Спелеолози и жители на Гара Орешец, община Димово са обезпокоени от подновяването на работа на кариера за добив на камъни в землището на селото. В района ѝ е най-дългата пещера в Северозапада, която е обитавана от редки биологични видове. Затова от Българското пещерно дружество настояват да се измести кариерата. Хората в селото пък се опасяват, че когато се поднови добивът на строителни материали, ще се замърсява въздухът.
Според спелеолога Богдан Тодоров от пещерния клуб във Видин, кариерата може да разруши пещерата:
"Тази кариера съществува отдавна. През 50-те години (ред. бел. на миналия век)е унищожила около сто линейни метра от пещерата. След това е взривен входът, затрупан е. През 1979 година пещерняците от Видин са я отворили с фадрома. От тогава пещерата се проучва. Още от 80-те години има документи, че водата е годна за пиене. Тези документи бяха повторени преди около пет години по едни проект на Ротари клуб-Видин. От реката периодично извира вода, понякога с доста голям дебит като през лятото пресъхва за няколко месеца. Вътре, на около 300 метра от входа, има езеро, което е дълго 400 метра, със значителен обем и от другата страна на езерото влиза вода, която се губи в дъното през най-горещите месеци, с дебит поне 3-4 литра в секунда в най-сухите месеци. Водата става за пиене, става за водохващане…Водата е ценност, която според мен не бива да се губи, а има такава опасност от взривовете водата да изчезне на по-ниски нива и да се загуби, да не може да се ползва. Самата пещера е уникално природно образувание. Тя е създадена от водата, от капките, в продължение на десетки или стотици хиляди години... Пещерата е хоризонтална, почти няма денивелация, или поне този етаж, който ние знаем и е на кота 300 метра надморска височина. Кариерата е на 550 метра, като те са няколко изкопа на различна височина. Този, който се експлоатира в момента, е точно над пещерата…Значителна част от пещерата ще бъде унищожена, ако кариерата работи много интензивно."
Разрешение за добив на инертни материали точно в този район има, но според Богдан Тодоров "някой не си е свършил работа или си е затворил очите". Наличието на пещерата не е посочено в оценката за въздействие на околната среда, която е изготвена. Не са включени и двете защитени зони по екологичната система "Натура 2000", които са в района. На около 2,5 км от пещерата по въздушна линия пък е карстовият извор- Белското врело, който захранва град Димово и още няколко населени места с питейна вода.
За всичките си опасения спелеолозите алармират от няколко години, още когато от кариерата започнала добив на строителни материали. След реакция на Българското пещерно дружество и Комисията по опазване на пещерите и карста, с предишния концесионер е постигнато споразумение, че ще се работи само в най-горния слой на кариерата и няма да има последствия за пещерата. Богдан Тодоров заяви, че се надява колегите му от София да потърсят контакт с настоящия концесионер, за да се договорят подобни условия:
"Концесионерът си плаща таксата и иска да си получи печалбата, а това, че някой не си е свършил работата или пък са замазали положението, когато първоначално е дадена концесията, това вероятно той не го знае. Не знам как ще се развият нещата, но много се надявам да се намери някакво решение, защото пещерата е уникална…"
Освен, че с дължина от над 4 км пещерата е най-дългата в Северозапада, в нея зимуват колонии прилепи. Тя е обитавана и от три вида безгръбначни животни- троглобионти и стигобионт, срещани само в Башовички печ и едва още няколко пещери в радиус от 3-4 км.
Според Богдан Тодоров пещерата е ценна и за археолозите, защото близо до нея, в "Козарника" българо-френски екип проучва следите от първите европейци.
"Тази пещера е много интересна. Тя е професионална, защото в нея могат да влизат в определени периоди от годината само изследователи или спелеолози, които имат необходимата подготовка и снаряжение… Пещерата е много интересна, а красотите ѝ се намират в края. Трябва изключително много да се потрудиш, за да стигнеш до края и да видиш какви образувания е сътворила природата. Дясната галерия в последната си част има една огромна кухина, в която може да се помести нашата църква "Св. Димитър". Около 30 метра е. Вътре има нагънато като драперия на пердета образувание. При удар по тази драперия се чува страхотен звук, затова нарекохме тази драперия "Арфата на Орфей""- разказва екологът Богомил Петров, който е посещавал Башовички печ.
Заради уникалното природно богатство, още от 2014 година от Българското пещерно дружество настояват да се ограничи влиянието на кариерата върху пещерата. Недоумяват защо вече шеста година нямат отговор. Сигналът е подаден заедно с Националния природо-научен музей и Българската федерация по спелеология. Изтъкнати са всички аргументи, каза за Българското национално радио Алексей Жалов от Българско пещерно дружество:
"Категорично ще се жалваме където трябва и много интензивно пред министерството, каква е причината пет, вече шест години да нямаме отговор на нашето предложение в защита на пещерата… Ще работим съвместно с други структури от природозащитата. Ще направим така, че да се ограничи тази дейност, съмнявам се, че може изцяло да бъде преустановена. Концесията е за 30 години. Нашият интерес е да се запази пещерата на всяка цена и ще предприемем всички позволени от закона действия, включително ще алармираме и общността Европейския съюз и извън него, защото към Европейската федерация по спелеология има комисия по опазване на пещерите."
В самото село Гара Орешец хората също имат опасения от подновяването на добива на строителни материали. Край кариерата в землището на селото вече се струпва техника.
"Най-късно април-май ще започне да работи....Най-вероятно ще се добиват материали за пътя, който ще се изгражда: Видин – София"- предполага кметът Юлиян Симеонов. Според него от една страна е важно да има инвестиции и работа, но от друга – споделя страховете на съседите си от замърсяване на въздуха и разбиване на пътя.
"Имаме уговорката – ще се изгради една система, по целия път, където се запрашва, да се пръска вода постоянно, за да може да не се запрашава. Гърменето – с какъв взрив ще е, да не са много мощни, да не вреди на къщите, както и на пещерата", коментира Симеонов.
Районът е и защитена зона заради гнездящите птици, каза кметът на Гара Орешец: "Доколкото аз знам, има период, в който нямат право да гърмят, за да не ги стресират, да могат да измътят."
"Вътре е пълно с прилепи. Тая пещера си е от хиляди години, обаче боклуци хвърляха там, от сметище до нея. Трябва от пещерата нататък да работят, кариерата, надолу", казва местен жител.
"Преди години имаше много прах. "Бомби", стъкла се чупеха. Шумът се понасяше, ама запрашеността беше по-страшна", спомня си жена от селото.
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..
На 21 ноември отбелязваме Деня на християнското семейство - повод да се замислим върху значението на семейството и брака като основи на духовния и социален живот. В съвременното общество, обаче, много млади хора избират да живеят заедно и без да сключват брак. Какви са причините за възникването на тези тенденции? Според социалния..
Застаряването на населението в Европейския съюз (ЕС) е един от най-сериозните проблеми, с които повечето страни ще се сблъскат в близко бъдеще. Съществуват сериозни опасения за предизвикателствата, които все по-застаряващото население поставя пред икономическите и социални условия в момента. Делът на младите хора (на възраст 0-14 г.) в EС до..
Остават ли Видин и Северозападният регион на последно място по икономическо, демографско и социално развитие? Институтът за пазарна икономика представи традиционния си доклад "Регионални профили: показатели за развитие 2024". Тазгодишното проучване показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България..