Дух, изцяло обърнат към духовната красота: животът на Цеко Торбов

Цеко Торбов получава първо юридическото, а след това и философското си образование. Той не е юрист, който философства интуитивно. Той е философ, който познава в детайли развитието и постиженията на световната философия и по-специално на правната философия, който обаче не се задоволява с общите философски съждения, а търси юридическите решения от позициите на професионалиста-юрист. Цeкo Торбов приема станалото класическо разделение между естествено право и правен позитивизъм, но го интерпретира по един своеобразен начин: според него естественото право е рационално познание, защото търси да изрази един закон - правния закон, а позитивизма е емпирическо познание, защото изучава фактическата сила на една действаща социална система. 

Когато на четирийсет и осем години, едва в началото на обещаващата да бъде бляскава научна кариера, Торбов доброволно изоставя идеологизиращата се Катедра по теория на правото, той всъщност отказва да бъде част от институциите на новата власт.

Демокрацията за Торбов не е народовластие, при все че той подробно описва всички исторически познати форми на участие на народа във властта. Демокрацията в този неин смисъл, който допуска господство на малообразованото мнозинство над издигнатото малцинство, всъщност демагогски унищожава самата идея за широка основа на общественото управление. В произведенията на Торбов имплицитно се съдържа и особено актуалният днес проблем за политическия елит. Провеждането и отстояването в политиката на принципите на разума не бива да бъде поверено в ръцете на случайни хора. Те трябва да носят отговорност пред обществения дълг, пред авторитета на суверенния разум, изяснен и обоснован от една просветена философия на нравствеността.

В музея няма постоянна експозиция, свързана с личността на Торбов, но периодично името му се споменава с уважение в статии и предавания, каза още Деница Петрова от историческия музей в Оряхово.