Димитър Йоцов - строител на следосвобожденска България

публикувано на 17.08.20 в 13:45

Снимка: Wikipedia

Мирослава Топалова, РИМ-Враца

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Личност със заслуги както в регионален, така и в национален и световен мащаб - това е историкът, дипломат и политик проф. Димитър Йоцов, роден на 16 август по нов стил (3 по стар) през 1875 година във Враца.

За популяризирането на българската национална история и кауза сред европейската общественост допринасят редица от неговите исторически трудове върху Възрожденската ни история и последвалото Освобождение, като са отпечатани на френски, италиански, английски, немски и италиански.

Възпитаник на Сорбоната, в Париж Йоцов прави френски превод на наскоро излезлия роман на Иван Вазов "Под игото". Най-емблематичният му труд е двутомната история на родния му град, разказа Мирослава Топалова, историк от Регионалния-исторически музей във Враца.

"Проф. Йоцов е популярен сред врачанската общественост най-вече с двутомната "Културно-политическа история на Враца". В края на 1895 година вече е студент във Висшата политическа школа в Париж, след което продължава образованието си в Сорбоната. Увлича се от архивната работа. На 23-годишна възраст е, когато в него се заражда идеята да преведе на френски "Под игото". През февруари 1898 година се запознава с млад архивист - Жорж Боне-Мари, проявяващ голям интерес към България. В салона на мадам Рено Йоцов се запознава с изисканото парижко общество. Именно там той популяризира нашата страна чрез своите разкази".

Завръщайки се в България, Димитър Йоцов се ориентира към политиката - избор, предопределен от образованието му. Сътрудничи на Екзарх Йосиф в провеждането на екзархийската политика относно просветното дело сред българското население в Тракия и Македония. В началото на дипломатическата си кариера, която започва в Милано, той издейства помощи от Италия за българските ранени войници през Балканската война. За дейността си е награден с Дружествен кръст.

"Активната е дейността му след завръщането в родината - като учител и читалищен деец в провинцията, а впоследствие и като преподавател в Централната мъжка гимназия, която се трансформира в Министерството на външна работа. Впоследствие е сектетар в Екзархията в Цариград и личен сътрудник на Екзарх Йосиф. Изпратен е и в Русия, за да проучи личните архити на граф Игнатиев. Един от основателите на дружеството на българските публицисти и писатели. Студиите му отразяват важните политически събития, а дипломатическата му кариера започва в Милано, където 1915 вече е консул. Бил е врачански народен представител в V ВНС. Кариерата му продължава като царски консул в Хамбург по време на Първата световна война, изпратен
лично от Фердинанд".

Активно продължава участието му във всеобщата национална кауза и в годините на Първата световна война, когато трябва да изпълни опасна мисия.

"Апогеят на дипломатическите му мисии като консул е информацията, която той предоставя на правителството в дните на Първата световна война. През октомври и ноември 1915 година изпълнява опасната мисия да проникне на фронта на французи и англичани, за да се добере до Солун. Тогава се водят боевете на север от Дойранското езеро. През август 1916 година, когато дипломатите на Съглашението са изолирани, Йоцов е единственият от съюзните мисии, който се решава да заминава на Западния фронт. Той се добира до нашите позиции, минава през Преспанското езеро, за да се озове при армията ни в Битоля. Така изпраща информация до правителството и Главната квартира. Повишен е в ранг генерален консул, награден е с Великия офицерски орден II степен. Взема участие и в Брест-литовските преговори за мир. 17 години - до 1936 година - живее в Германия, откъдето следи политическия живот в страната".

Един от строителите на следосвобожденска България, Димитър Йоцов повече от 60 години от живота си работи всеотдайно като учител, общественик, публицист, преподавател, дипломат, писател и историк за обществения и политическия напредък на държавата.

Заклеймен като "реакционен" учен, проф. Димитър Йоцов попада в списъка на забранените автори в годините на тоталитарния режим. Това го прави почти непознат за няколко поколения българи. Димитър Йоцов умира в София на 7 август 1969 година, оставяйки след себе си един живот, отдаден в името на Отечеството.