Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

100-годишната баба Севда: "Харесва ми да съм тук и сега"

Снимка: Радио ВИДИН

Столетник е днешният "старейшина". Баба Севда - така я познават там, където живее - село Въртоп, община Видин. На 16 ноември тази година баба Севда навърши 100 години, а близките й организираха мило тържество.
 
Въпреки тежестта на стоте си години, баба Севда е запазила завидна памет. Малко трудно, но увлекателно разказва за живота си, от който твърди, че е много доволна. Учила е в училището в родното си село Извор и все още разказва за нещата, които е научила там. От млада обича да плете и със сълзи на очи се похвали, че е изплела за сватбата на внука си 80 кърпички. Това остава единственото и любимо хоби - плетенето. Спомня си Втората световна война и с интерес ни разказа как с момите от селото са тичали по преминаващите войници.
 
В момента баба Севда живее с 80-годишната си дъщеря Цветана и 62-годишния си внук- Емил. Смята, че освен че се грижат за нея, най-важното е, че й правят компания. 

"Лошо, добро- тука съм... Ние сме били 4 сестри, майка ни е умряла млада, баща ни ни е отгледал. Баща ми е починал на 95 години, пушил е, пил е, всичко редовно и пак е доживял до толкова. Аз се ожених първия път, заварих много добро семейство, роди ни се дъщеря, и той след 5 години почина от пневмония, едно време не се лекуваха така, както сега. Ожени се и дъщеря ми, стана голяма, почнаха да я искат момчета, тя не иска да се ожени, аз не искам да я давам. Аз съм на 100, дъщеря ми на 80, внук ми на 62, неговия син на 40...

Баба Севда не отказва чаша вино с лимонада и казва, че няма нищо лошо в това, стига да се пие с мярка. За пушенето обаче е категорична: 

 "...Не позволявам да се пуши покрай мен. И на младите бих казала- моля ви се намалете тия цигари, за да сте живи и здрави! Баща ми пушеше, но не ни даваше да пушим... 
Може да съм била бедно чедо, но не съм гладувала, нито жадувала, щастлив живот съм живяла. Господ ли ме обича, хората ли ме обичат.. Работила съм всичко- и женска и мъжка работа, всичко съм правила. Едно време не сме ходили така по барове, по сватби, кръщенета- не съм ходила, гледала съм си детето..."

Допреди 4 години баба Севда е помагала за домашната работа, но след злополука остава в инвалиден стол. Сега най-много и липсва движението, наслаждава на всичко само с гледане:

"Преди четири години паднах и си счупих крака и оттогава съм на този стол, седя по цял ден... Липсва ми да излезна в градината, да се позанимавам с нещо е така просто да ми мине времето. Кога ми беше рождения ден само седях и гледах, бяха ме завели на заведение, хубаво беше, деца с носии ми играха, аз плаках, карат ме да ям, не искам да ям, искам само да гледам, тука по улиците на село никой не минава, ето това ми липса. "

И на сто години баба Севда продължава да харесва хубавата музика и новините:

"Имах радио- без музика не можех, и сега обичам. Цял ден слушам новините, гледаме телевизия, не ме интересуват много филмите, обичам новините...." 

Обичанa от близките си е баба Севда, не се оплаква от грижи и внимание. Признава, че много би искала да стои в града и просто да гледа, да гледа как хората минават, защото казва, че на село й е малко скучно. А на въпроса ми, от какво се страхува човек, когато зад гърба си има сто години, тя ми отговори: 

"Страх ме е само от това, че може да не се събудя, обичам живота, харесва ми да съм тук и сега."

Цялото интервю с баба Севда чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още

"Подай ръка" с подкрепа за семейство от Монтана

Фондация "Подай ръка - дари по-добро бъдеще" обяви кампания в подкрепа на семейство от Монтана. Мери е самотна майка, която се бори, за да  отгледа трите си деца - на 14, на 11 и на 6 години. Няма постоянна работа, а семейството  оцелява благодарение само на детските надбавки, обясни социалният работник към благотворителната организация..

публикувано на 16.05.25 в 17:43

Групата "North West 3700" с нова песен и участие на фестивала "Summer vibes"

Вече сме ви срещали с видинската група North West 3700 . В състава ѝ са  Михаил Георгиев, Александър Марков, Марин Ангелов, Милчо Кръстев и Илия Илиев - петима приятели, обединени от страстта си към музиката и родния край . Те не просто свирят и пеят - те живеят музиката. Всеки от тях владее различни инструменти, пеят, пишат текстовете си..

публикувано на 16.05.25 в 17:40

Загадъчните "Момичетата от книжарница "Блумсбъри"

Лондон през 50-те години на ХХ век. Книжарница „Блумсбъри“. Изисканото царство на книгите изглежда измамно спокойно, почти съвършено, благодарение на петдесет и едно правила, които управителят Хърбърт Дътън държи да се следват по-строго дори от Десетте божи заповеди. Докато има дисциплина, нищо не може да се обърка, нали така? Под..

публикувано на 16.05.25 в 16:55

От всеки жълъд "човек" не става

Жълъдите са навсякъде в парковете, а освен храна за животни, те могат да се превърнат и в чудесна декорация за дома. От тях можем да изработим венци и свещници, лампички и висулки, рамки за картини, украси за маси и какво ли още не. Може би горният списък далеч не изчерпва всички варианти. Жълъдите са един от многото естествени материали, които..

публикувано на 16.05.25 в 16:50

Млади доброволци от България и чужбина променят живота в Чупрене

В сърцето на малкото, но изпълнено с живот село Чупрене, в Основно училище "Акад. Михаил Димитров“, се случва нещо различно. С усмивки, цветни материали и силна вяра в промяната, група млади хора вдъхновяват децата да мечтаят, да творят и да вярват в силата на общността.  Те са част от проекта " Бъдещи създатели за приобщаване и устойчивост "..

публикувано на 16.05.25 в 16:15

Докладът на УНИЦЕФ за благосъстоянието на децата с тревожни данни за България

УНИЦЕФ публикува "Доклад 19: Благосъстоянието на децата в един непредсказуем свят". Проучването съпоставя данните от 2018 и 2022 година и анализира как пандемията от COVID-19 и глобалното спиране на работа са се отразили на децата в 43 държави от Европейския съюз и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Обобщените данни..

публикувано на 16.05.25 в 16:11

Хера – японска принцеса с голямо сърце

 В "97 лапи и една опашка" днес ни гостува едно от най-милите кученца, които сме срещали някога . То е порода японски хин и се казва Хера . Тя е на 13 години - 13 години истинска и непринудена любов! Нейният стопанин казва за нея, че е тяхното „всичко“! С черната си окраска, вечно ближещо езиче и поглед като на малък философ, Хера е една..

публикувано на 16.05.25 в 15:30