Дух, изцяло обърнат към духовната красота: животът на Цеко Торбов

публикувано на 21.10.19 в 13:30

Снимка: https://zekotorbov.wordpress.com

Деница Петрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Град Оряхово е дал на страната ни, пък и на света, много талантливи люде.

Историята на българската правна философия започва с безусловно господство на правния позитивизъм в началото на ХХ век. По това време в европейската правна философия надмощието на правния позитивизъм е толкова категорично, че сякаш правната наука е “открила” окончателните истини в областта на философията на правото. Многовековната традиция на естествено правната теория в нейните различни форми е сякаш отживяла времето си и забравена.

Академичната школовка на българските учени-юристи отразява равнището на научните постижения по това време. В сферата на правната философия и теория духът на надмощие на правния позитивизъм, който господства в Европа, се пренася и в България. И като всяко правило, и това има своето голямо изключение: това професор Цеко Торбов, най-значимият в България последовател на Кант в областта на философията на правото, оставил огромно научно дело, остоявано във времена, в които не е било позволено. За него доц. д-р Росен Ташев пише, че "никой друг учен в досегашната история на българската философия на правото не е заявявал толкова ясно, категорично и не е отстоявал толкова последователно своите творчески позициии".

"Видният учен е роден в Оряхово на 2 април (стар стил) 1899 година в семейството на търговец. Учи в родния си град, а през 1917 година завършва мъжката гимназия в Плевен. През 1919 година става студент по право в Софийския университет. На следващата си година продължава обучението си в Берлин. През 1922 година се прехвърля в Гьотинген, където защитава докторска дисертация на тема Социалното законодателство в България. Когато се връща в Оряхово, работи в кантора. В същото време се занимава и с преводи - на Достоевски, Юго и Волтер. През 1925 година се завръща в Гьотинген, където става помощник на известен философ и изтъкнат последовател на Кант. Получава и докторска степен по философия. Завръща се още веднъж в България, за да се установи в София. Преподава философия в немското училище и немски език в италианското училище. Специализира в Рим и Париж. От 1939 до 1947 година преподава международно право във Военната академия. Води лекции по право и в икономическото лице. Става доцент по обща теория и философия на правото в СУ. От 1946 година е професор, а през следващата година става декан на юридическия факултет", разказва за живота на видния учен Деница Петрова, уредник в Историческия музей в Оряхово.

Цеко Торбов получава първо юридическото, а след това и философското си образование. Той не е юрист, който философства интуитивно. Той е философ, който познава в детайли развитието и постиженията на световната философия и по-специално на правната философия, който обаче не се задоволява с общите философски съждения, а търси юридическите решения от позициите на професионалиста-юрист. Цeкo Торбов приема станалото класическо разделение между естествено право и правен позитивизъм, но го интерпретира по един своеобразен начин: според него естественото право е рационално познание, защото търси да изрази един закон - правния закон, а позитивизма е емпирическо познание, защото изучава фактическата сила на една действаща социална система.

"До пенсионирането си през 1963 година преподава немски език. Основава философски клуб в София. Член е на социологическото дружество и международното обединение по правна и социална философия. През 1962 година се жени за своята бивша ученичка Валентина Топузова. Заедно двамата се занимават с преводи от немската класическа философия, като Торбов го прави с трудовете на Имануел Кант. През 1970 година получава Хердерова награда за цялостно творчество - за превода на "Критика на чистия разум". През 1973 година става почетен член на философското общество "Имануел Кант". Година по-късно получава златен докторат от право от Гьотингенския университет. Получава и орден "Кирил и Методий" I степен. Той е заслужил деятел на културата и народен деятел на изкуството и културата. Напуска този свят през 1987 година. Дух, изцяло обърнат към духовната красота, това пише негов колега за живота му".

Когато на четирийсет и осем години, едва в началото на обещаващата да бъде бляскава научна кариера, Торбов доброволно изоставя идеологизиращата се Катедра по теория на правото, той всъщност отказва да бъде част от институциите на новата власт.

И днес липсва публичността, която дължим на учения. В разбиранията си за справедливостта, за политическия идеал и неговото осъществяване в публичното пространство Торбов е реалист. Той съзнателно се противопоставя на догматизма и марксисткия детерминизъм. Правовата държава не трябва да се разбира като организъм на принуда, имаща за цел самото право, а като гарант, действащ в границите на правото, осигуряващ справедливостта и етиката, имащи своя източник в метафизичния разум.

Демокрацията за Торбов не е народовластие, при все че той подробно описва всички исторически познати форми на участие на народа във властта. Демокрацията в този неин смисъл, който допуска господство на малообразованото мнозинство над издигнатото малцинство, всъщност демагогски унищожава самата идея за широка основа на общественото управление. В произведенията на Торбов имплицитно се съдържа и особено актуалният днес проблем за политическия елит. Провеждането и отстояването в политиката на принципите на разума не бива да бъде поверено в ръцете на случайни хора. Те трябва да носят отговорност пред обществения дълг, пред авторитета на суверенния разум, изяснен и обоснован от една просветена философия на нравствеността.

В изграждането на конструкцията на своята теория Цеко Торбов следва системата на Кант като внася в нея свои оригинални приноси. Той обаче критикува логицизма на Кант, както и това че не е определен съдържателно правният принцип, на който правото трябва да отговаря. За него само отговорът на този въпрос може да обясни задължителната сила на правото.

В музея няма постоянна експозиция, свързана с личността на Торбов, но периодично името му се споменава с уважение в статии и предавания, каза още Деница Петрова от историческия музей в Оряхово.