Проф. Андрей Захариев за предизвикателствата пред системата на висшето образование -

Интервю с проф. Андрей Захариев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Проф. д-р Андрей Захариев е роден във Видин. Завършва висше образование в СА „Д. А. Ценов“ през 1994 год. и защитава докторска степен през 1999 год. в областта на инвестициите в човешкия капитал. Доцент е по финанси от 2001 год. и професор от 2012 год. с втора хабилитация по фискална децентрализация. С над 200 научни публикации по финанси и икономика. С най-висок научен рейтинг сред учените от свищовската академия и успешно научно ръководство на дванадесет защитили докторанти от България и чужбина. От 2004 до 2008 г. е Председател на УС на Националната асоциация на председателите на Общински съвети в Република България. Главен редактор е на най-старото академични списание по икономика „Народностопански архив“, „Доктор хонорис кауза“ е на Донецкия национален университет „Василий Стус“, Украйна. Учредител е и председател на Управителния съвет на академична фондация „Проф. д-р Минко Русенов“. Семеен, с три деца. С него раговаряме за съвременните предизвикателства пред системата на висшето образование в България и още:

Радио ВИДИН: С хоризонт 2030 година имаме национални стратегии за висшето образование и за научните изследвания, но сякаш добрите идеи остават само на хартия. Какво и защо трябва да се промени незабавно в научната сфера и академичната система?

- И двата документа са рожба на работа, на идеи на цялата гилдия и като стратегически документи, ако ги прочете и най-критично настроеният бюрократ от Брюксел, ще каже, че сме направили нещо качествено. Но именно при транспонирането на стратегиите на ниво отделни университети и БАН има проблем. Например, в Стратегията за научните изследвания се казва, че висшите училища и БАН трябва да обогатяват своя състав с млади учени, при това е дадена пропорция- тези до 34 години трябва да са 0,75% от тези над 54 години. Да, но Стратегията за висшето образование разреши да продължим и след пенсионна възраст до 5% от състава. Така се получава едно запушване на пътя за кариерно развитие. Хем казваме, млади хора, заповядайте в системата на висшето образование, хем казваме, че са ни много ценни тези, които са с титлите. Трябва да се намери компромис между шанса да се обогатят със свежа, млада кръв академиите и университетите и това да се запази потенциалът и натрупването на тези, които са със заслуги. А защо не за тях да стане по пътя на изследователи към институти за научни изследвания, а академичните длъжности да бъдат отпушени за млади хора. Най-големият проблем в момента е страхът от публичността. Имаме европейска идея за т.нар. "отворена наука"- всеки, който твори, не да слага своите изследвания в скъпоплатените списания, а да качва в отворени платформи, където всеки може да представи своята научна продукция и всеки да я прочете и да види колко струва. Забелязвам една много интересна тенденция на страх масово в системата, а в същото време искаме да бъдем признати от западни учени, да бъдем цитирани. Ако се въведе като стандарт в България за всеки учен минимум неговият дисертационен труд, първа и втора хабилитация да бъдат изцяло публични, нещата ще добият един по-отворен характер и ще паднат маските.

Какви са възможностите за младите хора от Северозападна България да учат в Стопанската академия в Свищов? Става ли тя по-привлекателно място или все още столицата "издърпва" повечето зрелостници?

- Категорично в момента столицата печели. Печели по ред причини- младите хора с културната среда, в която израстват, някак животът в столицата им изглежда по-атрактивен, което може би е логичен избор, но когато говорим за избор, който е подкрепен и от семейството, избор, който е подкрепен с посока бъдеща кариера, традициите на София, Варна и Свищов в областта на икономическото образование са наистина изконни. Това са институции с вековна история, с научни школи и когато опре до конкурси пред работодатели, те логично търсят тези три дипломи като плюс. В същото време, младите хора искат градът да предлага абсолютно всичко, което гледат по телевизионните реклами и тук се сблъскват двете тенденции- младите хора, които приемат, че университетското обучение е и академичен живот, студенстките години са най-хубавите, но в същото време трябва и да се учи. Свищов, който е единственият универститетски град, който не е областен център, напрактика предлага преимуществено качество, традиции, успешна реализация, но в същото време дава немалко възможности чрез платени стажове и програми, безплатни реновирани общежития на своите студенти, така че продължаваме да полагаме нашите усилия и всичко е въпрос на избор- на младите хора и на техните семейства.

Как се справят вашите студенти в условията на дистанционно обучение заради пандемията?

