Извор махала- селото с най-много площади, но без вода

Но историята на селото не започва от преселниците от сръбското село Велики извор. Техните корени са от Тетевенския край, както пише и в книгата си дългогодишният емигрант в Америка, Генчо Нанков, който се е постарал да проучи историята на родното си място. Заради насилственото потурчване на населението в този район, много от жителите му тръгнали на Запад да търсят по-добър живот. Така те стигнали до тези земи и се заселили в тях.

В добрите си години Извор махала е имало около 1800 жители. Днес тук са останали около 50 души, 95 % от които са на повече от 70 години, обясни кметският наместник, който вече няколко мандата управлява селото и добре знае както добрите, така и лошите страни на живота в Извор махала:

"Селото съществува още от турско време, разположено е на южен склон, природата е хубава, въздухът е чист, имаме гори, достатъчно ливади и доста обработваема земя. Основният ни проблем обаче е липсата на вода. Тя в този район е кът. Нямаме водоснабдяване, всеки си има собствен кладенец. Последните години обаче бяха сушави, кладенците са празни и положението стана сериозно. Какво правим ли? Снабдяваме се с вода от Кула- там има един кладенец с много хубава вода, дето не хваща котлен камък. Използваме я за готвене и домашни нужди, а за пиене ползваме минерална вода, която купуваме. За животните пък ползваме водата от кладенците- толкова, колкото я има. Имаме и една чешма в селото. Лошото е, че тя е в едно дере и малко хора могат да стигнат до нея, защото тук повечето са възрастни. Защо  проблемът с водата в селото не е решен досега? Ами защото сме откъснати тук до границата, останаха малко жители и то все възрастни, и инвестицията не си заслужава.

Липсата на много хора, които да пътуват до селото и фактът, че сме встрани от пътя, се оказа пък, че ни донесе спокойствие по време на пандемията заради коронавируса. Тук нямаме заразени или болни, а и хората бяха спокойни, нямаше излишно напрежение, заради извънредното положение.

Тук по принцип нямаме и кражби или други битови престъпления. Това е поради няколко причини- всички се познаваме, имаме само един път, по който може да се мине и той е без изход, и най-важното- тук непрекъснато дежурят екипи на гранична полиция. 

В селото имаме само един магазин, но в него винаги има най-необходимите неща- хляб, лимонада и сол. Нямаме лекар и аптека, но аз взимам поръчките от възрастните хора и почти всеки ден пътувам за Кула, за да ги снабдявам с каквото трябва. Автобусът за селото е общински и пътува веднъж седмично, в сряда. 

В селото си имаме и ловна дружинка. Състои се от около 20 ловджии, но повечето не са от тук. Отстрелваме най-често диви прасета, зайци и фазани. Кой е най-вкусният дивеч ли? Според мен, глиганът. Народът е казал- свинското месо, черният костюм и черният Мерцедес са винаги на мода. Готвим го най-често като задушено или на кюфтета. Най-интересни са обаче шишовете, които приготвяме винаги след лов. Но те са от питомно, не от диво месо. Дойде ли обяд, всеки сяда и вади шишовете от раницата. Ние излизаме не толкова да ловуваме, а да се разходим, да се видим, да полакардисваме някоя история, някоя лъжа и така..."

Целите интервюта с кметския наместник на Извор махала Станислав Стойков и секретаря на Община Кула Златка Младенова, както и подробности за селото и живота в него, може да чуете в звуковия файл.