Горан Атанасов ни разхожда из "Махалата на совите"

"Това е прекрасен, коледно - новогодишен подарък за мен. Това е книга, която дълго време писах, дълго време историите, които ме вълнуваха, и хората, и темите живееха в мен. "Махалата на совите" е заглавие, което звучи атрактивно, ексцентрично, от друга страна, други може да кажат, че звучи претенциозно, преднамерено, предубедено. В книгата става въпрос за българския Северозапад, а българският Северозапад и северозападното село, както знаем през последните години претърпя огромен упадък. Младите хора го напуснаха, останаха да живеят нашите баби и дядовци. Когато те си отидат на тяхно място идват нощните грабливи птици. Това е тъжната метафора на българското северозападно село. Останалите разкази, тъй като книгата е концептуална, тя е тематично свързана и героите, които населяват тези истории, са свързани, защото те обитават едно малко северозападно село и тяхната борба е българското северозападно село да не се превърне в махала на совите. Това е големият смисъл на тази книга."

Като машина на времето "Махалата на совите" преплита минало и настояще. "Трябва да познаваме миналото си, за да можем да продължим", казва Горан Атанасов и ни разказва за живота в селата преди, за празните къщи и вещите-спомени. Като с Ноев ковчег Горан иска да ги пренесе в "днес" и "утре", като памет и като прегръдка.  А "после" отиваме директно в преживяното вчера и днес от Горан- прости човешки истории, разтърсващи, просълзяващи, стягащи те за гърлото- така, че да си кажеш: "да му се не види- как го живеем този живот!" С напомнянето, че и тогава, и днес има шарени хора, че и днес може да се живее красиво и бавно- с наслада...