Еремия Българов избира името на Родината

Бъдещият револючионер е роден през 1836 или 1837 г. в семейството на Петър и Станка Ангелови от с. Медковец, Ломско. Българов не е негово родно име, той сам се е нарекъл така от любов към родината. Баща му бил близък другар, съратник и знаменосец на легендарния войвода дядо Иван Кулин . Майка му, Станка е сестра на Иван Кулин, т.е. кнез Иван Кулин е вуйчо на Еремия Петров.

Еремия учи в Лом при даскал Кръстьо Пишурка, а след завършване на класното училище е изпратен да продължи образованието си в Белград . Няма много данни за живота му до 1867 г. Вероятно е участвал в Първата българска легия, а след това е бил в продължение на четири и половина години подофицер в Сръбската армия (до 14 юни 1867 г.). През 1867 г. участва в сформирания от Любен Каравелов революционен комитет в Белград. През лятото комитетът организира Зайчарската чета с войвода Иван Кулин, а военен командир е племенникът му Еремия Българов.

Младият революционер извършва трескава дейност по набиране на доброволци, пари и оръжие. Преминалата границата част от четата е посрещната и обстрелвана от многолюдни вражески сили. Еремия Българов е арестуван и съден. След като излежава четиримесечната си присъда, се прехвърля в Румъния. Не след дълго се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и е включен в нейния щаб.  Загива в сражение през 1868 г.

По подробни сведения за Еремия Българов могат да се намерят в книгата «Българско, българи. Неизвестно за известното» от Ангел Бенов, издадена през 1988 г. Книгата е съставена от очерци за поборници, революционери, опълченци – герои от предосвобожденската ни епоха.