Тодор Димитров-Мечкарски: Словото е творящо

Този празник е безспорен за разлика от други официални празници в календара ни. Кое го прави такъв, попита Анжела Каменова. Разговорът е за празника, словото и богатсвото на езика. Тодор Димитров-Мечкарски:

"Мислил съм по този въпрос. Може би толкова личен, толкова интимен за българина е този празник, независимо, че той идва от християнството, не само защото е на българската просвета и култура. Бълагринът има много силна връзка с рода и най-вече с децата. Всички ние знаем, че здравето на децата, образованието на децата, това е като фикс- идея на бълагрина, някаква негова първична жажда за развитието на неговото поколение. Според мен това е и причината българинът да е особено ревностен, точно както е ревностен към семейството, така да е ревностен и към образованието, най- вече на децата си, и своето и своята култура. Вече славянската писменост е и един прекрасен повод за наша гордост спрямо другите култури…Словото винаги е сила- словото като форма на изразяване на вътрешния свят на човека, онова слово, което четем и в библията, онова слово, което е творящо, творящо не в метафорчиния смисъл, а съвсем буквално. Слово не като някяква екзистенциална величина, а салово като поведение, защато словото е външната форма на нашите мисли, а духовният ни свят е всъщност важната част от човешкото двуединство. Ако имаме дух и тяло, онова за което тялото е обиталище, всъщост е човешкият дух. Този дух се проявява в пространството чрез словото, а то е изразител на просветата на този човек, на образованието, на неговата култура, на неговия манталитет, на неговата ценностна система, на неговата гледна точка към света. Така че, всичко е словото. То е онова, чрез което ние се реализираме в пространството като духовна същност, а тялото е онова, чрез което се реализираме в пространствен аспект, във физическия аспект на живеенето…словото е много важна проява на човешката същност, на човешкото вечеличие като Божие творение."

Успяваме ли да се възползваме от цялото богатство на езика си или има думи, които държим "заключени"- коментира Тодор Димитров-Мечкарски:

"В езика ни има безкрайно много думи, които ние сме архаизирали. Тове е естествено, защото езикът постянно се променя и обновява, но имаме от миналато на нашия език, в момента точно такова научно изследване правя, изследвам въобще художественото слово и българското слово през вековете, още от първите заселници по тези земи. Това е много по-интересно, че имаме много по-изчерпателни понятия, които вече са архаични. Съвременният език естествено е доста ощетен, поради навлизането на голямо количество чуждици, което не е в чиста форма ощетяване, би трябвало да обогатява езика, но това в повечето случаи при младите става за сметка на красиви, изконни български думи, които ……Словото е вибрация, българският език е вибрация и е хубаво да направим всичко възможно и вие медиите, и ние преподавателите, най-вече в средното и началното образование, началните учители, те са изключително важни за създаване на нагласа у нашите  бъдещи поколения ,бъдещето на нашия род за тази вибрация на бългърдсия език, за чистотата на нашето слово, а не повлияно он сленга, от уличния говор…Много се ощетява езикът. Все по-малко образен става. Много се ощетямва комуникацията. Поколенията, които се появяват, са поколения на дисплея. Това не е лошо, не го казвам от критическа гледна точка, те повече пишат, отколкото говорят,а в същото време все по-неграмотно пишат, защото там правилата не се спазват много във виртуалното пространство. Предвид събитията последните два месеца, виждаме как този технологичен контекст на нашето живеене е важна част, но той не е контролиран и могат да се допуснат много компромиси по отношение на българското слово, култура, култура най-вече."