Искрен Красимиров: Децата са искрата, която ще запали пожара на промяната

"Тримесечната ми обиколка започна на 6 септември - от Германия, та през Австрия, Чехия и Великобритания, за да стигна до над 100 български училища, детски градини, читалища, музеи, театри и кина у нас. Над 100 хиляди деца, заедно с техните родители и учители, гледаха подготвения от мен спектакъл - най-новия ми, обединяващ откъси от всичките ми досегашни трудове. В моя роден северозападен край посетих Чипровци, Враца, Монтана, Белоградчик и Мездра. Видях и почувствах голямото вълнение от страна на децата - такова, каквото изпитвах и аз. Днес сякаш е мода да се вълнуваме от всичко, но не и нашето, родното. Затова се опитвам да предам традиционните, изконните български ценности - да върна младите към уважението на историята и семейната институция, зачитането на праотците и учителската институция. Не просто с уроци и разкази, а с пример и насърчаване, искам да покажа същността на добротата".

За да засили чувството за самосъзнание и принадлежност, режисьорът избира заглавието "Българска дружина планина повдига" за своя филмов спектакъл.

"Българската поговорка казва, че сговорната дружина планина може да повдигне. Затова децата трябва да се уважават помежду си - това е пътят към изграждане на общество. Нуждаем се от обединение, търпимост, уважение и чиста обич. Боли ме, че българската нация е синоним на разединение - нещо, което не можем да твърдим за съседните държави. Днес родолюбието се изразява в правенето на селфи с националния флаг, когато дойде датата. Патриотизмът е всеки ден да правиш по нещо малко. Нито един политик не прочете какво ни завещават думите на Ботев и Левски: уважение, равноправие, обич. Всички сме едно, щом сме родени в България. На първо място трябва да сме българи, а чак след това европейци и космополити. Отгоре ни наблюдават онези герои, които достойно живяха и гинаха за родината. Нашето величие е резултатът от техния подвиг. Нека не се срамуват от нас".

Основна цел на историческото образование трябва да бъде децата да се асоциират с героите, за да ги разбират. Затова Искрен Красимиров избира да ги въвлича в историческото действие, вместо да им изнася лекция. 

"Фигурите от Възраждането са обикновени хора, такива от плът и кръв - с техните грешки, с мечтите и терзанията в душите. Величието им се крие в тяхното несъвършенство. Левски и Ботев са предадени от наши. Не можем да твърдим, че сме народ от предатели заради няколко души, които не са били достойни за родното си потекло. Историята не е единствено в паметниците, както и не е достатъчно просто да се поклониш пред такъв монумент. Историята е "писана" чрез действията и животите на плеядата храбреци. За да привлека и обхвана цялото внимание на аудиторията, аз въвличам учениците в спектакъла. В българското училище се преподава за Паисий чак в 11 клас. Ето го примера за сбърканата системата: на 18 години не си разбрал за делото, не си запознат с героите и ценностите, за които са се борили. От ранна детска възраст трябва да разказваме на децата, да им показваме, да търсим техния интерес. Само така ще осъзнаят, че добродетелта означава морално превъзходство".

Следващото поколение ще изгради новата България, на мнение е Красимиров. Да обикалям по градовете, да възпитавам патриотизъм, връщайки децата към националните им корени, е моя мисия, казва още режисьорът. Именно затова памет нашенска е най-важният синоним на родовата памет, която е първата крачка към осъзнаването на родовата чест - онова "цвете", което не се се продава, подарява или заменя. 

"Вярвам, че интерес към общонационалното е невъзможен, ако преди всичко няма отношение към собствената родова памет. Давам пример на децата със самия себе си. Аз разбрах едва когато завършвах училище, че дядо ми е бил съмишленик на Ботев. Всичко започва от семейството - стига да се разровиш, юнаци и герои е имало. Първата стъпка е да осъзнаеш, че твоята собствена кръв е била част от делото. Редица са запечатаните в съзнанието ми случки с ученици през годините: един третокласник веднъж каза, че уроците в училище не са толкова интересни. В Раднево едно момиченце се разплака, защото убиха Христо Ботев във филма. Обясних и, че той не е безсмъртен, но завинаги ще е жив в нашите сърца. Насетне бъдещето зависи от децата. Каквото посееш, това ще пожънеш. Това е моята причина да съм се посветил на това дело. Добрият пример трябва да бъде даден, за да бъде осъзнат. Затова аз ще продължа да инвестирам в младите лица, които все още не са загубени, за разлика от предходните поколения. Апостолската дейност е да припомним за изминатия исторически път, който сам показва какво е добродетел и ценност. Огънят днес може да е изстинал, но не е угаснал. Левски и Ботев са осъзнавали правилно, че Просвещението води след себе си политическата свобода, не обратното".