Враца е първият свободен град на Северозапада

публикувано на 19.11.19 в 12:30

враца паметник вестителя

Снимка: Жоро Александров

Красимир Григоров, РИМ-Враца

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Символичната е датата 9 ноември за Враца - всяка година градът празнува годишнина от Освобождението от османска власт. Символът на паметния ден е конникът на Хижата - т.нар "Вестител на свободата", който се издига на хълма "Калето" над града.

По стар стил Враца е освободена на 28 октомври 1877 година след престрелка между руски и турски части. Победоносното руско войнство влязло във Враца начело с ген. Леонов. Преданията гласят, че след като руските войски освобождават града, един конник се изкачва на близкия хълм и с тръбен зов оповестява, че врачани вече са свободни.

Националната свобода има много лица и сакралният характер на това събитие придава очарователност и силно емоционално въздействие, припомня Красимир Григоров, завеждащият отдел "Възраждане" към местния РИМ.

"Войната главоломно променя съдбата на цели фамилии, сред които тази на генералите Леонови. През военната кампания ген. Николай Леонов е командир на Втора кавалерийска дивизия, която влиза в състава на т.нар Източен отряд на руската армия. Този тактически маньовър се оказва неговия последен боен подвиг. На 21 ноември той внезапно умира. По заръка на неговата майка е изработена руска икона "Матър Божия", която тя подарява на града. Поставена е над средната врата на олтара на Възнесенската черква. Иконата покровителства града. На 27 октомври 1877 година започва настъплението към Враца - от село Мраморен и по протежение на село Върбешница. Генералите Леонов и Клод, които командват двата полка, присъстват на първия молебен за освобождението на града. В щаба на русите преводач е българинът Чопов, който дава сведения за тези дни. Вторият, правещ бележки, е Христо Даскалов - даскал в местното училище. По неговите данни възстановяваме историческата истина".

Тогавашният кмет на Враца унищожава всичките стари книжа на общината. По този начин военно-историческите събития са "изтрити". Подписът на Иванчо Николакиев - един от първите, избран за редник на града, както и първият печат на града, са сред останалите запазени веществени доказателства за дните на освобождение на Враца.

След Освобождението Временното руско управление трябва да изгради основата на българската държавно-правна организация, да възстанови нормалния живот. В свободните градове започва създването на градски управителни съвети, административни учреждения, съдебни и полицейски органи. Поради ширещата се неграмотност по това време, първият кмет е избран от мъжкото население чрез гласуване, в което вместо бюлетини, се използвали бели и черни бобови зърна.

"За първи комендант на Враца е избран полковник Кетхудов, наследник през следващата година от Лукашов. На членовете на състава са възложени различни организационни длъжности. Ангел Йоцев става полицейски началник. Лукашов заварва пълна анархия в стопанския и обществен живот. Заема се бързо с основната задача: да се справи с произволите. За няколко седмици се въдворява ред. Врачанският затвор е препълнен със спекуланти. Управлението на Лукашов е подчинено на ВРУ на княз Черкаски. Лукашов прибягва до обществения контрол и дава право на драстични действия срещу спекулантите, които са големия проблем в онези дни. На първото градско събрание основната задача е избирането на градски шеф. По заповед на Лукашов гражданите излизат пред часовника, цялото мъжко население - от 20 години нагоре. Двама са кандидатите: Николчо Хаджиантонов и Захари Печеняков. За всеки се поставя кутия и избирателят трябва да пусне в нея бяло или черно бобово зърно. Белите зърна означавали, че се желае избирането на това лице, а черните, че не се желае неговият избор. Ако белите зърна превишават черните, то лицето е провъзгласено за избрано. Мнозинството изразява предпочитанията си в полза на по-стария от двамата - Николчо Хаджиантонов, който става първият кмет на града след Освобождението. Той е типичен род на известния Хаджиантонов род. Избран е Общински съвет, назначен е секретар. Започват строежите на нови училищни сгради".

Врачани посрещат първи в Северозападна България своето Освобождение. След като през първите два месеца от дейността си градският съвет разрешава най-спешните и неотложни въпроси, възникващи поради масовото бягство на мохамеданското население от града, то се обръща към необходимостта да удостои с подобаващо място в историята на града подвига на освободителите си - признателност, подобаваща на населението и до днес.

"Бедното население получава жито от изоставеното избягало население. Лукашов се съсредоточава върху физическото възпитание на младежите. Хаджиантонов е заменен от Павел Бошняков, който е бил фаворит на врачани, искащи единствено справедливост. Той е лют, особняк, строг. Борбата по това време започва да влиза в познатата фаза: фили и фоби. Една дълга дилема, която вълнува и нашия град. Врачани и днес тачат този ден, горди са. Не пропускаме датите. Поднасят се цветя. Врачани не забравят и останалите паметници, които са не по-малко от осем".

Настъпването на първите кръгли юбилейни годишнини от Освобождението са посрещнати подобаващо във Враца. 25-годишнината е отбелязана през 1903 година. На специално заседание на градския съвет се обсъжда въпросът за организирането на “особно тържество в гр. Враца, както за това се приготовляват и другите градове”. 30-годишнината от Освобождението и сключването на Сан-Стефанския договор през 1908 г. е отбелязано също подобаващо. Кметството решава да се поднесат венци на издигнатия вече паметник на Царя Освободител в София като демонстрация на признателността на Врачанската градска община към блаженопочившия Цар Освободител. 50-годишнината на Освобождението е най-внушителната и пищна демонстрация на признателността, която познава Враца. Честването продължава цели две години - от 28 октомври 1927 г., когато е отбелязана годишнината като местен празник за освобождението на града, през 3 март 1928 г., когато е същинският юбилей за България, до самата кулминация през 11 - 15 май 1929 г., когато са грандиозните общонационални тържества, посветени едновременно на 50-годишнината и на 1000-годишнината от Симеоновото царство.