С пароструйка почистиха паметника "Скърбящият воин" във Видин, изработен от бронз, сигнализираха наскоро очевидци. Премахната е естествената патина, а според слушатели на Радио Видин, е положено и наподобяващо лак покритие.
Наша проверка показа, че с Постановление на Министерски съвет от 5 септември тази година са отпуснати 5 500 лева на Община Видин за "Почистване и обработка на паметник "Скърбящия войн" в гр. Видин". В отговор на изпратени от Радио Видин въпроси до общинската администрация, във връзка с извършеното, от Общината уточняват, че стойността на услугата е 5 400 лева, а фирмата, извършила реставрацията е ЕТ "Вита-Мил - Величка Илиева" – Видин.
От отговорите на Общината не става ясно каква технология е използвана за почистването и обработката на паметника, затова опитахме да се свържем с изпълнителя. Справка в Търговския регистър показа, че предмета на дейност на фирмата няма нищо общо с реставрацията на паметници, а адресът, на който е регистрирана, не съществува. Не успяхме да се свържем с фирмата и на телефонния номер, обявен за контакти. Фактите пораждат нови въпроси - как е избрана въпросната фирма и как от Община Видин са се свързали с нея, както и какво точно е извършила фирмата? Кай е определил как да се почисти паметника и осъществен ли е контрол на извършеното?
Директорът на Регионалния исторически музей във Видин Фионера Филипова, която потърсихме, за да разберем съгласувани ли са действията на Общината с РИМ, бе лаконична, че подобно съгласуване не се изисква.
Потърсихме за коментар Александър Хайтов, автор на паметника на Иван Срацимир във Видин, за да разберем кога се налага почистване и реставрация на бронзови скулптури, както и какъв редът, който се спазва:
"Принципно, почистване не се прави на бронзови паметници. Те се патинират с времето и тази патина сама по себе си е ценна и е част от самата скулптура. Образува се благородна патина, която потъмнява по специфичен начин според бронза.Тази патина е част от самата скулптура. Отговорът ми е, че паметници не се чистят просто така, защото трябва да се чистят... Ако има реставрационни работи, които нарушават целостта и вида на произведението, то тогава отново частично се патинира и се възстановява автентичният вид, защото времето оставя своя отпечатък. Луд ли е някой да почиства древногръцки скулптури или древноримски статуи по музеите и да ги прави лъскави и нови? Не, разбира се."
Според Александър Хайтов, присъствието на реставратор в подобни ситуации е задължително. Необходима е и предварителна експертиза, за да се знае какво точно се прави:
"Безсмислено е да се взима една фигура така и да се пребоядисва, да се сваля стара патина и да се слага боя отгоре."
Видинчани приемат промяната във вида на паметника разнопосочно:
"Беше си по-хубаво паметникът да си остана така. Като че ли си беше по-естествено... Добре е така... Четох, че е почистен. Не знам в какво състояние е. Не съм минавал да го видя, но ако е почистен, това е много добре. Все още пазим историята си. Дано поне, ако хора няма да има, поне някаква история да има този град... Много съм възмутена. Смятам, че това е уникален паметник. Просто трябваше да се подходи много отговорно, да се иска мнението на страхотни капацитети... Смятам, че резултатът, който би трябвало да се постигне след подобно почистване, не е изцяло задоволителен. В момента изгледа на паметника не е удовлетворяващ. Едва ли някой видинчанин пред вида на това стекло се масло или не знам как да го нарека, странно вещество, би казал, че е приятно за окото..."
Дали лъснатият наскоро монумент предизвиква възхищението или пък възмущава видинчани, мнението за всеки е лично. В същото време от години гренадирът на постамента е без щика на оръжието си. Не е възстановен и надписът на паметника. Вратите на костницата също се нуждаят от ремонт.
Монументът- костница е издигнат в знак на почит към загиналите наши сънародници в братоубийствената Сръбско- българска война. Вместо радостта от победата, изразява скръбта към жертвите, които са дадени. Паметникът е дело на скулптора Андрей Николов, а релефите със сцени от войната са на Арнолдо Дзоки, който е и автор на паметника на Цар Освободител в София. Известният английския журналист Берлайн, който е посетил страната ни преди сто години отбелязва, че "България има един паметник на победите, какъвто никъде в просветена Европа няма. Умиращият гренадир, макар и победител, съжалява за братоубийствената война със сърбите." Монументът е също и паметник на културата. Фигурата на скърбящия воин е отлята в Парижка леярна. От там е превозена до румънския град Калафат, а след това с лодки по Дунав до Видин. Основният камък на паметника е положен през 1908 година. Откриването на паметника е през 1911 година и първоначално се е намирал на площад "Бдинци", по-късно е преместен на площада, който сега носи името "Съединение".
Има дни в годината, в които си разменяме подаръци. Има дни в годината, в които си даваме взаимно прошка. Има и ден, в който даряваме. И това е Щедрият вторник , който отбелязваме днес, на 3 декември. Това е денят, в който даряваме и празнуваме щедростта. Щедрият вторник е глобална инициатива, посветена на дарителството . Това е ден, в който..
Пестицидите- какво знаем и какво не знаем за тях е основната тема в " Земята, която ни храни ". Поводът- 3 декември е обявен за Световен ден за борба с пестицидите. Отбелязва се от 1998 г. по инициатива на международната организация "Мрежа за действия срещу пестицидите", след авария през /1984/ в завод за пестициди в Индия, при която в..
Ученици от СУ "Иван Вазов" в Мездра се завърнаха от Финландия . Пътуването им се осъществи по програма "Еразъм +". Седемдневното посещение започва от Хелзинки, продължава в град Кеми и завършва в селцето на Дядо Коледа - Рованиеми. Домакините ги посрещат изключително гостоприемно и топло, а часовете, в които се включват българските..
Танцов състав "Гъмза" при читалище "Земеделец 1874" във видинското село Ново село се сдоби с нови носии . Десет женски и три мъжки ризи са ушити към момента. Автентичните шевици са заимствани от 100-годишни новоселски традиционни дрехи. Предстои носията на танцьорите да бъде допълнена с предна и задна престилка, казва секретарят на..
Осем ученици от врачанската Природо-математическа гимназия участваха в международен биомедицински конгрес в София. Форумът се провежда от 2016 година, като е имало прекъсване само около COVID-пандемията. Още от създаването му наши ученици се включват в него, каза старши учителят по биология и здравно образование Величка Младенова : "Право..
Народно читалище "Възраждане- 1932" в Бойчиновци прави звукозаписно студио . Изграждането му започва с дарение, което културното средище получава от Българското национално радио (БНР). Новата придобивка става възможна благодарение на съдействието на д ългогодишния тонрежисьор в БНР, който сега е част от екипа на читалището, Филип Наков, разказа..
Търпение, постоянство и упоритост са необходими, за да може човек да стане лекар, смята началникът на Отделението по анестезиология и интензивно лечение на видинската болница "Св. Петка" д-р Вилхелм Елисеев . Неговият професионален път започва през 1984 година, след като година по-рано завършва медицина. Придобива специалност "Анестезиология и..