Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Красимир Богданов, ВМРО: Има доста обезпокояващи, антибългарски тенденциии в сегашното Народно събрание

Красимир Богданов от ВМРО
Снимка: Жоро Александров

ВМРО не успя да събере достатъчно подкрепа на 4 април и остана под прага за представителство в новия парламент. Как изглежда отстрани и отвън ситуацията в Народното събрание? За коментар потърсихме досегашния депутат и областен председател на ВМРО Враца Красимир Богданов.

Радио Видин: Гледайки тона в Народното събрание, чувайки приоритети, които част от политическите сили залагат пред това Народно събрание, бихте ли се съгласили, че може би е по-добре, че не сте вътре?

- Интересен въпрос. И аз си го задавам в последните дни и ми се струва, че наистина обстановката не е подобаваща на едно истинско българско Народно събрание, още повече че имаше сериозни заявки за промяна в отношението към опоненти, към опозиция, към политическите формации, но за съжаление не виждаме това. Виждаме взаимни обвинения, нападки, опит да се изтъкват приоритети, които може да се важни за някого, но едва ли са най-съществените за българското общество. Слушайки лидерите на новото мнозинство, оставам с впечатление, че реваншизмът, саморазправата и желанието да се удовлетворяват някакви амбиции, които са имали тези лидери и партии във времето, когато са били опозиция или извън парламента, надделяват над градивното. Нищо градивно не видях.

Още не знаем каква политика ще се преследва. Единственото, което е заявено за момента, е, че ще се работи за промяна на Изборния кодекс за връщането на неограничения брой изборни секции в Турция, да речем. Това е сериозен проблем, ще даде шанс на съседната нам държава да се меси сериозно във вътрешните работи на България. Представете си, че има възможност да се избират между 8 и 10 депутата от ДПС от Република Турция, както е било в минали времена. Това означава, че тази политическа формация със силната подкрепа на външна сила ще бъде изключително важна в каквито и да било бъдещи избори и управления на страната. Другото, което ме притеснява, е откровено заявеният курс на някои от тези партии в подкрепа на антибългарската теза, че Македония трябва да получи дата за преговори за членство в ЕС без да е изпълнила Договора за приятелство и добросъседство и без да е съобразено с българската национална кауза. Друго, което видях, че е заявено, са промени в Конституцията на страната, които не са предложени по законосъобразния начин и освен това отварят вратата за приемането на Истанбулската конвенция и на нетрадиционни за България ценности. Досега ние като национална патриотична организация успявахме да отстояваме и да не допуснем да се случи. Това виждам на първо четене и мисля, че има доста обезпокояващи тенденциии.

Политическите анализатори предвиждат да има рано или късно предсрочни избори при тази конфигурация в парламента. ВМРО направи ли своите изводи защо не успя да прескочи 4-процентната бариера, ще вземете ли мерки за следващите избори?

- Опитваме да направим този анализ. Работим по изчистването на това, което не сме успели да постигнем и да убедим българските граждани. Може би самата ситуация беше за нас изключително неблагоприятна с оглед на това, че бяхме вкарани в общ отбор с мнозинството ГЕРБ, с най-голямата управляваща доскоро политическа формация. Протестите през лятото бяха насочени към 10-годишното управление на Борисов, но ние като коалиционен партньор също понесохме щети. Някои наши непремерени действия, поява в моменти, когато вероятно е трябвало да се намери друг начин на политическа изява и говорене, също са имали отражение. Идеята, че патриотичният вот по някакъв начин е разединен на тези избори, сигурно също е повлияло сериозно. Но най-вече хората искаха нещо, което и получиха всъщност и заради това пожелаваме успех на каквото и да било легитимно българско правителство.

