Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

100-годишната баба Севда: "Харесва ми да съм тук и сега"

Снимка: Радио ВИДИН

Столетник е днешният "старейшина". Баба Севда - така я познават там, където живее - село Въртоп, община Видин. На 16 ноември тази година баба Севда навърши 100 години, а близките й организираха мило тържество.
 
Въпреки тежестта на стоте си години, баба Севда е запазила завидна памет. Малко трудно, но увлекателно разказва за живота си, от който твърди, че е много доволна. Учила е в училището в родното си село Извор и все още разказва за нещата, които е научила там. От млада обича да плете и със сълзи на очи се похвали, че е изплела за сватбата на внука си 80 кърпички. Това остава единственото и любимо хоби - плетенето. Спомня си Втората световна война и с интерес ни разказа как с момите от селото са тичали по преминаващите войници.
 
В момента баба Севда живее с 80-годишната си дъщеря Цветана и 62-годишния си внук- Емил. Смята, че освен че се грижат за нея, най-важното е, че й правят компания. 

"Лошо, добро- тука съм... Ние сме били 4 сестри, майка ни е умряла млада, баща ни ни е отгледал. Баща ми е починал на 95 години, пушил е, пил е, всичко редовно и пак е доживял до толкова. Аз се ожених първия път, заварих много добро семейство, роди ни се дъщеря, и той след 5 години почина от пневмония, едно време не се лекуваха така, както сега. Ожени се и дъщеря ми, стана голяма, почнаха да я искат момчета, тя не иска да се ожени, аз не искам да я давам. Аз съм на 100, дъщеря ми на 80, внук ми на 62, неговия син на 40...

Баба Севда не отказва чаша вино с лимонада и казва, че няма нищо лошо в това, стига да се пие с мярка. За пушенето обаче е категорична: 

 "...Не позволявам да се пуши покрай мен. И на младите бих казала- моля ви се намалете тия цигари, за да сте живи и здрави! Баща ми пушеше, но не ни даваше да пушим... 
Може да съм била бедно чедо, но не съм гладувала, нито жадувала, щастлив живот съм живяла. Господ ли ме обича, хората ли ме обичат.. Работила съм всичко- и женска и мъжка работа, всичко съм правила. Едно време не сме ходили така по барове, по сватби, кръщенета- не съм ходила, гледала съм си детето..."

Допреди 4 години баба Севда е помагала за домашната работа, но след злополука остава в инвалиден стол. Сега най-много и липсва движението, наслаждава на всичко само с гледане:

"Преди четири години паднах и си счупих крака и оттогава съм на този стол, седя по цял ден... Липсва ми да излезна в градината, да се позанимавам с нещо е така просто да ми мине времето. Кога ми беше рождения ден само седях и гледах, бяха ме завели на заведение, хубаво беше, деца с носии ми играха, аз плаках, карат ме да ям, не искам да ям, искам само да гледам, тука по улиците на село никой не минава, ето това ми липса. "

И на сто години баба Севда продължава да харесва хубавата музика и новините:

"Имах радио- без музика не можех, и сега обичам. Цял ден слушам новините, гледаме телевизия, не ме интересуват много филмите, обичам новините...." 

Обичанa от близките си е баба Севда, не се оплаква от грижи и внимание. Признава, че много би искала да стои в града и просто да гледа, да гледа как хората минават, защото казва, че на село й е малко скучно. А на въпроса ми, от какво се страхува човек, когато зад гърба си има сто години, тя ми отговори: 

"Страх ме е само от това, че може да не се събудя, обичам живота, харесва ми да съм тук и сега."

Цялото интервю с баба Севда чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза своя празник

Основно училище "Любен Каравелов" във Видин отбеляза 190 години от рождението на своя патрон. Мероприятията започнаха рано сутринта с поднасяне на цветя и тържествена щафета, в която участваха ученици от 5-и клас. Заместник-директорът на училището, Галина Нетова , поздрави присъстващите и подчерта важността на патронния празник...

публикувано на 08.11.24 в 15:56

Ден на Западните покрайнини - тъжна част от историята на България

Днес, 8 ноември, отбелязваме Деня на Западните покрайнини. Отбелязва се от 1924 година по инициатива на Учредителния конгрес на бежанците от Западните покрайнини. Забранен е през 1952 година, а е възстановен през 1990 г. Това е годишнина от анексирането (1920 г.) на Западните покрайнини по силата на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.)...

публикувано на 08.11.24 в 14:05

"Змей Омайник" дебне за отмъщение

Отмъщението се сервирало студено, казват. Може би. Но не и когато огънят има за какво да отмъщава. Не и когато има да ти отмъщава един истински змей, потомък на Караогнян – страшилището на Балканите, и не на последно място когато има да отмъщава на самия Караогнян. Тогава отмъщението не може да чака и не може да е различно от огън до пълно..

публикувано на 08.11.24 в 14:00

Ученици събраха над 400 лева от благотворителна инициатива

Младежи от "Интеракт клуб" към доброволческата организация "Ротари Интернешънъл" във Видин събраха над 400 лева от благотворителна вечер на четенето. За идеята и каузите, за чието изпълнение ще помогнат, разказват Мартина Вергилова, Никол Николова и Алекс Александров от клуба. "Първата цел на нашето събитие - Вечерта на четенето, е да..

публикувано на 08.11.24 в 13:02

Ръчно изработени бижута с душа

Във Видин има изключително много артисти - хора, които влагат умението, дарбата и таланта си в различни произведения. В рубриката "Професия хоби" ви представяме една дама, която ръчно изработва бижута, влагайки в тях цялата си душа. Започва да се занимава с това хоби, без да го планува, просто ѝ идва отвътре. А понякога, когато искаш..

публикувано на 08.11.24 в 13:00

Книга съживява историята и традициите на село Зверино

Обликът на Зверино е представен в книгата „Пътища през Времето“ . Сборникът с краеведски изследвания за мездренското село е дело на Ивана Захариева — икономист по професия и родом от малкото населено място. Още от дете тя проявява интерес към начина на живот на хората, а краезнанието става нейна страст. Благодарение на своите родители успява да..

публикувано на 07.11.24 в 15:55

Илияна Кръстева: Намерих пътя си и съм щастлива, че имам с кого да го споделя

Видинската авторка Илияна Кръстева издава новата си стихосбирка, наречена „Дискордия“. В нея включва 100 творби, създавани през годините. Опитва се във всяко стихотворение да има основна идея, за да може читателят да осмисли написаното. В момента книгата е готова в електронен вариант, очаква се да излезе и в книжен вид. В началото на нашия..

публикувано на 07.11.24 в 15:00