Какво е психичното здраве на българина?

публикувано на 10.10.19 в 11:52

Снимка: Интернет

Фрагмент от ''Посоките на делника''.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Влошеното психично здраве на българите буди сериозна тревога. Има ли решение на проблема? Поводът да говорим по този въпрос е 10 октомври, когато се отбелязва Световният ден на психичното здраве. Отбелязва се от 1991 година по инициатива на Световната федерация за психично здраве, в България- от 1993 година. Целта е да се насочи вниманието на обществото към психичните проблеми и да се предизвикат обществени дискусии, свързани с превенцията и лечението на психичните заболявания.

Мотото за 2019 година е "Психичното здраве и превенция на самоубийствата". Полага ли българинът грижи за психичното си здраве- темата коментираме с д-р Александър Канчелов, специалист по психиатрия и лечение на зависимости:

"Терминът "психично здраве" е наложен, за да се избягнат крайно обидните квалификации на хора които се държат по- различно от общоприетия начин...Според мен българинът не полага грижи за психичното си здраве. Битува още идеята, че някой друг трябва да се грижи за него...Всъщност има медикаментозно лечение, което е много ефективно..."- заяви д-р Канчелов.

Шефът на Националния център по обществено здраве и анализи доц. Христо Хинков посочва, че около 20 % от българите поне веднъж в живота си са изпадали в небезопасни за здравето психични състояния. Поне една четвърт от световното население има психични разстройства, показва едно проучване. В едно друго изследване този брой стига до 40 %. Отнесено към нашето население, приблизително една четвърт имат някакви психични разстройства.

Какво е психичното здраве на българина попитахме и психиатъра д-р Румен Димитров, който е с практика от 2 000 година:

"Според нашите наблюдения психичното здраве е в динамична промяна...Всичко това е продукт на икономическото състояние което води до депресивни разстройства..."

Има тенденция за увеличаване на онези психични заболявания, които са свързани със стреса в ежедневието, казват специалистите. Така наречените чести заболявания - тревожност, някои форми на депресия, панически разстройства, фобии- това са заболявания, които са относително по-"леки". Те са свързани много повече със стреса в ежедневието и затова и хората, които търсят помощ при специалист, нараства. Българите се самолекуват не само при общи неразположения, но и когато не се чувстват комфортно. Мнозина заобикалят ограничителния режим за закупуване на определени лекарства, набавят си ги, но "самолекувайки" се по този начин, могат да стигнат до зависимост и това е опасно, защото се появява проблем при спиране на лечението.

Много от тези болни не е лесно да бъдат убедени да си взимат медикаментите, особено когато са добре, отчитат лекарите. Много трудно се лекува мания вкъщи. Още по-трудно е те да признаят и да постъпят в болница, където е по-безопасно да останат в този период и много по-бързо се възстановяват. Те нямат съзнанието за болест или имат критичност, която до края не им позволява да се лекуват пълноценно, не си давайки правилна оценка за това как ги възприемат околните. Когато се формулира проблемът за психично здраве, най-често се виждат хората с тежка психична болестност, а всъщност психично-здравни проблеми имат много голяма част от населението. По различни оценки едногодишната болестност от психични заболявания в Европейския съюз е около 38%. Хората с тежки психични заболявания са около 1% от населението. Има много голям процент неразпознати и нелекувани състояния. Това се дължи на психиатричната стигма. Хората, които са забелязани, че имат проблеми с психичното здраве, биват дискриминирани.

Децата, засегнати от различни увреждания, имат реални органични нарушения, които вторично могат да организират компенсаторни психични симптоми. "С такива деца трябва да се отнасяме толерантно и с внимание", коментира психологът Лидия Николова, която работи с деца.

"Психичното здраве в България е тема табу. Причините за това са много: народопсихологията ни, незнанието, натрупаните клишета и стереотипи и необмислена /понякога и несъществуваща/ държавна политика"- коментира и психиатърът д-р Владимир Сотиров, управител на Амбулатория за психично здраве.

Според данни на Световната здравна организация, един на всеки четирима жители на планетата в някакъв момент от живота си има нужда от психологическа помощ. По данни в световен мащаб депресията е втората най-разпространена причина за нетрудоспособност.

Психичното здраве засяга всеки от нас - всеки преминава през моменти, в които е тъжен, страхува се или е ужасен от нещо. Някои от най-честите причини за това са загуба, стрес, самота, безработица, бедност. В повечето случаи тези моменти отминават сами, но понякога те стават по-сериозни. Това може да се случи на всеки, във всеки един момент.

Според видинчани, основна причина за психичните разстройства е бедността и липсата на сигурност. Всъщност има една концепция която гласи- "Няма здраве без психично здраве".

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.