Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За професията, която помага на другите да застанат в светлината на прожектора

Днес е професионален празник на специалистите по връзки с обществеността

3
Снимка: pixabay.com

В "Посоките на делника" изваждаме наяве хората, които създават имидж, но остават в сянката на институциите или на публичните личности. Днес е професионалният празник на пиарите. Отбелязва се от няколко години насам. От месец март с Решение на Министерски съвет датата 7 юли официално е обявена за професионален празник на специалистите по връзки с обществеността.  На тази дата през 2005 г. представители на всички асоциации, работещ в бранша, на бизнеса, на свободите специалисти, се събират и обединяват около един Етичен кодекс.

ПР-ът у нас е от бързо развиващите се сектори и вече се преподава в 10 български университета. За изпълнителния директор на Българското дружество за връзки с обществеността Елена Матеева, пиарите са тези, които дават правилната комуникация на хората, които движат общуването. Затова според нея правилната позиция на пиара е, да остане невидим. Той не е в светлината на прожекторите, а насочва светлината там, където се случва действието. Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО) е първата национална организация в областта на Пъблик Рилейшънс.


"Дейността е изключително многообразна. Има много нюанси в нея, много различни дейности и в същото време може да бъде дадено едно определение, което е достатъчно кратко, че ПР-ът съдейства на различните страни в обществото да общуват по между си и да се развиват. Това е изключително ценно, тъй като става ясно в нашето забързано ежедневие, че голяма част от кризите възникват  в резултат на липса на комуникации. Ето защо нашата професия се оказва изключително важна, до такава степен, че  дори от миналата година Международната асоциация на пиарите (IPRA) даде ново определение, с което вдигна нивото на ПР-а и към момента пиар дейността се определя като една от стратегическите дейности, които са свързани с управлението на процеси в бизнеса и обществото,  разбира се през призмата на комуникациите" - казва изпълнителният директор на Българското дружество за връзки с обществеността Елена Матеева.


Преподавателя по ПР в Нов български университет проф. д-р Десислава Бошнакова определя връзките с обществеността като една от професиите на бъдещето. Често в  публичното пространство неоснователно се използва изразът "прави си пиар".  Хората с тази професия са консултанти и съветници, а черен пиар няма, казва професор Бошнакова:


"Откакто е създадена професията, основната цел на човка или на отдела, или на агенцията, която се занимава с пиар, е да направи по-ефективни комуникациите между една организация и различните групи от заинтересовани хора, с които тази организация трябва да общува…Това, което мен лично ме ядосва е, че някак си с времето ПР като съкращение се превърна в българското публично пространство в синоним на лъжа, измама, нещо, което не отговора на истината и много често, когато и политици, и журналисти не смеят да кажат, че някой лъже, казват, че си прави ПР. Това на мен не ми харесва, защото е в противоречие с цялата концепция, върху която стъпва тази професия. Единствено базирайки на истината, човек може да има дълготрайни и взаимоизгодни взаимоотношения и те да имат дълготраен ефект. Няма връзка, дори между двама души, която да се е изградила в годините  и да е плодотворна, ако тя стъпва на лъжа. Другото нещо също, което ми е важно и се опитвам да кажа на пиарите е, че всъщност ние сме консултанти и съветници. Ние можем и би трябвало да кажем как най-добре да са се комуникира, но в публичното пространство ни вменяват и неща за заменяне на нашата работа с тази на нашите клиенти. Т.е политикът би трябвало да има политика, която пиарът да комуникира по най-добрия начин.  Ако политикът няма никаква политика, колкото и да е добра комуникацията, нали се сещате, че ако се опитваш да обясниш нищо, то накрая се получава едно голямо нищо."


Умението да се общува ефективно с различни групи хора е от най-търсените и ценени през 21 век, казва професор Бошнакова, а работата на пиара е точно това. Затова определя връзките с обществеността като една от професиите на бъдещето. Над 20 000 са у над работещите в тази област. 


