Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Това уважение, което го имам, ми дава кураж да живея"

Георги Димитров: "Аз от окарината не се разделям"

2
Георги Димитров от село Лик
Снимка: радио Видин
В "Калейдоскоп" ви срещаме с Георги Димитров от село Лик или както всички го знаят бай Георги, който свири на окарина, един вече изчезващ инструмент.

Роден е във врачанското село Типченица през далечната 1932 година. На шест години остава сирак и започва да работи като ратайче по къщите на богатите хора. Времената са били тежки, годините бедни... Спомня си с тъга за своето детство, което определя като "нерадостно". Има обаче късмета да живее при много добри хора, които се грижат за него, помагат му да получи образование. Точно по това време, когато е ратайче и пасе овцете край село, се научава да свири на окарина.

През 1950 година  помощта на своите благодетели успява да завърши гимназия с пълно отличие. След гимназия се записва да учи във Военно училище във Враца. Представя се като блестящ курсант и бързо стига до званието "лейтенант". След завършването си започва работа в различни военни поделения.

От ръководството забелязват младия и талантлив капитан и му предлагат да следва във Висшето военно училище в Шумен. Успешно завършва и излиза дипломиран инженер. Качествата му се оценени и става преподавател във ВВУ по предмета  "Теория на радиолокацията", така работи в продължение на 20 години. Автор е на учебник по предмета. Става инженер-конструктор в Института по специална електроника в София. Известно време отговаря за ракетната техника в България. Това му дава възможност да пътува и в Северозападна България, където посещава полигоните за борба с градушката. Обича работата си и навсякъде е оценяван по достойнство. През 1980 година излиза в пенсия. 

След пенсионирането си се връща в родното си село, построява си нова къща, живее спокойно и здравословно. Радва се на уважението на местните хора.

Семейният му живот е образцов. Със съпругата си живеят 60 години заедно и въпреки трудностите и лишенията, никога не са имали пререкания.


Окаринката е любимият музикален инструмент на бай Георги. На нея се свири изключително трудно, тя е много крехка и трябва да се пази от счупване. Окаринката е животът и душата на бай Георги. От седемгодишен започва да свири на този нелек музикален инструмент, продължава и до днес. Много награди и много известност му е донесла тази малка и невзрачна , но с невероятен звук, окарина. За него тя е начин да се потапя в чудния и красив свят на музиката, да забравя немотията и да живее по-леко. В момента има 40 окарини, подарък са му от майстора бай Геро от село Терзийско, община Троян. Днес знае около 200 народни мелодии от всички фолклорни краища на България.

"Първото ми участие в Копривщица е на Третия събор на народното творчество през 1976 година, тогава от отдел "Култура" в Шумен идват и ми казват: "Другарю полковник, изпращаме ви в Копривщица, вие свирите на окарина, знаем от празника на училището". За моя голяма изненада, когато слязох от сцената, ми връчиха диплом и златен медал, подписан от Людмила Живкова. И така от тогава в мен се зароди едно желание да свиря и почнах полека-лека да увеличавам списъка.

Окарината е много труден инструмент, трябва да помня на всяка мелодия изходното положение на пръстите, и освен това- да не я изпусна, ако падне - ще стане на парчета. Имам 6 златни медала, два плакета и най-важното  бях оценен от жури и съм щастлив, че може да ме видите пак във вашия град, това ми дава кураж да не падам духом, да не изпадам в депресия. Аз съм заобиколен с много голямо внимание, това внимание ми действа повече от лекарство. Най-любими са ми песните на Борис Машалов, любими са ми родопските, абе те са много..."

Днес бай Георги продължава да учи нови мелодии, постоянно слуша радио, гледа телевизия и то предавания най-вече свързани с неговото хоби- свиренето. Шест златни медала и два плакета е равносметката от участията на бай Георги с неговата окаринка в Националния събор на българското народно творчество в Копривщица през изминалите години.

