Отбелязваме Световния ден за достоен труд

На 7 октомври отбелязваме Международния ден за достоен труд. Обявен е за такъв по инициатива на Международната конфедерация на профсъюзите през 2008 година. Целта е да мобилизира синдикатите от целия свят да отстояват позицията, че осигуряването на достойни условия на труд за хората е най-добрият начин за борба с бедността в световен мащаб.

Според икономическия експерт от КТ "Подкрепа" Ваня Григорова се увеличава броят на хората, които не са удовлетворени от работното си място:

"Много е трудно да се даде конкретна и точна дефиниция на достоен труд. Най- общо казано, това е трудът, който удовлетворява човека, който му дава възможност той и неговото семейство да преживяват, трудът, който позволява да се покриват базови житейски нужди. У нас очевидно не е така. Още по-лошото е, че в европейски и световен мащаб се увеличава броят на хората, които не са удовлетворени от труда си. Не се чувстват добре на работното си място. Причината за това е глобализацията на капитала, движението на капитала. Ясно е, че когато говорим за свобода на капитала, а същевременно не даваме повече възможност на хората да се самозащитават на работното си място, няма как да имаме достоен труд."

Ваня Григорова цитира данните от доклад на Европейската комисия, в който се посочва анализ на приходната агенция у нас. В доклада се подчертава, че около 58% от българските работници работят изцяло без трудови договори или получават доходи, които са по-високи от декларираните. Така работодателите спестяват от осигуровки, а работниците са лишени от възможност да търсят правата си. Според Ваня Григорова  държавата не прави достатъчно за да се пребори със сивата икономика, а опитите за това са на ниво уебсайтове, които дори не се популяризират достатъчно:

"Това, което предлагаме ние, е да се дадат повече възможности на Инспекцията по труда да прилага така наречения "механизъм на тайния служител"- инспектори да могат да започват работа във фирми, от които да събират данни, за да може да се докаже, че там има наистина недеклариран труд. 2016 година ние направихме подобен експеримент. Той беше изключително успешен  и за съжаление, нямаше никакво продължение. Изнесените данни бяха възмутителни- за тежка експлоатация на работното място, за орязвания на заплатите, каквито са недопустими по Кодекса на труда и прочие. Въпреки това, нямаше никакво продължение. Това показва, че има тежко нежелание от страна на управляващите, които и да са те, да се преборят с недекларираната заетост. Това впоследствие, както видяхме и в периода на пандемията, води до орязване на работнически права, води до това хората в най-трудните моменти да нямат обезщетение за безработица, да нямат право по време на болнични, и всякакви други нарушения, които проформа поне са закрепени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване."

Според икономиста Ваня Григорова не се спазват законите, които гарантират правата на работещите, а въпреки че укриването на осигуровки е криминализирано, досега няма работодател, който да е осъден за това. 

Повишението на минималната работна заплата на 650 лева, което се очаква да е от началото на следващата година трябва да повлияе като цяло за повишението на трудовите възнаграждения, коментира икономическият експерт от КТ "Подкрепа" и допълни, че фактор за това синдикатите:

Възможностите за достоен труд в Северозапада коментира Мария Лазарова, областен координатор на КНСБ за Монтана.

Статистиката сочи, че регионът е с сред тези с най-висока безработица и най- ниско заплащане на труда, но според Мария Лазарова, работещите вече търсят правата си:

"Напоследък хората започнаха да си търсят трудови договори. Не работят така масово, както беше преди много години без трудови договори. Искат да ги осигуряват на това, което получават. Осъзнаха, че достойният труд е не само заплащането, но една сигурност, която дава самият трудов договор относно социалните придобивки, които има самият работник, ползването на болничния, осигуровките за майчинство. Всичките тези социални придобивки започнаха вече да се ценят от работещия, още повече, когато самият работещ участва и има синдикат във фирмата или предприятието, в което работи.“

Според Мария Лазарова и самите работодатели обръщат повече внимание както на условията на труд, така и на обучението на работещите. Най-често сигналите, които постъпват в Регионалния съвет на КНСБ в Монтана са за неплатени отпуски и заплати. Всички те са отправени до Инспекцията по труда.

Според видинчани, за да има условия за достоен труд, освен средата на работното място, определящо е и отношението на работодателя:

"Трябва да има осемчасов работен ден, не 12 часа, не два. Това е подигравка с работника. Не се оценява достойно трудът на човека в България...На първо място трябва да има взаимно уважение от страна на работодателя към работника и от страна на работника към работодателя. Що се касае до условията на труд, трябва да се предвиди почивка в определени часове, в зависимост от вида труд, трябва да има стая за почивка, трябва да се предвиди храна, най-малкото да има лавка, и то храната да е на почтени цени... От 25 години не съм в България, мога да кажа как е в другите държави. Има закони, които се спазват. За да можем ние да дадем от себе си всичко, трябва да имаме условията... Трябва да има добри условия за физически труд, материална среда, но за мен вече е много по-важна психологическата среда, така да я наречем. Вторият договор след трудовия е така наречения психологически договор."