Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Това уважение, което го имам, ми дава кураж да живея"

Георги Димитров: "Аз от окарината не се разделям"

2
Георги Димитров от село Лик
Снимка: радио Видин
В "Калейдоскоп" ви срещаме с Георги Димитров от село Лик или както всички го знаят бай Георги, който свири на окарина, един вече изчезващ инструмент.

Роден е във врачанското село Типченица през далечната 1932 година. На шест години остава сирак и започва да работи като ратайче по къщите на богатите хора. Времената са били тежки, годините бедни... Спомня си с тъга за своето детство, което определя като "нерадостно". Има обаче късмета да живее при много добри хора, които се грижат за него, помагат му да получи образование. Точно по това време, когато е ратайче и пасе овцете край село, се научава да свири на окарина.

През 1950 година  помощта на своите благодетели успява да завърши гимназия с пълно отличие. След гимназия се записва да учи във Военно училище във Враца. Представя се като блестящ курсант и бързо стига до званието "лейтенант". След завършването си започва работа в различни военни поделения.

От ръководството забелязват младия и талантлив капитан и му предлагат да следва във Висшето военно училище в Шумен. Успешно завършва и излиза дипломиран инженер. Качествата му се оценени и става преподавател във ВВУ по предмета  "Теория на радиолокацията", така работи в продължение на 20 години. Автор е на учебник по предмета. Става инженер-конструктор в Института по специална електроника в София. Известно време отговаря за ракетната техника в България. Това му дава възможност да пътува и в Северозападна България, където посещава полигоните за борба с градушката. Обича работата си и навсякъде е оценяван по достойнство. През 1980 година излиза в пенсия. 

След пенсионирането си се връща в родното си село, построява си нова къща, живее спокойно и здравословно. Радва се на уважението на местните хора.

Семейният му живот е образцов. Със съпругата си живеят 60 години заедно и въпреки трудностите и лишенията, никога не са имали пререкания.


Окаринката е любимият музикален инструмент на бай Георги. На нея се свири изключително трудно, тя е много крехка и трябва да се пази от счупване. Окаринката е животът и душата на бай Георги. От седемгодишен започва да свири на този нелек музикален инструмент, продължава и до днес. Много награди и много известност му е донесла тази малка и невзрачна , но с невероятен звук, окарина. За него тя е начин да се потапя в чудния и красив свят на музиката, да забравя немотията и да живее по-леко. В момента има 40 окарини, подарък са му от майстора бай Геро от село Терзийско, община Троян. Днес знае около 200 народни мелодии от всички фолклорни краища на България.

"Първото ми участие в Копривщица е на Третия събор на народното творчество през 1976 година, тогава от отдел "Култура" в Шумен идват и ми казват: "Другарю полковник, изпращаме ви в Копривщица, вие свирите на окарина, знаем от празника на училището". За моя голяма изненада, когато слязох от сцената, ми връчиха диплом и златен медал, подписан от Людмила Живкова. И така от тогава в мен се зароди едно желание да свиря и почнах полека-лека да увеличавам списъка.

Окарината е много труден инструмент, трябва да помня на всяка мелодия изходното положение на пръстите, и освен това- да не я изпусна, ако падне - ще стане на парчета. Имам 6 златни медала, два плакета и най-важното  бях оценен от жури и съм щастлив, че може да ме видите пак във вашия град, това ми дава кураж да не падам духом, да не изпадам в депресия. Аз съм заобиколен с много голямо внимание, това внимание ми действа повече от лекарство. Най-любими са ми песните на Борис Машалов, любими са ми родопските, абе те са много..."

Днес бай Георги продължава да учи нови мелодии, постоянно слуша радио, гледа телевизия и то предавания най-вече свързани с неговото хоби- свиренето. Шест златни медала и два плакета е равносметката от участията на бай Георги с неговата окаринка в Националния събор на българското народно творчество в Копривщица през изминалите години.

