Донорството е втори шанс за живот

публикувано на 26.11.19 в 16:47

Памела Пекова, на която е извършена първата у нас чернодробна трансплантация

Снимка: Радио Видин

Юлия Кръстева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Памела Пекова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Близо 1200 български граждани, нуждаещи се от трансплантация, живеят с надеждата да водят нормален живот, да имат свободата да се придвижват сами, да се срещат с приятели, да отидат на театър или концерт. Всички те очакват втори шанс за живот, който е възможен единствено чрез трансплантация на орган, казват от Българския червен кръст, който е партньор на Министерството на здравеопазването в кампанията "Да!За живот!“. В рамките на инициативата доброволци разпространяват "донорски карти“, чието попълване показва волята на притежателя. Това е тема, по която в семействата не се говори, казва Юлия Кръстева от специалист в Българския младежки червен кръст във Враца:

"Ние разпространяваме донорските карти, даваме информация. Доброволците са обучени от специалисти на РЗИ-Враца. Най-важното послание е, че органното донорство може да спаси живот. Необходимо е да се говори за него. Решаващата дума след необратимия процес имат близките, затова смятаме че е тема, по която трябва да се говори в семейството".

От 28 държави-членки на Европейския съюз България е на последно място по брой трансплантирани хора на милион население, сочи статистиката. Едномесечната кампанията в подкрепа на донорството ще продължи до пети декември.

Първата трансплантация на черен дроб у нас в извършена преди 15 години в университетската болница "Лозенец“. Памела Пекова от град Кула тогава е само на седем месеца. Неин донор е баща ѝ. Днес Памела е ученичка и за операцията ѝ напомня само белега:.

"Аз съм в 9 клас, интересувам се от спортни танци. Уча руски, английски. Нямам любим предмет, но съм ученолюбива. Все още не знам какво искам да правя в бъдеще, но харесвам фризьорството. Белегът ще остане за цял живот. От малка майка ми ми разказваше за това, което се е случило. Срещала съм се с лекарите, които направиха трансплантацията".

Повече по темата ще чуете в звуковите файлове.