"Работим дисциплинирано, създадохме Кризисен щаб и сформирах 2 екипа, които да следят за прибиращите се граждани от чужбина. Работят и в събота, и в неделя, и след работно време. Голяма част от населението спазват карантинните мерки. Карантината е шанс да видим с какви хора разполагаме в общината... 90 души са под карантина, заедно с полицията, РЗИ и наши служители ги карантинираме и проверяваме за спазването на карантината... Домашният социален патронаж работи с възрастните хора, стараем се да отговорим на нуждите на възрастните хора... Днес ще отворим и пазара в Оряхово и Селановци.... Медицинските работници се справят добре в тези условия... С училищата работим синхронно, получих уверението, че всички ученици са обхванати в онлайн обучението, с малки изключения... Не съм имал молби за разсрочване н азадължения, но ние като администрация подготвяме докладна и с решение на ОБС ще вземем решение за освобождаване от наем на заведенията в периода на изолация... Не можем да направим много, но това зависи от парите, които ще получим като приходи... Във всички служби, които работят, ние ги дофинансираме и тези пари трябва да се съберат от местното население...Вярвам, че ще излезем от тази ситуация с икономии и ще завършим годината успешно."
Културните институти в Оряхово също са принудени да преразгледат начините си на работа, в условията на извънредни мерки местното читалище "Надежда 1871" продължава с дейността си, каза председателят Андрей Георгиев:
"Читалището работи, но за съжаление, нямаме възможност да извършваме основните си дейности като читалище. Традиции, самодейност, библиотека, поради Заповедта от кмета, няма как да събираме колективите. Имаме колективни планове, по тях работим, читалището е след ремонт, чистим си, подреждаме си... Можем онлайн да четем книжки на малките деца, трябва да намерим удобния промеждутък, защото и учениците учат онлайн. Радващото е, че в момента всичко е наред, виждам, че хората се отнасят отговорно."
Село Селановци е най-голямото в община Оряхово. И там се спазват всички ограничителни мерки поради опасността от заразяване с Ковид-19, най-много страдат от самоизолацията възрастните хора, които са свикнали да се събират в Клуба на диабетика, казва Светлина Петкова, член на УС на клуб "Надежда диабетик" село Селановци:
"В живота има промяна, станахме по-дисциплинирани, има коридор от 8,30 до 10,30 в магазините, спазваме го и хората чакат чинно. Ние от клуба много страдаме, свикнали сме всяка сряда да се събираме, да си споделяме, отпада ни една екскурзия до Гърция, имахме планувано море за юни месец, отказахме ги... Но ние сме борбени, близо до земята сме и не губим дух..."
Отправяме се към община Вършец- планинска община, привлекателен център за много почиващи, с приоритетна дейност рекреативният туризъм.
1850 г. се смята за рождена дата на курорта Вършец, когато местният жител Димитър Лучков е излекуван с минерална вода. През 1910 г. е построена първата Държавна минерална баня, чиито управител е д-р Дамян Иванов. Тя се оказва тясна за прииждащите болни и през 1930 г. е издигната втора, по-голяма, която е в античен стил и е наречена Нова баня. Построени са вили и хотели, наредени от двете страни на Алеята на чинарите. През 1934 г. в центъра на града е изградена Слънчева градина. По това време със застъпничеството на Дамян Иванов Вършец се сдобива с най-големия изкуствен природен парк в Северна България – парк от 800 декара с широколистни гори, борови насаждения и специално пренесени екзотични видове.
Лековитите Минералните води са от няколко извора с температура около 37 °C. В града функционират множество почивни станции, къщи за настаняване на гости и три спа хотела.
Днес, в извънредните условия, и пред ръководството, и пред жителите има трудности, споделя кметът на община Вършец Иван Лазаров:
"За всички е трудно, не сме се сблъсквали с такава ситуация, спазваме противоепидемичните мерки, ограничили сме достъпа на хора, спазват се дистанциите, дезинфектира се непрекъснато в общината, в офисите, раздали сме предпазни средства, опитваме се да бъдем полезни. Моето мнение е, че хората са дисциплинирани, спазват заповедите, нарушения има на заповедите с пазаруването сутрин на възрастни хора има, пишат се актове, работи се административно… Общинната работи с пълно работно време, всички служби работят, местни данъци и ГРАО, предоставяме всички услуги на хората. Имаме медицински център и Спешна помощ, за хората на първа линия е трудно, а съветът ми към хората е да не ходят без сериозни оплаквания при лекар, а да се обаждат по телефона. Имаме под карантина хора, бройката е плаваща между 30 и 60 човека, работят в международния транспорт, сега са в домовете си и се следят ежедневно."
Въпреки всичко животът в административния център продължава да функционира с нормални темпове - казва кметът Иван Лазаров:"Тепърва ще се търсят възможности за облекчаване на местния бизнес. Ние на местно ниво каквито правомощия имаме, ще се опитаме да ги облекчим. Дървопреработвателен цех, завод за дросели, фирми шивашки, транспортни фирми, с логистика се занимават- това са фирмите. Най-голямата криза е за туризма, този сектор не функционира и понася най-големи загуби.
Надявам се и се моля по-бързо да премине тази пандемия, за да започнем да работим по нормален начин. Две културни мероприятия отменяме – фестивала на духовите оркестри и фолклорния фестивал "Пъстра огърлица“, дано от културния календар да са само те. Проблемът има две страни - ще спестим от тях, ако си ги изкараме, общината е икономически субект и събира доходи от наеми и др, аз съм притеснен, че в този момент бюджетите на общините ще пострадат сериозно. Надявам се да изпълним бюджета във възможно най-висок процент, за да си осигурим необходимите средства за публичните услуги, които предлагаме, ако има икономии ще бъде пренасочено, естествено...
В крайна сметка, трябва да не подценявам ситуацията и да си седим вкъщи и да се пазим."
Хотелиерството и туризмът търпят най-много загуби в създалата се кризисна ситуация. Няма почиващи, отказани са резервации и се изчакват по-добри времена за стартиране на отдиха и почивното дело. Недоволни са не само почиващите, които искат да почиват, но и хората, които предлагат тази услуга.
Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана. Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..