Прави са политолозите в оценката за нетрайността на бъдещото управление, имайки предвид навлизането на политически формации, които са доста "хлабави", нямат ясна визия, нямат структура, нямаме представа кой стои реално зад тези политически формации и дали лицата, които ги представляват, са истинските ръководители на тези движения. Както и важният въпрос за ДПС, което е един от основните опоненти и срещу чиято политика ние от ВМРО винаги сме противостояли. Чухме след консултациите при президента, че ДПС дава подкрепата си на новите формации и няма да учства в конфигурации с други политически сили, което много ясно подсказва, че ДПС иска да има едно слабо правителство, зад което не е ясно кои личности и какви политики стоят и в тази неясна обстановка. Явно точно натам вървим- ДПС винаги са искали да бъдат балансьорът и чрез изнудване, извиване на ръце, да могат да прокарват тази политика, която на тях е угодна. Ние сме сигурни, че ДПС, ако се чустват значими, ще поискат и промяна на Закона за българското гражданство, както се опитаха и в миналия парламент, но тогава срещнаха нашата съпротива и това не се получи. Те искат да се даде възможност на децата и внуците на изселниците по спогодбите от 60-те и 70-те години, също да имат право да придобиват българско гражданство, което отваря вратата на стотици хиляди хора, които някога по някакъв начин  техни предшественици са имали някаква връзка с България и които в момента нямат нищо общо с България, не знаят български и не са внесли нито лев данъци в българската държава, нито се интересуват от България, освен по време на избори, да получат българско гражданство и служебно да печелят победи оттук нататък завинаги.

Повече- в прикачения звуков файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Вижте още
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Наблюдаваме активно мероприятие, което цели да раздроби прогресивните сили

Скандали разтърсиха българската политика в средата на горещото лято.  Кирил Петков подаде оставка като председател на Продължаваме промяната след обвиненията за корупция от районни кметове на партията и ареста на зам.-кмета на Столична община Никола Барбутов.  Колко големи са сътресенията в дясната формация?  Освобождава ли ПП от тежестта на..

публикувано на 03.07.25 в 10:00

Трябва ли да пестим енергия?

Енергийното потребление на домакинствата в ЕС и България спада през 2023 г., отчита Евростат. През същата година домакинствата в евросъюза са използвали 9,6 милиона тераджаула енергия. Това представлява намаление от 5,6% спрямо 2022 г., когато са регистрирани 10,1 милиона тераджаула, показват най-новите данни на Евростат, публикувани на..

публикувано на 02.07.25 в 10:45

Може ли държавата да се справи с насилието между деца?

Постоянната комисията за взаимодействието с гражданското общество към Народното събрание инициира национална кампания за преодоляване на агресията между деца . Поводът е последният случай от Видин, при който 13-годишен младеж нанесе средна телесна повреда на 12-годишно момче. Случаят предизвика вълна от възмущение и протести в крайдунавския град...

публикувано на 01.07.25 в 13:40

Ще подпомага ли санирането Националният декарбонизационен фонд

Започва саниране на блокове по първия етап от Плана за възстановяване и устойчивост. Над 4 млрд. лв. ще бъдат инвестирани в енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради в страната до края на 2029 г. В тази сметка са включени средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход на Програма "Развитие на..

публикувано на 30.06.25 в 14:07

Пътят към еврото: Какво предстои за Северозапада

Какви възможности разкрива еврото в Северозапада? Ще донесе ли предимства или не? Това беше коментирано по време на дискусия с граждани "Пътят към еврото: възможности за Северозапада" от икономиста Владислав Панев .  Своето мнение изрази и депутатът от Видин Любен Иванов по чиято покана гостува Владислав Панев. "През изминалите няколко..

обновено на 26.06.25 в 11:30

Намалява ли материалното благосъстояние на домакинствата?

През 2024 година страната ни е била на предпоследното място в ЕС заедно с Естония по фактическо индивидуално потребление на човек от населението. Това е един рядко цитиран, но важен индикатор за материалното благосъстояние на домакинствата, съобщиха от Евростат и НСИ. Този показател варира силно между държавите в съюза - от 72% в Унгария..

публикувано на 25.06.25 в 10:45

Имаме ли нормален достъп до информация?

"Това, което се случва по света и у нас през последната година, не е от най-вдъхновяващите събития. Неща, за които имахме надеждата през последните 35 години, че никога няма да се завърнат, започват да се завръщат и да се опитват да проникнат в нашия дом. Поставя се под въпрос ролята на гражданските организации, започнаха да се възобновяват фашистки..

публикувано на 24.06.25 в 13:24