Във Враца ще почетат делото на Архимандрит Гаврил Бистричанин с паметник

публикувано на 14.10.19 в 13:09

Снимка: Ивайло Симеонов

Илиян Нисторов, врачански общественик и краевед

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Инициативен комитет във Враца ще изгради паметник на Архимандрит Гаврил Бистричанин - национален герой, възрожденец, малко известна и проучвана фигура. Дейността на Архимандрита е съизмерима по величавост с най-добрите образци на европейското просвещение, казват от комитета. Румен Петров, Илиян Нисторов и Ивайло Симеонов решават да спомогнат за запазването на паметта на един от символите на българската идентичност след като попадат на брошура, в която има данни за живота и делото на духовника.

Илиян Нисторов, врачански общественик и краевед, автор на две монографии за Васил Кънчов, в които изследва тематиката за революционера и липсата му от македонското освободително движение, се заема с проучването на живота на Гаврил Петров.

"Ние сме хора, които отдавна подпомагаме проучването и изследването на регионални исторически дейци. С Румен в момента сме управители на една неформална академия за изучаване на комунистиския режим като престъпен. На едно мероприятие ни попадна брошура за Гаврил Бистричанин. Самият Румен е от квартал Бистрец, запознат е добре с историята на Бистришкия манастир - там, където е работил архимандрита. Аз направих изследване - 30 страници някъде, на базата на доста източници, които са свързани с Възраждането. Исках да разбера онази личност как се е имплантирала в онези времена, как е работил, какъв е бил като човек Гаврил Бистричанин. Гаврил Петров е повече от възрожденец, дейността му е огромна, величава точно като тази на Софроний. Той става архимандрит чак в румънския период - след 1806 година. Описал съм всеки факт, намерен от мен. Създадохме този комитет, за да направим с наши средства паметник. Монументалното изкуство както във Враца, така и във Видин, не е на ниво. Обнародвах изследването, та да пристъпим към паметника. Привлякохме семейство каменоделци от споменатия квартал. Наскоро ми направиха една скулптурка, която ползвах за моя труд".

Вече е определено е мястото, на което ще бъде поставен монумента на Гаврил Петров. Започваме да работим по паметника, като очакваме най-късно до началото на следващото лято той да бъде готов, продължи Нисторов.

"Днес (3 октомври) издадоха и скица-виза за мястото - центърът на квартал Бистрец, точно до кметската администрация. Сега ни остава да направим проекта за паметник, да намерим спонсори. За тържествата на Враца, които почват на 20 май, ще е готов. Ще подготвим широка информация за личността и за делото му, ще ангажираме и представители от Румъния - там, където е действал. Ще се свържем с румънското посолство, стремим се да стигнем и до националната библиотека в Букурещ".

След падането на българските земи под османска власт Враца е едно от просветните средища чрез килийните училища, функциониращи в църквите и манастирите. В началото на XIX в. българското общество променя начина си на живот и се ражда необходимостта от светски знания. Със съдействието на врачанския търговец Димитраки Хаджитошев, през 1822 г. градът се сдобива със светски учител - Константин Огнянович, години преди откриване на Габровското училище през 1835 г. Постепенно килията на Вознесенското училище се оказва тясна и през 1842 г. е построена първата сграда на мъжкото училище. Архимандрит Гаврил Бистричанин дава плана, подарява значителна сума и иконата "Свети просветители".

Скоро във Враца ще бъде изграден и поставен паметникът на Архимандрит Гаврил Бистричанин. "Днес с антропологична почуда разбираме неговия първопроходчески път към Освобождението на българите от Османско владичество чрез знание, обучение и образование", казват Румен Петров, Илиян Нисторов и Ивайло Симеонов от Инициативния комитет, който прави паметник на духовника.

"Натъкнах се на противоречия за българското възраждане. Иван Стоянов описва, че първият етап на периода започва от началото на XVII век и завършва в средата на 20те години на XIX век. Моите проучвания за дейността на Гаврил Петров показват, че българското възраждане, макар и да закъснява след Просвещението, тръгва в средата на XVII век - след написването на историята на Парчевич. Каква е връзката на Рилския манастир, Чипровския и Бистришкия? Открих, че Гаврил Петров от Рилския и Чипровския пренася печатането на гравюри - революционно достижение за края на XVIII век. Културата, която идва от европейското просвещение, във Враца я донася архимандрита. Българското възраждане започва с делата на български чорбаджии, които са били на почит в Империята и които са помагали за делата на хора като Гаврил Петров. Делата на нашия герой достигат до Румъния - Букурещ. С Димитраки Хаджитошин докарват първия светски учител и създават първото светско училище. В историографията годината е 1835 година - Априлската гимназия. Васил Априлов е ползвал опитът именно на двете врачански фигури. Идеята е породена още от времената на Софроний - трябва образование, народът да бъде изучен".

Гаврил Петров участва в сформирането на т.нар. „Тайно общество” - първата българска политическа организация, поставила си за цел да търси пътища за освобождението на поробена България.

"Архимандрит Гаврил и Софроний построяват организацията за патриотичната идея за освобождение. Гаврил Петров има изключително образование, завършил е в Букурещ, бил е таксидиот. Софроний след 1809 година е възрастен вече и уморен. Две години по-късно се създава първия прототип на устав за създаването на т.нар българска земска войска. Бъдещите нашите революционери ползват опита от тогавашната организация. Бистричанинът обосновава държавнически, че има нужда от нова подбуда - независимостта да бъде извоювана лично, да се избавим от Русия. Гаврил Петров прави и първия превод на Новия завет в България".

Архимандрит Гаврил Петров съчетава в себе си качествата на войн, стратег, търговец, учител, просветен деец, дипломат и основен двигател на закъснялото българско Възраждане. Явява се първоучител за следващите в Пантеона- Раковски, Левски, Никола Войводов, Ботев. Неговият осъзнат порив е достоен за времето и наследниците му и масивен фундамент за българската национална идентичност.