Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ще стане ли Северозападът по-добро място за живеене

В последно време отново се заговори за Целенасочена програма за развитие на Северозапада. Тя беше разработвана, обсъждана и съгласувана в продължение на няколко години и се очакваше прилагането ѝ да даде началото на процеса за растеж на слабо развитите региони в страната. Целта на подобен документ е приоритетно и целенасочено държавата да работи и съдейства за съживяване на икономиката, укрепване на човешките ресурси и развитие на инфраструктурата в региони като Северозападния, които значително изостават от стандарта не само на ЕС, но и на останалата част на България. Статистиката сочи, че инвестициите в Южна България са осем пъти повече отколкото в Северна. Програмата обаче, въпреки че е готова от 2015 година, все още не е обезпечена с финансов ресурс


"Разбира се, че трябва да има такава Програма. Тук няма никакви инвестиции от години. Правителството трябва да насочва инвеститори, те иначе няма да дойдат тук. Кметът нищо не може да направи без да има държавна политика за това... Северозапада го "развиват" само предизборно... Омръзна ми от празни приказки и голи обещания, до няколко месеца не се ли вземат реални мерки и видими действия, пишете Северозапада загинал. Тези, от които зависи развитието на този регион, витаят в облаците и идеята си нямат за проблемите на хората, които живеят тука. Явно нямат икономически изгоди и заради тази тяхна алчност обричат региона на гибел", споделиха слушатели на Радио ВИДИН.


Жители на Монтана обявиха преди дни, че застават зад Национална гражданска инициатива, чиято основна цел е в бюджета за следващата година да бъде създаден Държавен инвестиционен фонд Северозапад. Председателят на организацията обясни, че подобен ход би подпомогнал преодоляването на някои от най-наболелите проблеми в региона и особено на демографската криза.


"Регионалните различия в България се задълбочават. В някои региони те се превръщат и в опасност за националната сигурност", заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова след среща с Инициативния комитет.


"Предложенията на гражданската инициатива за Северозападна България ще станат наши предложения по време на обсъждането на бюджета за 2020 г., включително с фонда, който те предлагат, с конкретните мерки, които да изпълни той. Ще отстояваме техните искания в зала", категорична бе Нинова.


Бившият народен представител от Монтана и председател на 39-ото Народно събрание доц. Борислав Великов от години е радетел за Целенасочена инвестиционна програма за изоставащите региони. Наскоро сподели още една подобна идея - да се обмисли създаването на статут на "защитена община".


"Тази идея възникна, когато бяхме в малката община Георги Дамяново, където хората са много притеснени поради липсата на транспорт, няма улично осветление - изобщо, като че ли сме в 19 век. Поне част от тези проблеми могат да бъдат решени при една защита от страна на държавата за такива малки общини. В момента изготвяме писмо до Бойко Борисов, Цвета Караянчева, Асоциацията на общините в България с предложение да се състави работна група, която да подготви законодателни решения и да се определят съответните критерии, за да се даде такъв статут. След това да се определи допълнително финансиране. Това би спомогнало тези общини и хората в тях да не се чувстват абсолютно изоставени и да умират без никаква грижа. Продължавам да смятам и че би било по-полезно да има и Целенасочена програма за изоставащите региони. Но ако приемем, че за една такава програма трябват поне 500 млн. лева, то за "защитени общини" и 5 млн. лева биха свършили работа. Дано това се възприеме, защото ще бъде полезно за хората. За Целенасочената програма явно няма политическа воля и за това не е излишно да се напомня за нея от време на време."


Сред основните причини Северна България да изостава в развитието си от Южна е инфраструктурата - в южната част на страната вече са изградени три магистрали, а в северната - нито една. Това отблъсква инвеститорите, а и спомага за негативните демографски процеси. По тази причина един от основните проекти, на които се възлагат големи надежди е скоростният път Видин-Ботевград, който ще свърже Северозапада със столицата, ще подобри бизнесклимата и ще облекчи пътуването от Дунав мост 2 до София и южната граница. Премиерът Бойко Борисов в последните дни нееднократно подчерта, че други инфраструктурни проекти в страната няма да бъдат започвани, докато не се довършат магистрала "Хемус" и пътят на Северозапада.


