Наталия Костадинова: " Възможности има, важното е ние да не се отказваме"

  
"Детството ми беше много весело, много забавно, изпълнено с много приятели... На улицата, на която израснах беше пълно с деца. Такова едно хубаво детство... Майка ми ме научи на търпение и на толерантност към най-различни хора, тъй като у нас, може би поради тази смесица от различни народности, никога не е стоял въпросът с какъв произход е човекът, а по-скоро дали е човек. И двамата ми родители са широко скроени хора и мен ме научиха на нормално човешко поведение спрямо другите хора и приемането на другите хора  такива каквито са. И това, на което ме е научила още е някаква изключителна любов към работата си..."

Наталия Костадинова завършва средното си образование в Професионалната агротехническата гимназия в Бяла Слатина със специалност "Електротехник". Мъжка професия, но Наталия се гордее с нея. Любовта ѝ е към българския език и литературата я насочва към специалността "Социални дейности" във Великотърновския университет.  Това образование се оказва основата, върху която Наталия по-късно се развива професионално. Завършва втора магистърска степен в УНСС специалност "Управление на човешки ресурси", има още ред други обучения. Минава обучение  "Управление на европейски проекти" към Американския университет в България и има сертификат по Национална програма "Управленски умения" на Българското училище за политика. Една от първите ѝ работи е в Дома за деца с умствена изостаналост в село Търнава.

ДЕТСТВОТО
"Имам едни много хубави спомени, които са свързани с моята баба, майката  на моя баща, която живееше тук в Бяла Слатина. Тя имаше много хубава градинка с много интересни и разнообразни неща, като мушмула, дюля, плюс набор от животинки, за които тя се грижеше. И беше такава българска трудолюбива жена и жена, която обича децата си. Споменавам го, защото много хубави дни и вечери съм имала при нея, тя много обичаше да ми разказва за своето детство и нейните мъдрости от живота. Много ме беше впечатлило нейното трудолюбие и нейното постоянство в това, което правеше... Хубаво е, когато човек има добри и хубави хора в живота си, от които да вземе нещо."

СОЦИАЛНАТА ДЕЙНОСТ
"Още докато учех във Велико Търново не си представях, че ще работя на някакво бюро. Това, което си представях като социална работа имах шанса после да го реализирам през организацията, в която съм. Изключително много знания и умения придобих във всички тези учения, учения, които ми помогнаха в работата, с която съм ангажирана. Всеки ден си казвам, че съм голяма късметлийка и сякаш всичко, което правя е свързано с предходното нещо, което правя и то се надгражда. Едно от нещата, които ме впечатлиха в Американския университет е "Работа в мултикултурна среда". Няма нищо лошо в това хората да живеят с други хора и да научават от тях добри неща, и си мисля, че, ние, българите не трябва да се страхуваме и да се поддаваме на такива внушения, че ако има друг етнос в нашата държава, нещо лошо ще се случи с нашата държава и с нас самите. Да нямаме толкова много предразсъдъци към хората, които са по-различни от нас."

1 ЮНИ
За да създадеш такава организация, абсолютно човек трябва да застане в нея, до нея,  с всичко - с ума, с душа, със сърце, както напосследък е модерно да се казва 24/7, 365 дни  годината и така. Тогава ръка ни протегнаха едни колеги от Центъра за независим живот, те имаха юрист в екипа и този човек ни помогна с абсолютно цялата информация - устав, членове и т.н... Това, което ми харесва в нашата работа, в автентичния граждански сектор е, че много си помагаме колегите с много информация и това пести много време и много разходи. Факт е, че през октомври 2002 година регистрирахме организацията и оттук се започна моето голямо търсене за възможности за някакви финансирания за идеи и за проекти и т.н... Имахме и много идеи какво бихме могли да правим... Първият ни проект, който се осъществи се казваше "Правата на децата" и бях много щастлива, когато разбрахме, че  е одобрен... Всъщност за това, за което най-много помогнахме на децата в дома в Търнава дойде три години по-късно, когато се въведе т. нар. интегрирано образование с училището в село Търнава. Благодарим на далновидността и човещината на Ирена Янкова, директор, тя ни протегна ръка. То е първото училище в нашата община, което въведе интегрираното обучение. Правихме различни иницитиви, за да можем да закупим компютри за децата."

ПРИЯТЕЛИ НА ДЕЦАТА
"В момента имаме един много цветен проект, на който много се радваме  и той е свързан с децата и се казва "Приятели на децата". В ДГ "Незабравка" и нейните филиали помогнахме  да се оборудват с костюми, театрални реквизити и декори за пресъздаване на драматизации... Нашата по-дълбока идея е  ученето на децата на езика, на отношение, на внимание, на приспособяване на децата едно към друго. Идеята е да се създаде истинска атмосфера на драматизация, в която те да бъдат артисти...

 
Думите любов, обич, търпение и щастие са думите, които използвам за работата си с децата, макар и да звучат като клишета - това е усещане, когато си с тях ...
Ако не получавахме това усещане за радост, че все пак, макар и малко, нещо променяме, ние нямаше да се занимаваме с това всичкото."

Повече може да чуете в прикачения звуков файл.