Бай Георги е преживял много трудности, но едно е научил, което съветва и нас: "За да бъде здрав човек, трябва да спазва ценностите в живота, да не прекалява с пушене, с пиене, много е важно семейството също, атмосферата в семейството. Моята съпруга е от село Три кладенци и е възпитана в любов към семейството, към ценностите в живота. Не се оплаквам, бях и пчелар около 20 години, пчелите ми удължиха живота. Всяка вечер решавам кръстословици- за мозъка. Мога да ида да живея в София, но тук съм си спокоен."

Днес бай Георги живее сам на село. Сила и увереност му дават неговите деца, неговите приятели, хората, които оценяват неговото изкуство, което сътворява с окаринката си. С радост приема предложенията за участие в различни фестивали и конкурси. За това благодари и на читалището в село Лик, което не го забравя като изявен самодеец и го включва в различни художествени изяви.

Повече може да чуете в звуковия файл.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Румяна Георгиева: Връзката с корените ни е неизмеримо ценна

В последно време все повече срещам примери за млади хора, които, след години живот в големите градове, намират пътя назад към корените си. Днешният случай е точно такъв - една млада двойка, която, след като прекарва известно време в столицата, решава да се върне в родния си край. Представяме ви Румяна Георгиева , на 23 години, от Белоградчик..

публикувано на 05.02.25 в 17:00

Защо Видинският панаир заприлича на сметище за строителни отпадъци

За строителни отпадъци в двора на бившето поделение, където през последните години се провежда Видинският панаир, сигнализираха слушатели. Стари тротоарни плочи и бетон изпълват пространството, където ежегодно през септември има въртележки и атракциони за малки и големи. Живеещи в района коментираха гледката така: "Есента ще правят панаира..

публикувано на 05.02.25 в 16:20

Видинският художник Богдан Александров получи национална награда

Видинският художник Богдан Александров стана лауреат на Националната награда на името на Владимир Димитров - Майстора . Сред носителите на тази награда са Златю Бояджиев, Илия Петров, Светлин Русев, Анета Дръгушану. Наградата на името на Майстора му бе връчена на 1 февруари 2025 година, когато се навършиха 143 години от рождението на големия..

публикувано на 05.02.25 в 14:50
Боряна Миткова

Видинчанка ще представи България на конкурса "Мисис Свят"

Днес ви срещаме с видинчанката, която наскоро спечели титлата "Мисис България" 2024 година. Красавицата се казва Боряна Миткова и е българката с най-много титли за красота. Боряна е на 30 години, родом от Видин. Семейна е от 13 години, има малко момченце на две години. Мъжът ѝ също е от крайдунавския град, но от около 7 години живеят в София...

публикувано на 04.02.25 в 17:05
Ясмина Витанова и Симона Георгиева бяха отличени на училищен турнир.

Видински ученици разработват бизнес идеи

Дванайсетокласничката Ясмина Витанова от ПГ „Проф. д-р Асен Златаров” във Видин се класира на първо място със своята бизнес идея „Система за сигурност -DRON PATRUL X“ в провелия се втори етап на училищния кръг от националното състезание „Най-добра бизнес идея“ .  На второ място се нареди Симона Георгиева от същия клас. Нейната бизнес идея..

публикувано на 04.02.25 в 15:00

Алманах "Под лъчите на слънцето" отново набира произведения

Започна набирането на литературни и художествени произведения за дванадесетия Алманах "Под лъчите на слънцето" , издаван от Конфедерация на българските писатели, клон Враца.  Сборникът включва проза, поезия, картини. В миналогодишното издание участваха 70 творци от цяла България, казва един от редакторите и съставителите му  Глория Костадинова -..

публикувано на 04.02.25 в 14:00

Излезе от печат втората книга на видинска авторка

Видинската авторка Лилия Маринова издава втората си книга. Повестта носи заглавието "Само ако повярваш" . Това е разказ за превратностите в живота на една млада жена, които тя трябва да преодолее. По какъв начин, разказва авторката Лилия Маринова: "Книгата се роди преди няколко години... Тогава се роди заглавието, после сюжетът.....

публикувано на 04.02.25 в 13:00