Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Галин Снежанов: "Когато сутрин видя Балкана, знам, че съм си у дома"

Ние хората от Северозапада сме истински и откровени хора, можем да обидим човек, но сме искрени

2
Галин и Наско Снежанови
Снимка: личен архив
Галин Снежанов е поредния гост в "Калейдоскоп".  Галин е роден във Враца, обича своя роден град и всяка сутрин, когато се събужда,  с радост отправя поглед към Врачанския Балкан. Родният му град е мястото, което го зарежда, което му дава сигурност, което е свързано с неговите спомени и с неговото бъдеще.  Той  е пример за това, как човек, когато силно иска нещо, може да го постигне, особено когато това е неговата мечта. Той е един млад човек, който създава частичка по частичка своето бъдеще и това на младите хора в България. Упорито и последователно работи това, което обича - свири, създава свои песни, които са израз на неговото вдъхновение. Сам определя себе си като мечтател, който иска най-доброто за хората около него, и се старае да приема всички хора с техните различия.  Не случайно работи с млади хора, с деца в ромския квартал във Враца и с техните родители. В момента работи в Младежки център - Враца и в същото време работи като медиатор в ОУ "Васил Левски" - Враца, училището, което той преди години  завършва. Определя детството си като безценно и е благодарен на родителите си за всичко, което са направили за него, за брат му и сестра му. Отраснал е в голямо семейство, където трудът и човешките добродетели са на първо място.

Детството

"Имам смесени чувства от детството си, имал съм и хубави моменти, и не толкова хубави. Отраснал съм в семейство, в което само единият ни родител работеше. Израснал съм в доста скромни условия. Не винаги ни осигуряваха всичко, което искахме, но това ни изгради като хора. Дадоха ни пример как едни неща могат да се случват, но не на всяка цена. Детството е безценно за мен."

Братя-близнаци
" Аз бях в единия край на България, Наско си беше тук, този ден не се чувствах добре. Същия ден Наско претърпя ПТП. Звъннаха ми от полицията. ...Усещам някакво напрежение, когато някой от нас е притеснен и другият също са чувства така..

Училището
" Училището за мен е всичко, като завърших Професионална гимназия по търговия и ресторантьорство във Враца , пробвах като пицар да работя, но не ми се искаше само с това да се занимавам и затова продължих във ВТУ "Свети Свети Кирил и Методий". Стана така, че започнах да уча според своите възможности. В момента се уча всеки ден, защото всеки ден работата ми е свързана с младежи и подобряване на благосъстоянието им чрез учене и ходене на училище. Затвърждава се в мен убеждението, че образованието е най-важното."

Медиаторство
"Главната ни цел е да приобщим родителите към училищния живот и да участват в живота на децата си, и да разберат родителите, че училището е на първо място. Нашата работа е да работим с хора, които се нуждаят от другите хора и затова е нужен посредник. Смятам, че хората ме припознават като част от тях и благодарение на това, че съм отраснал в тези квартали и това дава резултат. Резултатите се измерват в това те самите да те търсят за различни въпроси. Смятам, че комуникацията с различни хора трябва да е различна."

Музиката
"Исках да продължа в Консерваторията, но нямах възможността да отида, финансови възможности ме спираха. Музиката  е развила емоционалната част в мен и да усещам нещата по най-чистия им начин. Хората на изкуството имат развита емоционална  интелигентност, музиката ме прави по-романтичен и сантиментален. Сега се уча да свиря на пиано. Добре се справям, последната ми песен се казва "Лъжи". Аз пея, Наско свири на китара."

Най-важното в живота
"За мен най-важното в живота е семейството. Да има при кого да се прибереш, да си споделиш с някого и приятелите - това е най-важното."

Любовта
"Щастлив съм, че живея с жената, която обичам. Днес е много трудно младите хора да са самостоятелни. С това се гордея. Любовта за мен е отново семейството, приятелите и това, което правиш да ти доставя удоволствие."

Враца и Северозапада
"Сутрин като стана виждам Балкана, това ми напомня, че съм си в нас. Никъде няма как да се събудиш и да видиш Балкана, това съм си го асоциирал, че това е у дома. Аз съм си малко домошар, обичам да съм си у дома. Ние хората от Северозапада сме истински и откровени хора, можем да обидим човек, но сме искрени. Хората  са това, с което можем да се гордеем."

Повече може да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

"Неделник" от 24 август 2025 година

„...Затичах се към вкъщи, вдишвайки за пореден път от мистичния въздух. Тук, покрай реката и божествената му сила, се случваха чудеса. Само трябва да повярваш малко по-силно в себе си, да затвориш очи и да вдишаш дълбоко. Да, реших да остана тук, за да градя бъдещето си, както и да откривам нови тайни места, за които ще знаем само аз и..

публикувано на 24.08.25 в 13:05

Да се отнасяме с благоговение и любов един към друг

В единадесета неделя след Петдесетница , Църквата насочва нашето внимание към един евангелски момент, към една притча, изречена от Господ Иисус Христос, която ни дава отговор какви да бъдем и как да се отнасяме към нашите приятели и ближни, и в това да бъдем подражатели на Христа. "Рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се..

публикувано на 24.08.25 в 08:00

Възмездие в "Ресторант"

В едно общество, което като че ли вече е станало напълно безчувствено към насилието, жертвите на престъпления и техните близки все още имат нужда от справедливост. Но ако дори служителите на реда са безсилни да я въздадат, кой би трябвало да поеме тази задача и има ли изобщо право някой да го прави? А какво ви остава, когато насилието нахлуе в..

публикувано на 22.08.25 в 17:05

Томи - пратеница на съдбата

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка"  ви представяме  кучето Томи - вярната спътница на своята стопанка Цветана . Срещнахме ги по време на сутрешната им разходка - ведри, усмихнати и сякаш в перфектна хармония един с друг. Историята им започва преди цели девет години. Тогава Томи е малко, слабо и уплашено кученце, което скита само по улицата...

публикувано на 22.08.25 в 15:30

Антикварната книжарница на Анжела

Днес ще ви разкажем за магията на антикварните книжарници. За любовта на една млада жена към книгите.  Научена от малка от дядо ѝ, който е бил антиквар и букинист, да обича книгите, Анжела Иванова поема по неговия път, като завършва Университета по библиотекознание и информационни технологии. Специалността ѝ е "Книгоиздаване и редакция"...

публикувано на 22.08.25 в 15:10

Доброволци обновяват детска площадка във Видин

От години детската площадка  на улици "Широка" и "Христо Ботев" във Видин била в окаяно състояние, разказват пред Стефка Павлова младежите, които подеха инициативата за нейното обновяване. Антонина Лозанова обясни: "Събрахме се хора, които милеят за града ни и искат да живеят в една по-хубава среда. Тази дейност е финансирана в рамките на..

публикувано на 22.08.25 в 14:31

"Street Jam" – новото лице на градските партита във Видин

Тази събота, 23 август, Видин отново ще пулсира с енергията на " Street Jam " - второто издание на най-новото градско парти , което вече успя да остави ярка следа в културния живот на града. Дебютът на събитието се оказа истински феномен - без предварителни очаквания, то предизвика вълна от положителни емоции и коментари, рядкост за видинската..

публикувано на 22.08.25 в 14:00