Бай Георги е преживял много трудности, но едно е научил, което съветва и нас: "За да бъде здрав човек, трябва да спазва ценностите в живота, да не прекалява с пушене, с пиене, много е важно семейството също, атмосферата в семейството. Моята съпруга е от село Три кладенци и е възпитана в любов към семейството, към ценностите в живота. Не се оплаквам, бях и пчелар около 20 години, пчелите ми удължиха живота. Всяка вечер решавам кръстословици- за мозъка. Мога да ида да живея в София, но тук съм си спокоен."

Днес бай Георги живее сам на село. Сила и увереност му дават неговите деца, неговите приятели, хората, които оценяват неговото изкуство, което сътворява с окаринката си. С радост приема предложенията за участие в различни фестивали и конкурси. За това благодари и на читалището в село Лик, което не го забравя като изявен самодеец и го включва в различни художествени изяви.

Повече може да чуете в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Как да реагираме, ако в менюто липсва грамаж или ясна цена

Когато седнем в ресторант, кафене или на морския бряг с чаша студена лимонада, последното, за което искаме да мислим, е дали ще ни изненада сметката. Но законът е категоричен - в менютата на заведенията задължително трябва да са посочени и цените, и грамажите на предлаганите ястия и напитки. И това не е просто формалност - то е наше право..

публикувано на 18.08.25 в 16:30

Видин посрещна участниците в гребната регата ТИД

Участниците в Международната гребна регата по Дунав ТИД (TID-Tour International Danubien) пристигнаха във Видин. По традиция лагерът на гребците е разположен край крепостта "Баба Вида" в града. Най-дългото гребно събитие в света, с дължина от над 2500 км, започна в края на юни месец от Инголщад, Германия. Преди да навлязат в българските води на..

публикувано на 18.08.25 в 15:57

"Урок по шофиране" - българска история на големия екран в един от най-престижните фестивали

Дебютният филм на младата режисьорка Анастасия Ангелова ще направи своята премиера днес, на 18 август, в рамките на един от най-престижните кинофестивали в Европа - този в Сараево . "Урок по шофиране" е игрален филм с автобиографични мотиви, заснет изцяло във Видин и Брегово. Историята, вдъхновена от личните спомени на авторката, ще бъде..

публикувано на 18.08.25 в 15:30

Видинчани: Не цената, а условията в такситата са проблемът

От началото на месеца таксиметровите услуги във Видин поскъпнаха с 1 лев, а новината предизвика оживени реакции сред жителите на града . За някои това е поредното увеличение на цените, което натоварва бюджета им, но за мнозина проблемът не е толкова в сумата, колкото в качеството на услугата. В социалните мрежи видинчани споделят своите..

публикувано на 18.08.25 в 15:15

"Неделник" от 17 август 2025 година

Свърши отпуската. Свърши и морето. Време е за ефир. Време е за "Неделник". Акцента днес ще падне върху XIII - то издание на Националния събор на народното творчество проведен в Копривщица преди седмица. Ще поговорим за участитето и наградите на читалищата в селата Неговановци, Софрониево и Раковица . Но преди това ще..

публикувано на 17.08.25 в 13:56

Силата на вярата

Намираме се в Десета неделя след Петдесетница, в която си припомняме едно събитие от живота на Господ Иисус Христос, което ни разкрива неговата сила и величие, неговото човеколюбие и грижа за спасението на човешкия род.  "Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще речете на тая планина:  “П ремести се от тука там и тя ще се премести; и..

публикувано на 17.08.25 в 08:00

Фредерик Бегбеде и неговата изповед

Има книги, които звучат като закъсняло извинение. Други са като пиянски монолог в два след полунощ. „Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж“ на френския писател Фредерик Бегбеде е и двете едновременно. Тя е своеобразен негов автопортрет, рисуван сякаш с премигващ неон, доза цинизъм и плахо чувство за вина. Макар да е родом..

публикувано на 15.08.25 в 17:10