Отбелязваме Световния ден срещу цензурата в интернет

Днес, 12 март, отбелязваме Световния ден срещу цензурата в интернет. Инициативата се чества от 2008 година по идея на "Амнести интернешънъл" и "Репортери без граници". Един от поводите за учредяването на този ден е необходимостта да се обърне внимание върху използването на технологиите по безопасен начин, обясни Захари Янков от “Амнести интернешънъл България”:

"Както навсякъде се говори, ние сме в дигитална сфера... Най-важният поток на информация се случва през интернет. Информацията я получаваме основно през интернет. Вече не е важно примерно за една авторитарна власт да контролира вестниците, по-важно е да контролира именно интернет. И цензурата в интернет може да приеме доста форми. Най-бруталната и очевидна е просто спиране на интернет в даден регион. През изминалата година наблюдавахме това в Беларус. Тази година го виждаме в Мианмар след преврата..." 

В проучване, публикувано от Comparitech.com, се правят сравнения по държави, за да се установи кои от тях налагат най-строгите интернет ограничения и къде гражданите могат да се ползват с най-голяма свобода онлайн. Това включва ограничения или забрани за торенти, порнография, социални медии и VPN и ограничения или тежка цензура на политическите медии. В проучването се оценява всяка държава по пет критерия, като всеки носи по две точки. Една точка се дава, ако съдържанието - торенти, порнография, медии, социални медии, VPN мрежи, е ограничено, но достъпно, и две точки - ако е забранено изцяло. Колкото по-висок е резултатът, толкова повече цензура. България получава едва 2 точки от максималните възможни 10. 1 точка се присъжда на страната ни заради частично ограничение на торентите, а другата една точка идва заради свободата на политическите медии. България има еднакъв брой точки с Албания, Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия и Грузия. 

Каква е ситуацията в България?

"България е един любопитен пример. В България нямаме спиране на интернет, нямаме по същество цензура, нямаме спиране на сайтове, отделни. В това отношение българският интернет може да го наречем свободен. Имаше миналата година 2 опита да се направят промени в Закона за радиото и телевизията, другият беше през Закона за защита на личните данни. И двата законопроекта, които искаха да наложат механизъм за бързо и не много добре контролирано спиране на сайтове, не стигнаха далеч, въобще дори не влязоха в пленарна зала. Но все пак са един, как да кажа, притеснителен знак, че тази идея се върти в парламентарните кулоари", обясни Захари Янков.

Как трябва да проверим дали източникът е верен и как се прави проверката?

"Да кажем, ако преди казвахме: "Вижте дали статията има автор". Това вече не е достатъчно, защото доста често източниците на дезинформация съвсем откровено пишат някакво име за автор и това не е проблем за тях. Ако казваме: "Проверете дали има на други места да се среща информацията" и това също вече не е толкова голям проблем за източниците на дезинформация, защото те имат най-различни сайтове, обикновено свързани помежду си... Аз бих казал, че нали един субективен фактор тук трябва да има. Нали един вътрешен контрол на хората към това, което те виждат..."