Доктор Вълов е роден на 24 ноември 1943 година в село Раковица, община Макреш. Като дете с живее с баба си и дядо си, те го възпитават и го учат на труд, на смятане и на българската азбука. От малък обича да чете, вечер на светлината на газена лампа чете на цялата фамилия романа на Димитър Талев "Железният светилник", а след това прочетеното се обсъжда. Летата прекарва на колибата, където се гледат свинете и кравите. Има брат - Рачо Миланов, който е с четири години по-малък. Завършва основното си образование в училището в село Раковица, с отлични оценки. Продължава да учи във Ветеринарния техникум в Ловеч, където образованието е солидно и това му дава възможност по-късно да се ориентира към медицината. Следват две години казарма. Освен сериозната военна подготовка, той се подготвя за кандидатстване с биология и анатомия. Подава документите си във Ветеринарния институт в София и във ВМУ - Пловдив. Приет е и на двете места, но записва медицина в Пловдивския университет. През цялото време се занимава със спорт, волейбол, щанги, овчарски скок. Докато следва, работи, за да може да се издържа. След завършването си е разпределен в болницата в Кула. По това време се освобождава място за специалист по УНГ в болницата в Белоградчик. След дълго ходене по мъките е назначен на мястото. През 1970 година е изпратен да специализира по специалността в Пловдив. В Белоградчик попада на амбициозен и млад колектив, лекарите непрекъснато работят, обикалят с линейки по селата за профилактика. Този период е бил изпълнен с много работа, много пациенти, много дежурства. Д-р Тодор Вълов се определя като възпитаник е на ИСУЛ - София. Там изкарва три- месечен курс и през 1975 година взима и специалност "Оториноларингология". Работи активно в Белоградчик, почти като джипи. През това време се запалва по лова, едновременно става ловец и партиен член, за да може да продължи да израства в професията си. 16 години от професионалния си път отдава на болницата в Белоградчик и казва, че това са едни от най-хубавите му години. През 1977 година за празника на здравния работник е определен за отличник и е предложен от Министерство на здравеопазването за награда. През 1986 година става началник на отделение УНГ във видинската болница след спечелен конкурс. Въвежда нови методи в отделението - операция на гласни връзки, започва да се работи и с общи упойки. През 2004 година е определен за "Лекар на годината" от Лекарския съюз, а през 2017 година получава почетен знак. Има син и дъщеря, внучка и внук.
ДЕТСТВОТО
"В една стара къща съм роден и отраснал. Отдолу имаше земен под... Бях с баба ми и дядо ми и прабаба ми. Чел съм на лампа, но зрението и сега ми е добро... Летата, имахме колиба, нивите ни бяха към Бранковци... Там беше всичко... пак без ток... от малък дядо ми ме е учел на всичко... Едно лято бях цяло лято в Балкана... Бях много смел, познавах всички дървета... Биех се с почти всички... Това са ми най-хубавите спомени... Повече ми вървяха техническите науки... Някъде 7 клас разбрах на един крос, че съм много добре със спорта."
РАБОТАТА
"В Белоградчишката болница се събрахме млади лекари, малко идеалисти, това е времето 1970,1971,1972 година. И се работеше всичко, тогава играехме футбол, ходехме на профилактика с линейки по селата, работеше се и събота, колективът беше добър. Кой купил кола, кой жилище - всички черпеха и беше по-добре, въпреки че имахме много дежурства. Нямаше очен, аз съм бил и очен... военни комисии, по селата обикаляне, обикаляхме училищата, имаше много пациенти, почнах да оперирам доста, ходел съм на катастрофи, шил съм срязани пръсти от буркани, а сега вече няма начин - вика се хирург... Явих се на конкурс във видинската болница, спечелих го и станах началник на отделение по уши, нос, гърло... Като курсове в София съм ходел повече от година... Различни курсове - имаше операции, туморни заболявания, за чужди тела, възпитаник съм на ИСУЛ, кабинет нон - стоп на повикване. Бяхме ентусиазирани и се работеше много, апаратури, всичко, бяхме доста добре. Имаше дружество за Северозападна България и се събирахме поне веднъж в годината с доклади и научни съобщения. Имаше по-често симпозиуми и всеки изнасяше доклади, а сега всеки се е свил... Отделението ни имаше 45 легла, сега сме на 7 легла. Патологията се промени, правят се все още операции, за да съществуваме... Чужди тела вече не ги правим, но съм вадил и ред такива случаи - спукани тъпанчета се получават от шамар, от чистене от кибритена клечка, от фиба, от кламер, от ключ за кола, от вретено... Въобще бъркат си в ушите кой с каквото се сети, народът обича да се самолекува... Лошото е, че няма единен регистър, не знаеш при колко лекари са минали пациентите..."
Повече може да чуете в прикачения звуков файл.
Видинският художник Богдан Александров стана лауреат на Националната награда на името на Владимир Димитров - Майстора . Сред носителите на тази награда са Златю Бояджиев, Илия Петров, Светлин Русев, Анета Дръгушану. Наградата на името на Майстора му бе връчена на 1 февруари 2025 година, когато се навършиха 143 години от рождението на големия..
Днес ви срещаме с видинчанката, която наскоро спечели титлата "Мисис България" 2024 година. Красавицата се казва Боряна Миткова и е българката с най-много титли за красота. Боряна е на 30 години, родом от Видин. Семейна е от 13 години, има малко момченце на две години. Мъжът ѝ също е от крайдунавския град, но от около 7 години живеят в София...
Дванайсетокласничката Ясмина Витанова от ПГ „Проф. д-р Асен Златаров” във Видин се класира на първо място със своята бизнес идея „Система за сигурност -DRON PATRUL X“ в провелия се втори етап на училищния кръг от националното състезание „Най-добра бизнес идея“ . На второ място се нареди Симона Георгиева от същия клас. Нейната бизнес идея..
Започна набирането на литературни и художествени произведения за дванадесетия Алманах "Под лъчите на слънцето" , издаван от Конфедерация на българските писатели, клон Враца. Сборникът включва проза, поезия, картини. В миналогодишното издание участваха 70 творци от цяла България, казва един от редакторите и съставителите му Глория Костадинова -..
Видинската авторка Лилия Маринова издава втората си книга. Повестта носи заглавието "Само ако повярваш" . Това е разказ за превратностите в живота на една млада жена, които тя трябва да преодолее. По какъв начин, разказва авторката Лилия Маринова: "Книгата се роди преди няколко години... Тогава се роди заглавието, после сюжетът.....
През тази година се навършват 95 години от откриването на гарата в най-голямото мездренскко село Зверино. През 1897 година започва да се строи отсечката на жп линията, която преминава през Зверинското землище. Тази линия е строена от чужденци, повечето от които са италианци. По време на строежа са настъпили известни промени в еднообразния живот на..
Има съществено подмладяване на дегенеративните ставни заболявания. Ако доскоро се смятало, че хората до 50-годишна възраст не са засегнати, то напоследък става ясно, че не е така. Дори хора между 30 и 50-годишна възраст проявяват признаци на артрозна болест, каза ревматологът д-р Галина Станчева от Видин. По думите ѝ, дегенеративните заболявания са..