Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Малин Маринов: Първоаприлската шега е терапия за обществото

Снимка: Радио ВИДИН


В своята "Поетика" Аристотел твърди, че за да ни въздейства истински, една творба трябва да е направена в съответствие със своята цел. Елементите в нея трябва да са в едно живо отношение, което да ни въздейства.  Същевременно тя трябва да е направена добре и това е също част от онова, което можем да наречем красиво.

Защо първоаприлската шега е терапия за обществото, обясни в "Посоките на делника" преподавателя по творческо писане и драма към школата във видинското читалище "Цвят" Малин Маринов.

 "Първоаприлската шега, която всъщност е комедия, е за забавление на хората. Тя засяга всички хора, които биха направили разликата между красивото и грозното, и голяма част от обществото, поне тази от него, която има чувство за хумор. Темите за етиката и естетиката ни препращат към Аристотел, който още преди хилядолетия представя ясно, че става въпрос за катарзис - т.е изчистването на личността от съответните емоции. В случая, когато говорим за комедия и шега, става въпрос за негативни натрупвания или когато улавяме грозотата в нашия идеал. Всеки човек има изградена ценна система, която е относителна спрямо всеобщата представа за добро и красота - т.е всеки си има свое виждане и свой идеал. Когато има нужда от баланс, от спокойство на душата, от изчистване на грозотата - посяга към комичната форма. Животните не се смеят, това ги различава от нас. Дали пък комедията е възможна при хора, нямащи чувство за хумор? Независимо дали е по-явно или по-представено на глас, но трябва човек да може да отчита разликата между красота и грозота. Първи април е възможност, както едно време е било в Римско време - когато е имало един такъв карнавален ден, в който слугите стават господари, а господарите стават слуги. Ето това е смяната на социалната роля. Ние в живота всички изпълняваме социална роля, дали по желание или не. Това е една възможност за всички посредством шегата, когато я приемем за безобидна форма на комедията, когато степента на грозота е сравнително малка и не застрашава нашия живот. С други думи - първоаприлската шега е терапия за обществото".

Малин Маринов е актьор, сценарист и режисьор, бивш директор на Експерименталния театър в НДК. Той е автор на "Приказки за добър живот" - домашен театър, в който актьорите могат да бъдат членовете на всяко едно българско семейство, а публиката - всички потребители на интернет.
По-различно ли е за един актьор да застане пред публика в по-забавна роля и какво изисква подготовката му за превъплъщението? Как се изгражда продукт и формат, който да забавлява?

"Аз лично като актьор не бих казал, че имам изключително богат опит, по-скоро приличен и задоволителен. Участвал съм в комедии, по-скоро в сатира, в които преобладаващото е, че както има комични ситуации, които са в известна степен социалнозначими или пропагандират критика, но не съм участвал в цялостен спектакъл под формата на гротеска. Опитвал съм да я постигна гротесковата форма на сцена, която за мен като търсещ творец е най-силната възможна в изкуството, за да можем да внушим или пропагандираме търсенето на път, на решение, за да отстраним грозотата от средата, в която живеем или от хората, с които живеем. Гротеската е една силно изразена грозота - ако грозотата е 0, а красотата е 100 като амплитуда и единици, то в гротеската грозотата е преобладаващата част. Затова се налага такава силна критика към грозотата. Когато постигнем един условен баланс, тази форма няма нужда да се използва като силно оръжие, когато можем да я използваме като по-слабо, за да обезвредим някаква ситуация. Като режисьор съм правил такъв цялостен спектакъл, който е гротеска - стремях се това нещо да е основно като стилистика и съдържание. Мен ме интересува комедията единствено когато е социалнозначимо, когато има голяма опасност за нашата красота. Тогава посягам към гротеската, тя е проявление на човешката същност".

