Социалната работа - посвещение и кауза

Да си учител, социален работник, приятел, ментор, консултант, подкрепа – на деца и на родители, загубили опора под краката си. Това е работата на центровете за обществена подкрепа, за които ми разказва моята дъщеря Теодора Генова, директор на такава социална услуга в кв. Раковица, която работи в общините Берковица и Вършец. Споменавам това по изрична нейна молба, защото от дете е посещавала с мен социални домове като доброволец и иска да покаже колко важен е личния пример на родителите. Работата е специфична, най-често "на терен", както са научени от УНИЦЕФ, че е правилно и смислено. 

"Не е лесно да работиш с най- отхвърлените, за това приемаме теза работа като посвещение и кауза, което не е за всеки" - това смята Теди и нейният екип. Много емоционални истории, много труд, много разочарования съпътстват работата на социалните работници, но всяка дума е повод за размисъл за обществото, за образованието, за семейството, за обичта.

За успеха, разочарованията и отечестволюбието си говорим с нея. И още за избора й да се занимава със социална работа, за интеграцията. Ще чуете и нейното пожелание към вас, драги приятели на Радио ВИДИН.

Докато Теди изпращаше своите пожелания до вас, уважаеми слушатели, аз видях на прозореца зад нея нещо много мило- следи от детски пръстчета. Дано всеки на работното си място успее да има нещо такова дребно- като тези детски следи, което да го топли, да го радва, до осмисля работата му, пък и не само нея, а и личния му живот. Защото те символизират най- важните неща – да даваш, да обичаш и да правиш света по- добър.