И днес Игнатица e популярно със своите 18 стари оброка, които се правят още от преди Освобождението почти без прекъсвания. В черковните дела и оброците "най-вещ” бил дядо Иван Минов. В края на ХХ век поставил циментови кръстове с надписи. Когато отворил врати черковният храм, пак той научил жените на църковна обредност, правила и пеене.
На всички оброчища има стар оброчен камък от бигор, а до него в повечето случаи са поставени циментовият от края на ХХ век и съвсем нов - от последните години каменен кръст.
В своето краеведско изследване за Игнатица Петър Вутов изрежда 18 оброка, които са обслужвали многото махали: "Докъм 1958-60 г., селото беше разпръснато по цялата планина на отделни махали и всяка една махала си избираше празник и правеше т. нар. "Оброк”. Всички оброци се правят за живот и здраве и предпазване от град, гръм, змии, лоши нападения, както и за дъжд”.
На Петковден в сряда, повече от 50 жители на селото отново се събраха на оброка в планината.
"Красотите са големи тук, хубаво е всеки да ги види. Имаме много млади хора. Възрастните са спокойни- нямаме кражби и предпоставки за нарушения. С една дума- животът ни е нормален. А когато хората са спокойни и добронамерени, управлението на селото не е трудно. Заради близостта на Игнатица до София, Враца, Ботевград и Мездра, работа се намира. Влакът също е близо- до Зверино. Навремето имахме и добре развито производство, имаше достатъчно работа. Хората не ходеха никъде, живееха си тук. Зверино ни беше като център, всичко живо работеше там. Бяха добри времена.
Сега е малко по-трудно, защото всички ходят на работа извън селото. Не спираме да търсим инвеститори, да се откриват тук цехове, да има работа...
В Игнатица имаме вече над 20 къщи, продадени на англичани. Сред тях има и доста заможни, които ни помогнаха да направим една прекрасна спортна площадка. Част от тях са вече пенсионери и са отдавна тук, имат си дори и български лични карти. Тук им харесва и не искат по никакъв повод да се върнат в Англия. Имаме и млади момчета на по 20 години, имаме и 70-годишни. Тук живее и една шведка, която ходи да работи в Швеция за по 2-3 месеца, после пак се връща...
Чужденците купуват предимно къщи в периферията на селото или извън него. Искат да живеят на свобода и сред природата. Много интересни хора има сред тях. Например един англичанин, който преди месец ми го доведоха брокерите. Каза, че имал дискотеки в центъра на Лондон, но продал всичко и се изнесъл от града. Иска да живее спокойно. Търсеше крайна къща, в която да си живее сам. Имал достатъчно пари и възможности, но вече искал само спокойствие...
В селото имаме и ловна дружинка. Миналата седмица дори беше убит един вълк. Тук ги има доста, защото горе в планината има стада коне. Самият аз не съм ловец. Обичам природата и не обичам да убивам. Постоянно обикалям с група с кросови мотори из България- срещам животни, радвам им се, не мога да убивам. Забелязвам, че животните вече са малко. Аз пътувам постоянно, стигам дори до места, където рядко стъпва човешки крак, но и там вече няма животни. Жалко е. Преди се радвахме- сърнички виждаш, елени... Сега от година -две не съм срещал тези животни.
По отношение на пандемията от COVID-19, ситуацията е нормална. Хората си живеят спокойно, има дори и такива, които все още не са чували за вируса...
Що се отнася до бъдещето на селото, вярвам, че то ще е добро. Няма да позволим да се обезлюди..."
Цялото интервю с кмета на Игнатица Иво Христов, разказ за оброците и спомените на бившата начална учителка в местното училище, Евдокия Томова, може да чуете в звуковия файл.
Лехчево е село в Северозападна България. Намира в община Бойчиновци, област Монтана. Най-старият писмен документ за село Лехчево се съхранява в ориенталския отдел на Народна библиотека "Кирил и Методий" в град София. Това е една данъчна книга, в която е отбелязано събраното през 1430 година "джизие" (така са наричали личния данък, който всеки..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегаряне в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Българските журналисти работят под непрекъснат стрес, който отключва тревожност, безсъние, стига се дори до прегряване в професията, показва седмото поредно проучване на Асоциацията на европейските журналисти в България за медийната свобода в страната. Кои са факторите за този съпътстващ делника стрес на хората в медиите? Ще намерят ли отговор..
Политическата обстановка в края на годината у нас остава напрегната и нестабилна. Българите се питат дали този път ще се сформира правителство и дали страната най-накрая ще преодолее дългогодишната политическа криза. За съжаление, потърпевши от нестабилната политическа ситуация се оказват и общините, които продължават да разчитат на сигурно..
"Статистически вече не сме най-бедните, съревноваваме се с няколко области, като това, разбира се, не ме успокоява. Тук обаче Общината не може да направи кой знае какво. Общината и Общинският съвет могат да съдействат всячески на инвеститори и да има прозрачност в тази връзка, но липсата на инфраструктура е главният фактор, липсата на газова връзка,..
Около половината от гимназистите, които завършват средно образование, няма да работят това, за което са учили. Това показва изследване на Института за пазарна икономика за 2024 година. В проучването се съпоставят различните специалности, които се завършват, приемът в професионалното образование и профилът на икономиката, обясни за Радио ВИДИН..
Днес гостуваме в село Куделин- най-северната точка на България при устието на река Тимок. Намира се в община Брегово, област Видин. Старото име на селото е Влашка Раковица. През 1934 г. е преименувано на името на владетеля на "Браничевската земя" Куделин. Историята на братята Дърман и Куделин е малко позната, но важна страница от средновековното..