Селото се намира в карстов район и природата е изваяла чудни пещери. Зоната е защитена обяснява Ивайло Диманов
"Това е защитена зона "Билерниците"... Ако имаме бюджет, ще можем да направим с хората събрание и да решим какво да правим. Няма ли директно финансиране и помощ за малките населени места, ние сме обречени на крах... Моралното ми задължение е към хората на селото."
В село Ботуня се работи и по проекти. Със спечелен проект "За чиста околна среда" се подобрява центъра на селото, обяснява Ивайло Диманов:
"Това, което го изискваше програмата, е направено. Това са две беседки... Трябва да направим подстъпа към екопътеката, на първо време, от Е-79 до селото. Ще го направим със собствени сили и средства... и евентуална подкрепа от държавата или общината... Като визирам труда на хората, имам приятели от строителни фирми - ще помогнат с нещо. Трябва да се направят ограждения, по-здраво да бъде укрепено, да се оправят една беседка, едно барбекю.."...
В малките села трудно се намира работа, един от основните начини за препитание е животновъдството и селското стопанство. Има оранжерии, къща за гости, но повечето работят извън населеното място. Това е проблем, защото автобус не идва от години. Работи се по социални програми. На 30 семейства са раздадени помощи от БЧК. Част от хората имат личен асистент. 10 човека ползват платен "Топъл обяд". В село Ботуня се спазват мерките с COVID-19. В селото редовно идва лекар. Въпреки, че повечето жители са в пенсионна възраст, това не им пречи да бъдат активни и дейни, щом трябва да се върши нещо за селото. Те са критични и не подминават проблемите, които от години съществуват. Нора Кирова е на 71 години. родена и израснала в Ботуня:
"Имаме огромен проблем в горната махала, нашата улица е в кал при проливни дъждове. Неведнъж съм писала и съм искала помощ от община, от област, поне да се насипе..Аз настоявам на кмета да му бъде назначен технически сътрудник, не може да го дърпаме за всяко нещо.. Проблемите са с пътищата, не можем от вкъщи да отидем да си купим хляб, ходим с ботуши. лошото е, че нямаме връзка с Монтана, Враца, няма автобус, не можем лекарствата да си купим"
72 -годишната Мария Петкова обича родното си село и иска в него да се случват нещата, необходимо е съдействие за решаване на съществуващите проблеми, най-вече подобряване на инфраструктурата в селото, казва тя:
"Искаме помощ, за да може това хубаво село да се възстанови, улиците са в окаян вид, главната също..."
Подготовката на първокласник за учебната година е важен, но и скъп процес. Всяка есен семействата се сблъскват с предизвикателството да осигурят всичко необходими за детето си. Родителите обикновено търсят баланса между качеството и цената, за да гарантират, че децата им ще разполагат с всички нужни материали, без това да представлява..
В навечерието на първия учебен ден в "Думата имат старейшините" гостува 86-годишната Ангелина Младенова, която е била начален учител в училище "Любен Каравелов" във Видин. Тя е от белослатинското село Попица, но след като се омъжва се мести във видинското село Ивановци, където я намираме и днес. За себе си Ангелина Младенова казва, че е имала..
В мездренското село Върбешница няма незаконни сметища. Причината- кметът Магдалена Динкова обикаля селото и когато види, че някъде се чисти или се ремонтират къщите, казва на хората какъв е редът за изхвърляне на отпадъците и контролира дали се спазва начинът на изхвърлянето им. Преди 3-4 години нерегламентираното сметище било изчистено. "И..
Проблемът с незаконните битови и строителни сметища е изключително голям, за разлика от други населени места в страната, това установява народният представител Петър Петров, след като започва да обикаля област Монтана, от която е избран. "Стигало се е дотам, че се образуват незаконни сметища с години и те се виждат даже от сателитни..
В Център за изкуство, занаяти и етнография е превърнато старото и отдавна нефункциниращо училище в село Меляне, община Георги Дамяново. Инициативата е на Чавдар Антов, художник, дърворезбар, с когото сме ви срещали и преди. Благодарение на дългогодишните му грижи сградата на учебното заведение е спасена от разруха, каквато е съдбата на много..
"Близостта ражда презрение… и деца!" Не помня кой го беше казал, но е онова, за което първо се сетих, докато четях разказите от сборника „Жени без мъже“ на Анелия Гешева. А какво се ражда след презрението – когато една жена избере да остане само със себе си? Когато изгуби или съвсем умишлено пререже всички връзки? Раждат се истории, пълни..
Българската музика играе важна роля в живота на младите хора. Тя предоставя платформа за самоизразяване, идентификация и социална ангажираност. Въпреки влиянието на чуждестранната музика и глобалните тенденции, българската сцена е успяла да създаде собствено звучене и да стане част от културния живот на новото поколение, част от което са Филип Донков..