Защо във все повече жанрове започва да се налага хумористичния елемент:

"Свързано е с нашата природа и с нуждата да отразим присъствието на грозота в нашия идеал. Грозотата в нашето съвремие е достатъчно голяма, за да ни провокира да търсим такива решения. Ако няма нужда от гротеска, няма смисъл да се ползва, ще ползваме по-слаби форми - например, комедия. По-безобидните комедии са когато обществото е в идеалната си степен на красота. Тогава естествено няма как да съществува гротеската, защото няма как да критикуваме нещо, което не съществува. Това се наблюдава в момента в театъра и в киното, има такива проявление, отделни сцени, дължи се най-вече на това. Може да го има и целенасочено - когато шегата е такава, а може да бъде безобидна. Такива сцени на комичната форма са вероятно с такава цел - забавна. Препращам това към древността в Рим - да освободят една нужда на повече хора от населението, които я имат, но някак е като задънена улица, тапа на бутилка, няма как да я изразходват, освен в живота, но пък там стигаш до позицията на този, който прави шегата и този, който е нейн обект. Когато изграждаме един комичен образ, за да се постигне, трябва да познаваме преди всичко натурата в естествения вид там, където започва идеала, самото естество, където няма увреждане. Тези, които твърдят, че драма се прави по-лесно от комедия, са прави. За да се стигне до комедията - изобщо един творец да я направи - той трябва да познава идеала, а след това да тръгне да търси къде са грешките, къде е грозотата в света. След това идва значимостта на тези грешки, колко са силни, колко заплашват обществото".



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Лидерите на ГЕРБ Бойко Борисов (вляво) и на ДПС Делян Пеевски (вдясно)

Според социолозите: ГЕРБ остава водещата политическа сила

След началото на новия политически сезон електоралните нагласи сочат нарастваща интрига за второто място, но и за местата след него. Ако изборите бяха през септември, ГЕРБ щеше да получи почти 27 % подкрепа, докато ПП-ДБ, Възраждане и ДПС-Ново начало се движат на едно равнище с над 13,5 %.  На политическата сцена прехвърчаха искри между Бойко..

публикувано на 25.09.25 в 10:00

Защо поскъпват стоките от малката потребителска кошница?

Според КНСБ, съществуват скандални различия между цените, обявени от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ), и крайните цени за потребителите. Разликата при някои продукти е 20-50-100%. Това заяви за БНР Виолета Иванова , заместник-директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. 30% е разликата при..

публикувано на 24.09.25 в 10:45

Преходът към еврото: съветите на експерти

Как през следващите месеци ще се справим с процеса на преминаване от българския лев към еврото? Отговор дадоха представители на различни държавни институции и неправителствения сектор по време на информационни срещи във Враца и Монтана . Целта на инициативата е експерти да отговорят на всички въпроси и притеснения на българите и бизнеса по места...

публикувано на 23.09.25 в 13:38

Колко ценна е за нас Независимостта

На 22 септември отбелязваме Деня на независимостта на България. Обявен е за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 година. Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 година в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от..

публикувано на 22.09.25 в 13:25
Людмила Макавеева, кмет на село Аспарухово

Кметът на Аспарухово: Инфраструктурата ни е най-добра в цялата община

Рубриката "Добро утро, кмете!" ни отвежда в село Аспарухово , община Медковец. Сравнително оживено и много поддържано село в Северозапада.  Посреща ни Людмила Макавеева - млада и мотивирана дама, която заема поста от 2011 година. Преди да стане кмет е работила като секретар в кметството, а за кратко и като счетоводител. Споделя, че в малките..

публикувано на 19.09.25 в 11:10

Александър Михайлов: Летаргично общество сме, което е загубило протестната си енергия

Петият вот на недоверие към правителството влезе в парламента.  Акцентът му е провал на правителството в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, който води до задълбочаване на проблема със завладяната държава, до липса на справедливост и до обедняване на българските граждани.  59 народни представители са вносители, но се очаква подкрепа от..

публикувано на 18.09.25 в 11:00

Плащат ли навреме данъците си жителите на Северозапада?

Голяма част от българските общини имат значителни резерви за по-високи приходи от местни данъци без да вдигат ставките, а просто като подобрят събираемостта им. Това показва традиционното проучване на Института за пазарна икономика за събираемостта на данъка върху недвижимите имоти и на данъка върху превозните средства във всички 265 общините..

публикувано на 17.09.25 в 10:45