Първият войнишки император на Римската империя е от Монтана

д-р Калин Стоев от Института по балканистика с център по тракология към БАН

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През 45 година сл. Хр. независимото тракийско царство окончателно е ликвидирано. Впоследствие е обявено за римска провинция, носеща името Тракия. Централните, източните и югоизточни области на Балканския полуостров се включили в системата на Римската империя, давайки начало на нов етап в развитието на тези земи, с важни икономически, социални и културни последици. В системата на римската империя областите в административно отношение били разделени на четири провинции - Тракия, Долна Мизия, Горна Мизия и Македония. Земите на днешна Северна България били включени първоначално в провинциите Мизия и Тракия, а след делението на Мизия през 86 г. са разпределени между провинциите Горна и Долна Мизия. Провинция Горна Мизия обхваща западната част от днешна Северна България.

В днешна Северна/Северозападна България градовете се оформили главно във връзка с военната организация на пограничните провинции. Възниквали край лагери на военни части, винаги в близост до стари тракийски селища, които съществували край устията на вливащите се в Дунав реки: Рациария (Арчар, Видински окръг), Алмус (Лом), Бонония (Видин) били такива. Имало и градове във вътрешността на удобни в икономическо и стратегическо значение места - такъв бил Монтана.

Епохата на Принципата - държавното управление в Древен Рим, установено от Октавиан Август през 27 година пр. н. е., е последвана от смутни времена. През 235 година последният от династията на Северите - Александър - умира, с което започва и управлението на Максимин.

Началото на кариерата му и първата войска, в която е служил, се намирали на територията на Северозападна България, в западната част на древната провинция Долна Мизия, сочи монографията "Providencia Imperatoris. Биография на император Максимин Тракиеца" на д-р Калин Стоев от Института по балканистика с център по тракология към БАН:

"Император Гай Юлий Вер Максимин е първият от т. нар войнишки императори - онези, управлявали в спорно и тежко време - III век. Те са издигани от самите легиони, от войниците, кръвта им обикновено не е аристократична, което ги различава от знатните императори до онзи момент. В изследванията си открих, че самият император Максимин Тракиеца е роден най-вероятно в тези части. Неговото управление поставя началото на тези бурни времена, той е предвестник на кризата, затова и заглавието на книгата е такова. Providencia е специфично качество на римския император - способност да предвижда бъдещето, да взима правилните решения за Империята. Самото възкачване на императора и някои характеристики на неговата политика са едно предвиждане на бъдещето на държавата".

Войнишки император е условно наименование в историографията, което представлява поредицата от римски императори властвали през III век - периода между династията на Северите и възкачването на Диоклециан. Времето на тяхното управление съвпада с епохата на криза и е преходно време между Принципат и Доминат. Отличават се с военен автократизъм, като стремеж за преодоляване на анархията.

По време на цялото си управление, което продължава от 235 до 238 година, Максимин Тракиеца така и не стъпил в Рим. Вътрешната му политика е насочена към увеличение на данъците и конфискация на земите на богатите.

"Той е един от последните големи завоеватели. Археологическите проучвания сочат, че кампанията му в Германия имала дори цел да превземе цялата тамошна територия. Бил е амбициозен. Първият след Август, който постига успехи в Германия. Неговият откровен милитаризъм не е посрещнат радушно от аристократичните класи. Срещу него се провежда вътрешна революция в Африка - макар и отблъсната, все пак и центърът на Империята въстава. Принуден е да се завърне, спирайки военните си походи. Обсажда италианския град Аквилея, но е убит от собствениците си войници".

Императорът често е изобразяван с извънредно голямо чело, нос и челюст, а повечето източници споделят мнението, че той е имал плашещ външен вид и колосални размери. Максимин е най-високият император в историята на Рим, но варират мненията за точната височина - от 204 сантиметра, та чак до 259. Режимът му засегнал и на широките маси от населението, а към това се добавял и факта че никога не организирал зрелища и раздавания за народа. Подкрепяла го само армията.

Убедителни са доказателствата, че Максимин е започнал кариерата си в Монтана, а впоследствие също я продължава там, разказва още Калин Стоев, който е и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии.

"Аз започнах кариерата си с изследване на епиграфски паметници - латински надписи от Северна България. Монтанският регион е с богато наследство. Направих и нови четения. Открих една нередовна опълченска единица от региона, която е съкратена по надписи - на български се превежда като отряд на регионалните съгледвачи/охранители. Мога да заключа, че е свързано с охраната на търговията. В един от надписите е добавен и епитетът Максимианус - т.е Максиминов. Нетрадиционно за римската епиграфика. Най-вероятно военната единица е била свързана с Максимин. Такива епитети се дават единствено на легиони. Стигам до заключение, че това е първата единица, в която императорът е служил. Това отговаря и на изворите, които са мъгляви. Знаем, че в младостта си е бил пастир, който "преследвал разбойниците". В Монтана има не малко надписи за злосторници. Максимин е бил много млад, когато е служил в Монтана. 20 години по-късно той се завръща тук, назначен от император Макрин".

Недоволството от управлението на императора нараснало дотолкова, че през 238 гoдина Римският Сенат провъзгласил за императори управителя на провинция Африка Гордиан I и неговия син Гордиан II. Максимин бил обявен извън закона.

"Изворите показват сложни отношения между Макрин и Максимин. Изворите казват, че бъдещият император се завръща в Тракия, където се занимавал с търговия с готите. Тогава готи все още няма. Смятам, че всъщност отново се прибира в Монтана. Област Монтана е оградена от митнически станции - такава е имало в Алмус, в Рациария. Тази област е важен износен център. Сведенията за търговия са за охрана и надзор. Основанията за тази теза са два открити надписа. Единият е до самата Монтана, а другият в Румъния, но споменава града. И двата споменават името Опелий Макрин. В един от изворите Макрин е наречен предводител на трибалите - тяхната земя е българският северозапад. Убедителни са доказателствата, че Максимин е започнал кариерата си тук, продължил я е също тук и най-вероятно е роден в тези земи".

През 270 г. император Аврелиан евакуира римските легиони от Дакия, като на територията на Горна Мизия се образуват две нови римски провинции – Вътрешна и Крайбрежна Дакия. Долна Мизия съществува като провинция до 314 г., когато попада в териториите на бъдещата Източна римска империя. През 395 година Римската империя е разделена на две части от император Теодосий - Западна римска империя с център Рим и Източна римска империя, наречена още Византия, с център Константинопол. На 4 септември 476 година Ромул Августул е свален от престола - събитие, което бележи края на Западната римска империя... и началото на Средновековието.

Споделете

Първият войнишки император на Римската империя е от Монтана

БНР подкасти:

Мила Емилова – от Монтана до световната сцена

Новото лого на образованието във Враца е дело на учители и ученик

Специалисти по репродуктивно здраве с безплатни консултации в Берковица

Сребърен медал за възпитаник на "Рениарт"

Акция за безопасност на учениците на пътя започна в началото на учебната година

Изложба "Модата в огледалото на едно столетие от 1850 до 1950 година" гостува във Видин

УНИЦЕФ: България е сред страните с най-високи нива на детско затлъстяване в Европа

За БНР

Радио Видин