Таня Кръстева отговаря за връзките с обществеността в Административния съд и Окръжния съд във Видин. Една от задачите ѝ е да "преведе" сложната правна терминология, така че да е разбираема за хората, до които достига:


"Пиарът е едновременно наука и изкуство, както и технология за непрекъснато и ефективно общуване. Моята работа е съсредоточена в един специализиран аспект от връзките с обществеността, който се е появил под влияние на общественото мнение за организацията на властта. Това е така нареченият "институционален пиар", който цели да подобри диалога между съдебната власт и обществото, защото в днешно време изискваме повече прозрачност в управлението, повече информация за обществените дела и технологии, които да подобряват скоростта на новините, достигащи до нас. Именно тук институционалният пиар влиза в центрофугата на огромното количество информация, с която разполага, за да я предостави по най-ясния и разбираем начин, спазвайки принципите на законност, безпристрастност, точност и достъпност. Важно е да уточним, че взаимодействието на органите на съдебната власт и външните за съда общности, в частност медиите, се уреждат от Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт, Комуникационна стратегия на съдебната власт 2019-2020 година."


Яна Борисова има собствено ателие за пиар и определя себе си като разказвач на истории. Дипломиран политолог е, а също и колега от Радио Варна. Оставя журналистиката преди години, но намира връзката между двете професии в  желанието си да общува с хората.


"Не съм дипломиран ПР, не съм завършила връзки с обществеността, но пък съм медиен човек и познавам добре кухнята, където се правят предавания и новини, това ми позволява като ПР да влизам внимателно и с уважение в тази  кухня, особено, когато в дейността си имам връзки с медии. Това наистина много ми помага. Завършила съм политология и в годините на своето следване се научих на едно изключително важно за мен като пиар умение - да боравя с информацията правилно, да уважавам тази информация. Не съм сигурна, че това се учи с правила в университета. Достатъчно е понякога да си ученолюбив и дисциплиниран калфа, да искаш да станеш добър чирак и да има до теб майстор, който да е готов да ти даде от своето майсторство. Аз имам такива учители в журналистиката и мога да кажа, че без те да знаят и без аз да допускам възможното си бъдеще днес като ПР, те са ме подготвяли да бъда добър ПР и сега им благодаря. Много дилетантски разделям професиите в две различни и твърде общи посоки. Подхождам абсолютно интуитивно към това, аз много често разчитам на това и когато не намирам думите, си помагам с интуиция... ПР-ът е професия призвание за мен. Трябва да си готов да бъдеш в услуга на някого, без да губиш обаче себе си и без да е необходимо да се подчиняваш" - казва за себе си Яна Борисова и се обръща към младежите, които биха избрали нейната професия:


"Ако намирате вдъхновение в хората, тази професия никога няма да ви омръзне и никога няма да ви е скучна,  защото историите принадлежат на хората и емоциите също. И се подгответе за емоционална буря, защото в ПР-а ще има от всичко."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Лехчево: Едно от най-големите населени места в област Монтана

Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана.  Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..

публикувано на 29.11.24 в 15:03
Теодора Макавеева

Теодора Макавеева: Всеки регионален журналист ще излъже, ако каже, че не му е оказван натиск

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:05
Илия Вълков

Илия Вълков: Журналистите направиха всичко възможно през годините да намалят до минимум доверието

Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната.  Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите?  Ще намерят ли отговор..

публикувано на 28.11.24 в 10:00

Заложници ли са общините на политическата безтегловност?

Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..

публикувано на 27.11.24 в 10:45

Светослав Славчев: Без държавата да се намеси, няма как Видин да излезе от дъното

"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..

публикувано на 26.11.24 в 14:14

Ще работят ли младежите по специалността си след гимназията

Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..

публикувано на 25.11.24 в 11:00

Село Куделин- най-северната точка на България

Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..

публикувано на 22.11.24 в 16:56