Област Видин е с по-малко от 83 хиляди жители, които ще бъдат представлявани в парламента от четирима депутати. Те ще бъдат избрани от регион, който е сред най-бедните в Европейския съюз, с висока безработица, застаряване на населението и миграцията на младите в чужбина и големите градове в страната. Негативните тенденции трябва да се променят, убедена е Зорница Василева, която е 12-класничка в езиковата гимназия във Видин и тази година ще гласува за пръв път:
"Очаквам нещо различно да се случи в държавата ни, защото от години насам се случва едно и също. Очаквам подобрение в цялата ситуация... Смятам, че вече като пълнолетен гражданин, че всеки млад човек трябва да е наясно с правата си. Да отстоява позицията си. Общата култура също е много важна. Имаме право на глас и трябва да го дадем. Преди да се гласува, за мен е доста важно човек да бъде силно информиран. Да обмисли добре за кого дава гласа си, също така да не го продава за 20, 30, 50 лева, защото нашето бъдеще зависи от нас самите."
Разколебани са по-възрастните във Видин, показа наша анкета:
"Нямам вяра в политиците. На 68 години съм. Поне аз така мисля, това е мое мнение... Мислим да гласуваме, да... Не знам дали има смисъл, защото всички са едни и същи... До сега винаги съм гласувала. Има време за още размисъл... Не ме интересува политиката... Ще гласувам... Не е сигурно, защото не съм доволна изобщо..."
Хората имат мнение за настоящите управляващи, но различни:
"Един успешен мандат, и то от най-успешните... Управлението е добро и ще се радвам, ако спечелят пак те... Мисля, че се проваля... Не съм им фенка."
Някои от тези, които не се колебаят да гласуват, ще заложат на познатите политически формации. Други са категорични, че вече не им вярват. Видинчани искат да знаят не само партиите, които ще участват, но и лицата на кандидатите.
В най- малката община в областта - Бойница жителите са по-малко от 900 души. Много от местните са напуснали преди години, а новите жители на общината като Линда и Питър Доун са британци. Нямат българско гражданство и на тези избори не могат да гласуват, но посочват проблемите в региона, които трябва да бъдат решени: пътищата трябва да бъдат оправени, няма много болници, проблем е и липсата на работа.
Местните хора избягват да говорят за политика. Иначе имат убеждения и казват, че няма да пропуснат да гласуват:
"Ние, знаеш ли, бабите какво говорим? Да пукне пролет, да започнем да си садим лука, да садим градинките, да си произведем, пък натам какво правят по София, те си знаят... Ще гласуваме, пак сигурно ГЕРБ ще подкрепим, специално аз де... Важното е да гласуваме... Щом живеем в тази държава, е редно да си гласуваме... Чакай, аз да ти кажа. Аз цял живот съм си гласувала за БСП. Не мога да се прехвърлям от тази партия на онази... Все още мисля за кого ще гласувам... Аз не искам старите муцуни. Те се редуваха един мандат тия, друг мандат ония и промяна никаква. Нека дадат път на младите, неопетнени хора. Промяната може би тогава ще се почувства."
Нямат притеснения заради пандемията. В общината ще помислят за по-големи изборни помещения, казва кметът Анета Генчева:
"Избирателните секции най-вероятно ще бъдат старите, тези които са ползвани до сега, но заради пандемията трябва да се съобразим с кубатурата на помещенията, тъй като във всяка избирателна секция освен избирателната комисия, ще има наблюдатели и застъпници. Трябва да се предвидят по-големи помещения, така че да осигурим отстояние на хората, поне метър и половина един от друг. Все пак трябва да ги предпазим. Здравето е най-важното нещо, така че в тази насока трябва да помислим дали ще останат старите секции или ще потърсим друг вариант с по-големи помещения, където хората да не са притеснени. Иначе ще подсигурим дезинфектанти, маски, ръкавици, всичко, което е необходимо и се надявам изборите да минат безпроблемно. Дано след изборите само не се увеличи броят на заразените."
В региона вече започнаха номинации на кандидати за народни представители. На 4 февруари ще са консултациите за състава на Районната избирателна комисия за парламентарните избори.
В монтанското село Дълги дел възстановиха традицията да се отбелязва Бабинден. Днес 14 жени се събраха в планинското село, за да почетат празника и бабите-акушерки, които дават нов живот и помагат на жените при раждане. Организатори на традиционния ритуал на Бабинден са две млади жени от Монтана : 38 -годишната художничка Десислава Кръстева и..
21 януари се отбелязва като Международен ден на прегръдката . Идеята за празника се заражда в САЩ през 1986 г., а за негов инициатор се смята пастор Кевин Заборни. В САЩ денят е известен като Национален ден на прегръщането и е признат официално от американското Бюро за патентите и за търговските марки. Датата 21 януари е избрана от пастор..
Бабинден по стар стил отбелязаха в акушер-гинекологията на Многопрофилната болница за активно лечение "Св. Петка" във Видин . Точно в Деня на родилната помощ е родено седмото за годината дете в отделението, обясни операционната акушерка Владислава Славова : "Днес, в началото на работния ден се роди седмото ни бебче за годината, което е живо..
Средно училище "Петко Рачов Славейков" във Видин стана член на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България, доброволно обединение на учебни заведения, стремящи се към по-високо ниво на преподаване на чужд език. Днес в организацията членуват 178 училища от цялата страната и интересът към нея непрекъснато нараства, казва директорът на СУ..
Прекрасно е да посрещаш новия живот. С тези думи бъдещата акушерка Деница Веселинова от Видин описва професията, която си е избрала. Четвъртокурсничката в Медицинския университет в София обясни, че по време на обучението си е имала възможност да се докосне до същността на акушерската работа и е силно мотивирана да я практикува. "Моята..
Красимир Христов от Монтана получи голямата награда „Образователен медиатор на годината“ в категорията "Мъже". Конкурсът се организира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ за четвърта поредна година. Церемонията за връчване на отличията се проведе в Министерството на образованието и науката. Красимир Христов работи..
Младите не могат да бъдат мотивирани да се обучават за акушерки, ако цялостната среда, касаеща дейността им, не е добра. Това каза в "Направление здраве" председателят на Алианса на българските акушерки Павлина Герина. По думите ѝ, годишно около 120 млади акушерки излизат от университетите, което не е достатъчно. Една от промените, за които..
Предимно облачно
Значителна облачност с дъжд
Облачно