"Последен час по български език и литература с Милена Георгиева"

Видеото е вид откровение и обобщение на изминалите пет училищни  години в часовете по български.  

Милена Георгиева разговаря с всеки 12 клас искрено и непринудено. Учениците споделят своите спомени, чувства, виждания за бъдещето. И най-важното - всеки благодари за търпението и за наученото през годините, всеки казва това, което е искал да каже и което е премълчал. Някои представят свои стихове, други правят емоционални и неочаквани сравнения. Самият видеофилм е проект на випуск 2020 и носи посланието :" Всички сме общност, макар и различни", снимат го в последния час по български - обяснява Милена Георгиева.

"Предложих им и те се съгласиха да запишем този последен час без предварителен сценарий, заложихме на непосредственост...макар че си бяха подготвили някои текстчета, това беше час, в който не поставяме въпроси и няма оценки, да си кажем това, което искаме или това, което сме премълчали, но трябва да се каже...Определено ме изненадаха някои, разкриха се в неподозирана за мен светлина...и с това, че са повече емоционални и с ученическото си творчество...Някои от учениците ми писаха и се оказа, че гледайки клипа на съседния клас, не са подозирали, че даден ученик би могъл това да каже или  така да се чувства...май си остават понякога непознати един за друг....Това е взаимен процес, отдавна учителят не е всезнаещият, знанието е много често самотно занимание...Научиха ме никога да не застивам в самомнението, че знам нещо категорично и окончателно, изненадвали са ме в хода на работас неподозирани наблюдения върху художествена творба.."

Едночасовият филм показва учениците в нова светлина, показва скрити техни заложби, неизречени мисли , нови разбирания и позиции за живота, за училището, за приятелството, за литературата, за лъжата.

 " Преписването -инстинкт за самосъхранение, за оцеляване, когато можеш да намериш по-лекия път,  изкусително  е, това беше в предишни години, в последно време, когато матурата е наблизо, достигнахадо това, че няма смисъл да преписват, а да го решат ....Четенето няма да ги повреди, може само да допринесе за развитието им.. Почетното отличие "Неофит Рилски" за мен означава много, признание за това, което правя с желание и обич...То е много за мен и зад него стоят много години съвестно и съзнателно аз работех с мисъл да съм полезна за учениците си и дано да съм успяла...Пожелавам на учениците си първо здраве, пожелавам успех, пожелавам им и късмет. Аз съм убедена, че упоритостта постоянството, трудолюбието любознателността - всичко това води към успеха..пожелавам им го и дано намерят своето място. Дано да бъдат заобиколени с добри хора и  те самите да останат добри хора."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.