Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Ботаническа градина" в бившата текстилна фабрика на Враца

3
Снимка: Красимир Лаковски


Всеки от нас е чувал латинската сентенция "Природата не търпи празно пространство". Всеки от нас е виждал поне една необитаема сграда, която с течение на годините се превръща в джунгла от безразборно растящите храсти и дървета. 


Така се е случило и с изоставената от над 10 години малка текстилна фабрика в центъра на град Враца, където архитектура и природа са си взаимодействали по уникален начин. Около 15 вида папрати може да бъдат срещнати там, а по думите на архитекта и любител на ботаниката Красимир Лаковски, едва ли има друго такова място в България.


"Тази сграда я познавам от 30 години, наблизо се намира математическата гимназия, в която съм завършил. Беше забележителна с интересния си покрив. Когато следвах и завърших архитектура, разбрах, че това е типична промишлена сграда с характерното покривно осветление. Попаднах на клип от общественото обсъждане за нови идеи за усвояването на това пространство. Изказаха се много идеи, първо идеята на общината за търговски център, идеи за художествени галерии, паркинг, за ателиета. Видях снимки- направиха ми впечатление едни зелени петна от растителност вътре и тъй като доста се интересувам от ботаника и папрати. Достъпа до сградата е свободен, влязох вътре и останах поразен, тъй като сградата е все още сравнително здрава, въпреки течовете от покрива. Целите стени и части от пода са покрити от растения, като истинска ботаническа градина....


Образували са се големи едни големи висящи, подобни на джунгла, групи растения, растения излизат от всевъзможни дупки по стената, от разклонителните кутии на ел. инсталацията, от купчина папки. Буквално са едни купчина растителност, каквито сме виждали само по филмите за тропическите джунгли. Това осветление по покрива дава една разсеяна светлина и в комбинация с влагата е изключително подходяща за развитието на растенията. Предимно растенията са папрати, те се размножават, не чрез семена а чрез миниатюрни пори и се разнасят от вятъра и водата. С всяка изминала година те стават все повече, доколкото видях - те са на поне на 5-6 години"- сподели архитектът.


Според него това, което се е случило в сградата, е пример за това как природата по естествен начин може да реализира модерното през последно време вертикално озеленяване по фасадите: 


"Вертикалното озеленяване по фасадите, за което дизайнерите толкова се борят и което струва все още скъпо, тук природата го е постигнала съвсем естествено. Открих 15 вида папрати, повечето от тях са разпространени естествено. Говорим за диворастящи видове, не за културни, не си мислете, че това са изоставени саксийни цветя. Някои от тях са разпространени във Врачанския балкан съвсем естествено." 


Бъдещото предназначение на сградата със 100-годишна история ще бъде определено чрез публична анкета. В допитването ще бъдат обобщени идеите на врачани, събрани на провело се наскоро публично обсъждане.

Мнението на Красимир Лаковски по дискусионния въпрос за съдбата на зданието, както и повече за видовете открити папрати ще чуете в звуковият файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Вижте още

Хартията "цъфти" в правилните ръце

В свят, където технологиите и масовото производство доминират, има хора, които намират красота и смисъл в най-обикновените неща. Един от тях е  Силвия   Цанкова от  Видин . Тя е майстор в това да превръща обикновената хартия в невероятни творения под формата на цветя . Нейната работа не е само да вдъхва живот на използваните материали, но и да..

публикувано на 13.09.24 в 14:00

Фестивал на рибата и рибената саламура ще се проведе в Кошава

Фестивал на рибата и рибената саламура ще се проведе тази събота на брега на Дунав във видинското село Кошава . За програмата съобщи кметът Валентин Маринов :  "От 08:00 часа сутринта сме долу. Към 10:20 ще започне да свири Градският духов оркестър до 11:00 часа, когато е официалното откриване, да приветстваме гостите, заедно с кмета на община..

публикувано на 13.09.24 в 12:30

Колко ще ни струва да изпратим първокласник на училище?

Подготовката на първокласник за учебната година е важен, но и скъп процес. Всяка есен семействата се сблъскват с предизвикателството да осигурят всичко необходими за детето си. Родителите обикновено търсят баланса между качеството и цената, за да гарантират, че децата им ще разполагат с всички нужни материали, без това да представлява..

публикувано на 12.09.24 в 17:10

Ангелина Младенова - за учителската професия преди и сега

В навечерието на първия учебен ден в "Думата имат старейшините" гостува 86-годишната Ангелина Младенова, която е била начален учител в училище "Любен Каравелов" във Видин.  Тя е от белослатинското село Попица, но след като се омъжва се мести във видинското село Ивановци, където я намираме и днес. За себе си Ангелина Младенова казва, че е имала..

публикувано на 12.09.24 в 16:50
село Върбешница, община Мездра

Есенно почистване предстои в село Върбешница

В мездренското село Върбешница няма незаконни сметища. Причината- кметът Магдалена Динкова обикаля селото и когато види, че някъде се чисти или се ремонтират къщите, казва на хората какъв е редът за изхвърляне на отпадъците и контролира дали се спазва начинът на изхвърлянето им. Преди 3-4 години нерегламентираното сметище било изчистено. "И..

публикувано на 12.09.24 в 16:24
Боклук - илюстративна снимка

Има ли решение на проблема с незаконните сметища

Проблемът с незаконните битови и строителни сметища е изключително голям, за разлика от други населени места в страната, това установява  народният представител Петър Петров,  след като започва да обикаля област Монтана, от която е избран. "Стигало се е дотам, че се образуват незаконни сметища с години и те се виждат даже от сателитни..

публикувано на 12.09.24 в 15:10

Занаятчия продължава да вдъхва живот на старо училище в Монтанско

В Център за изкуство, занаяти и етнография е превърнато старото и отдавна нефункциниращо училище в село Меляне, община Георги Дамяново. Инициативата е на Чавдар Антов, художник, дърворезбар, с когото сме ви срещали и преди. Благодарение на дългогодишните му грижи сградата на учебното заведение е спасена от разруха, каквато е съдбата на много..

публикувано на 12.09.24 в 14:00