"Там също като вас хората искат и да пътуват, и да живеят в такива условия", заяви в Стара Загора премиерът.


По-добър бизнес климат, инфраструктура и работни места, обеща вчера и вицепремиерът Томислав Дончев, който бе във Видин, за да открие новата пречиствателна станция на града:


"Следващите три години най-голямата тема ще е пътната свързаност със София и ако всичко върви както е планирано, до 2023 година Видин трябва да има бърза връзка със столичния град. Десетилетия планирано, мечтано, отлагано- парите са заделени, голяма част от подготвителната работа е свършена- оттук нататък важното е без забавяне строителите да си свършат работата. Ние дължим на българския Север същото, което направихме на юг. Когато новите пътища са факт, това не само е шанс човек по-лесно, безопасно и бързо да се придвижва, както показва опитът на юг, ще има директно отражение върху качеството на живот и икономическото развитие."


Ще стане ли Северозападът по-добро и сигурно място за живот, предстои да видим...


Повече по темата- в прикачения звуков файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Ще задоволят ли фотоволтаичните системи енергийните нужди на домакинствата?

Според най-новата статия на информационната платформа за отразяване на климатичните промени на достъпен език "Климатека", фотоволтаиците за балкони могат да задоволят до 30% от годишното потребление на едно домакинство. В съвместен проект "Достъп до енергийно обновяване" бяха представени възможностите да бъдат създадени облекчени условия и за..

публикувано на 18.09.24 в 10:45

От какви промени се нуждае България?

Политическото бъдеще на България обсъдиха общественици, политолози и социолози в навечерието на предизборната кампания. Нуждаем ли се от смяна на приоритетите и на политическия модел? Иска ли обществото "рестарт на системата"? Необходим ли ни е нов обществен договор? Отговорите потърси Младежки клуб "Има бъдеще"  със съдействието на аналитичен клуб..

публикувано на 17.09.24 в 14:42

Грамотността днес - знания, умения и способности

На първия учебен ден отделяме внимание на грамотността, за да разберем какво означава да си грамотен днес и защо е важно да сме грамотни.  Според Димитър Тодоров - учител по български език и литература, сега пенсионер, г рамотността основно се разделя на две части- едната е базовата, която се определя като умения, способност за четене, писане и..

публикувано на 16.09.24 в 15:24

Полетковци- поредното изчезващо село в Северозапада

Село Полетковци е разположено в хълмиста местност, близо до едноименния язовир. То е най-малкото село в община Кула.  Природата тук е дала много, но дори това не е спомогнало за задържане на хората. Както и в други села от Кулския край, така и тук, жителите му са преселници от Централния Балкан. Знае се, че в края на XVIII и началото на XIX век в..

публикувано на 13.09.24 в 17:05
Александър Михайлов

Александър Михайлов: Партиите да мислят за победа, а не за по-следващия мач

За втори път през тази година и за седми от 2021-ва досега ще избираме парламент.  Кои са реалните фактори, задълбочаващи партийната и политическата криза в страната?  Ще продължи ли тенденцията активността на гражданите да бъде все по-ниска?  Има ли основания да се очаква, че вотът наесен ще приключи изборната спирала?  Действащото..

публикувано на 12.09.24 в 10:00

Забавят ли ръст цените на хранителните продукти?

Пазарът на хранителни продукти на едро в момента е "доста стабилен и равновесен", а пазарът на дребно е по-раздвижен и има своите регионални особености. Това каза в интервю за БНР Владимир Иванов , председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В големите магазини може да се видят трендове, които не са обосновани..

публикувано на 11.09.24 в 10:45

Проблеми с финансирането затрудняват автобусния бранш

Пред множество затруднения е изправен автобусният бранш. Най-актуален към момента е проблемът с финансирането. Липсват компенсациите, с които трябва да бъдат подпомогнати превозвачите за безплатното пътуване на деца до 14-годишна възраст и други правоимащи граждани (ветераните от войните, военноинвалидите, военнопострадалите) в градския транспорт...

публикувано на 10.09.24 в 11:00