в спектакъла "И верният отговор е..." на режисьора Мартин Каров. На 5 март публиката във Видин ще може да гледа и да се забавлява с историята, която разказва..
Четири нови български късометражни филма, разкриващи дълбочината на българските традиции и култура, ще бъдат представени във Видин . Селекцията "Български митове и легенди" е на колектива на най-голямата мрежа за късо кино - "Кинематограф". Мисията на платформата е да популяризира късометражното кино и да го среща с по-широката публика, тъй като..
Преди 89 години на днешния ден Видин се сдобива с герб . Той е изработен по идея на тогавашния кмет д-р Бърни Бончев, който много искал Видин да има символ, който да обхваща целия облик на града и да го представя по най-добрия начин. Проектът на герба е одобрен на заседание на Общинския съвет на 18 февруари 1936 г. и се взема решение да бъде..
Отборът по английска реч и дебати "BEST" на ГПЧЕ "Йордан Радичков" във Видин се завърна от зимното издание на състезанието с много отличия и награди . Йоанна Иванова и Стефан Симеонов , от осми клас, спечелиха купата за първото място в категория "Начинаещи" и медали за шесто място в "Напреднали" на финалите: "Аз и..
Дванайсетокласници от СУ "Свети свети Кирил и Методий" във Видин организират изложба концерт "Лентата на спомените" . Идеята е на учениците, които искат да покажат своето развитие и израстване през годините и да си припомнят различните моменти от ученическия живот. Общо 21 са завършващите младежи в паралелка с профил "Музика и изобразително..
Прожекция на кратки поетични филми по стихове от 90-те години на български автори ще се състои днес, 18 февруари, от 17:00 часа в Регионална библиотека "Гео Милев" в Монтана . Проектът се нарича "Поезията на 90-те оживява" и включва филми, които са съчетание на музика, визия и стихове на известни и любими български автори, разказва Мария..
Повече от седем хиляди и петстотин български патриоти участват в Руско-турската освободителна война. Към Българското опълчение се присъединяват и четирима опълченци, родени в мездренското село Лик. Иван Петров Попов (1841-1928) е изключителна личност, чието име остава в народната памет и за когото и до днес се разказва. Още през 1860 година той е..