Българският Роде́н

публикувано на 16.12.19 в 12:45

Снимка: Архив

Христо Божков, главен уредник на ХГ ''Иван Фунев''-Враца

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Владимир Гиновски, златен архив на БНР

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Гений на длетото, българският Роден, поет на мрамора и бронза, нестандартен по характер, бохем по душа, виден ценител на женската красота - все определения към личността на професор Андрей Николов, появил се на бял свят във Враца през 1878 година. На 17 декември се навършват 60 години от смъртта на големия български скулптор.

Без съмнения за превръщането му в скулптор от най-висока класа спомага и времето, прекарано с преподаватели като Борис Шатц и Антоан Мерсие, разказва Христо Божков, главнен уредник на Художествената галерия "Иван Фунев" във Враца.

"Андрей Николов е патриархът на българската култура. Той е от първата генерация възпитаници на откритото Държавно рисувално училище. Шатц е негов професор, а през 1903 година е приет в класа на Мерсие в Париж, където е изпратен с държавна стипендия. Във френската столица се радва на голяма популярност. Командирован е и в Рим, където трябва да наблюдава изработването на клишетата за пощенски марки. От 1914 до 1919 година остава в столицата на Италия. Решава да остане на собствени разноски и продължава да развива кариерата си на Ботуша. Реакцията на художествената критика достатъчно силно говори за неговите умения. Често му отреждат палмата на първенството - т.е трудовете му изтъкват повече и от домашните творци. Съвършени са мраморните му изваяния. Остава в Рим до 1927 година".

Като главните двигатели на един творец Андрей Николов определя "вътрешна необходимост и онази сила, която прави и цветето да расте" и добавя, че "жената е главният стимул".

През 1919 година, след подписването на мирния договор в Ньой, министър-председателят Александър Стамболийски пристига в Рим. Скулпторът вече е прочут и премиерът отива специално в ателието му. "Българският народ трябва да види тези статуи. Ние ще откупим всичко", обещава премиерът и го прави. Впечатлен от работата му, Стамболийски го кани да се върне в България. "Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време", увещава го земеделецът.

"Андрей Николов е известен с портретите на видни български интелектуалци - Иван Вазов, Александър Балабанов, Елин Пелин, премиерите Малинов и Стамболийски, както и на цар Борис дори. Един критик в списание "Емпориум" пише, че изкуството на Николов идва от природата. Балабнов и Елин Пелин го канят в София, за да запознае обществото със своя талант. Стамболийски е впечатлен от ателието на видния врачанин, затова му отправя поканата. В края на 1922 година изложбата е факт. През 1926 година от изложба в Прага президентът на Чехословакия Томаш Масарик си купува скулптура на Николов. През 1927 година се включва в кипящия културен живот в България. Отново е професор на Художествената академия, а после и ректор. Един от връхните моменти на българския Роден е Паметникът на незнайния войн, създаден през 1926. Разбира се, днес от оригиналния монумент на Николов запазена е единствено лъвската статуя. Бомбардировките над София го разрушават, а след това идва и управлението на БКП ".

Пред два паметника, излезли от ръцете на скулптора Владимир Гиновски, българите отдават почит и трупат цветя - един от тях е монументът на Св. св. Кирил и Методий пред Народната библиотека в София. На 2 юни извисеният пред Врачанския Балкан Ботев приема поредната заря в памет на загиналите за свободата ни. Големият Гиновски, който напусна този свят през 2014 година, е ученик на Андрей Николов. През 1988 година в свое интервю, което се пази в Архивния фонд на БНР, Гиновски си спомня убеждението на Николов, че скулпторът трябва да обича "черната работа" в изкуството - отливането, патинирането, каменоделството. Посочва, и че "художническият чар" на Андрей Николов бил широко популярен сред съвременниците. Споменава неговата "галерия от бюстове" на политици и хора на изкуството.

"Андрей Николов казваше, че за преоценка на едно произведение на изкуството са нужни 50 години - дали ще потъне в забрава или ще оцелее като творба. 13 години е домакин на българското посолство в Рим, което говори за престиж. Уважаван е. Срещата му със Стамболийски е причината да направи изложба в България. Неговият принос е за зараждането на младото ни следосвобожденско изкуство, което е подобно на европейското, защото не просто е добър с длетото и четката, а човечен и отговорен към младите последователи. Целият елит му ходеше на гости и често "отнасяше" част от атмосферата на онова място".

"В България има паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите", пише през 1919 година английски журналист. Видин също се е докоснал до уменията на професор Николов: той е автор на паметника костница на загиналите в Сръбско-българската война, познат като Паметник на скърбящия воин. За своето творение Андрей Николов е разказвал на Владимир Гиновски:

"Знаменателен е паметникът му във Видин, изиграл умиротворяваща роля по-силна от дипломатическите преговори. Фигурата на ранен войник, паднал на колене, с пушка в ръка и приведена глава. Това е монумент на военното безумие на завоевателните войни. Когато французите нахлули в града, началникът на гарнизона се спрял пред паметника и казал "народ, правещ хуманно изкуство, не може да бъде милитаристичен". Затова е издадена заповед войските да се оттеглят".

С цялото си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция и българската модерна скулптора на ХХ-ти век. Сред най-известните му творби е лъвът пред паметника на Незнайния воин в София.

Днес творението на Николов във Видин, което удивлява цяла Европа, не е в цветущо състояние. Преди две седмици паметникът беше почистен с водоструйка, след което лакиран. Ако се загледаме в него, ще видим трайни от материал следи върху гранитния постамент.