Психолог: Забързаното ежедневие ни лишава от нормалното човешко общуване

"Направи услуга на себе си и на другите - забави темпото". Под това мото преди 13 години в Италия започват да отбелязват 26 февруари като Международен ден на бавните обороти, наричан също Празник на спокойствието. По това време в страната вече се е зародило социалното движение "Бавен живот", което призовава към умерен начин на живот.

За видинчани бързането е неизменна част от ежедневието. Най-често бързат за работа, а там- да си свършат работата. След това бързат да се приберат вкъщи и бързо да свършат задачите, които набързо са си нахвърляли:

"Да, винаги бързам - за работа, да взема детето от училище, за всичко...Понякога успявам да си почина, пълноценната почивка е може би точно да не бързам, някъде на разходка, на почивка, на... Вкъщи - не, вкъщи винаги има задачи...
Обикновено бързам за доктори...
Изпускам рейса, не рейса - при Белева часа...
Не, не ми се налага да бързам. Сутрин слизам на "Куклите" и до тук ходя пуша. Постигам го с добра организираност и най-вече спортуване, спортът е здраве. Изминавам пеша по 3-4 км...
Да, доста често ми се налага да бързам. В случая бързам за работа...
Да, когато ходя на работа бързам. Иначе - не. Когато има много хора, има трафик. Това най-често се случва, когато вали и тогава всички бързат. Днес изглежда, че ще бъде спокоен ден..."

Животът на бързи обороти ни лишава от нормалното човешко общуване. Постоянното бързане може да се отрази и на здравето на човека, обясни психологът от Общинския съвет по наркотичните вещества във Видин Велислава Цанкова:

"Факт е, че от ден на ден ние се учим да бъдем в крак с тази динамика и с това време и реално не винаги се справяме с това. Понякога това пренатоварване ни кара да се чувстваме отпаднали, уморени, да имаме проблем с общуването, да пренасяме проблемите, които ни налага работата вкъщи, върху близките си, върху хората, които обичаме. Научихме се да се храним набързо, да обичаме набързо, да си почиваме дори набързо и общо взето нашият живот е съсредоточен върху това какво работим, имаме ли работа, справяме ли се всичко, което се стовари върху нас, и как може да изкарваме средствата, които са необходими за поддръжка на едно нормално домакинство... Когато нямаме достатъчно сигурност, съответно ние се стремим да компенсираме с все повече материални задоволявания, а всъщност това ни лишава от елементарно човешко общуване..."

За да успеем да забавим темпото и да постигнем умерен начин на живот, е необходимо да се научим да си поставяме граници, обясни психологът:

"Едно от важните неща е умението да казване "не", защото ние все повече се товарим с ангажимент и задачи и предоставяме възможност на хората, които са по-високо от нас в йерархията да ни притискат и вменяват задачи, които са все по-тежки за нас, дори такива, с които не можем да се правим...Това пренатоварване не може да продължава вечно, то неминуемо се отразява на нашето тяло, ако не не нашата психика. И понякога животът сам ни поставя ограничения чрез различни заболявания например. Тогава се случва, че самото тяло ни казва: "Време е да спреш, време е да забавиш оборотите..."

Любимо хоби, спорт или музика могат да помогнат за пълноценно разтоварване от забързаното ежедневие.

"Най-доброто, което мога да препоръчам, е всеки човек да намери своето слабо място, своето хоби, своето занимание, което му доставя удоволствие, без да го натоварва. Освен това различните видове спорт също са много полезни. При тях въпреки че натоварваме тялото, изпразваме ума. Спортът ни зарежда с достатъчно адреналин, за да се събудим и да бъдем отново дейни... Разбира се, разходките в природата, ходенето пеша. Музиката и всички видове изкуства. Да слушаме радио с качествена музика, винаги ще ни помогне. И повече положителни новини, зареждащи и мотивиращи хората", добави Велислава Цанкова.