- Това е поколението Z, това е едно различно поколение, което, ако не вникнем в генетиката на неговото мислене, тези, които преподаваме, които ги възпитаваме и обучаваме, ще сме се провалили. Това е поколението, което расте със смартфона в ръка, поколението, което предпочита краткия изказ, емоцията чрез емотикон и заради това виртуализацията на образованието, което ни бе пандемично вменено и ни адаптира изключително бързо да направим преход от традиционото аудиторно обучение към обучение във виртуална среда, е фактор, който показа къде висшите училища са в състояние да задържат интерес. Това е най-важното. Ако младежите нямат интерес да се обучават, ние сме се провалили. Чрез виртуализацията, чрез обогатяването на учебното съдържание с дигитални компоненти се постигна една малка революция. В университетите най-интересното беше при оценяването, защото българинът традиционно опитва да намери "втори начин". В момента всички университетски изпити в дигитална среда остяват дигитален отпечатък, дигитална следа и тук елементът някой по някакъв начин се опита да мине "между капките", просто изчезва. Трябва да се доверим на системата, да се доверим на дигиталните тестове- там се вижда, че този, който е подготвен, който е чел, абсолютно логично ще достигне до успех.

Учредител и председател сте на Фондация „Проф. д-р Минко Русенов“. Разкажете ни за традициите на дарителството в Свищов.

- Дарителството е в основата на Третата българска държава. Това, което нашите възрожденци са ни завещали със своите инвестиции в култура, читалища, театри, библиотеки, е нещо уникално. Имаме толкова свидетелства, че българските търговци, които са натрупвали своето богатство в периода до Освобождението, след това с щедрост и родолюбие са дали своята лепта за просперитета на България. Това, че имаме фондация, която създава традиции, която подкрепя студентите, лансира млади учени, е наистина наша инициатива, която следва това, което ни е завещано. Факт е, че в Свищов е най-голямото дарение в образованието, след това на братята Евлоги и Христо Георгиеви, на Димитър Апостолов Ценов, който оставя цялото си богатство и подписва своето дарение на 1 септември 1912 година. Така с една огромна традиция тази година ще отбележим 85 години на Свищовската академия. Именно чрез фондациите и в случая фондацията, която носи името на нашия трети ректор и създадел на финансовата школа в България проф. Минко Русинов, ние в партньорство с банки, застрахователни дружества и големите работодатели в страната създадохме един резервен фонд, който да подкрепя младите таланти, които искат да направят кариера в областта на бизнеса. Част от тези инициативи е работата с българските Общини, с българските средни училища, създаваме уникална среда младите предприемачи да пожелаят да добият своето висше образование именно в крайдунавския академичен Свищов, който е една своеобразна Магнаурска школа за бизнес и кариера.

Вие сте рядък позитивен пример за академично семейство при това с трима синове. Лесно ли се съвместяват административните ангажименти със семейните задължения?

- Твърдя, че е успешно, защото да имаш три момчета вкъщи наистина означава да имаш три личности, всяка представител на своята генерация. Най-големият ми син е роден във Видин, след завършването на информатика, продължава да се занимава с нещо, което му е мечтата и любовта. Напрактика е професионален геймър и всеки, който разбере, че се занимава с това нещо, казва "И аз искам", но е сложно- играе се по много часове, помага се на развойните компании да създават и да развиват тези геймърски платформи. За нас, родителите, това в първия момент беше малко странно, но разбирайки колко млади хора се впечатляват от това, което се постига, фактът, че има българи, които са печелили световни турнири и шампионати, фактът, че американските университети вече отпускат стипендии за e-gaming, означава, че това е 21 век. По-малките синове в момента са в 11 и 7 клас, те имат също своите очаквания в живота и ние, родителите, трябва да ги подкрепяме. С моята съпруга сме университетски преподаватели и знаем, че българинът действително е силен тогава, когато в своето семейтво дава шанс на следващата генерация да расте и да се развива. Отправям по този начин едно критично послание и провокация към всички тези, които все още предпочитат ергенския живот. В кръга на шегата, много години назад държавата стимулираше влизането в семеен формат чрез ергенски данък, не че сега това е начинът по фискални причини да стимулираме младите хора да създават семейства, но когато поемеш своята рожба в родилното отделение, когато видиш първите крачки, когато чуеш първото "мама" или "тати", това е най-голямата радост в живота. Искам българите, така както е завещано от нашите класици в литературата, да се доверят на институцията семейство и да даваме пример, че България заслужава да живеят българи на тази територия и да обърнем този ужасен тренд, в който страната ни се топи и тенденциите за следващите десетилетия не са добри.

Повече- в прикачения звуков файл.

Споделете

Проф. Андрей Захариев за предизвикателствата пред системата на висшето образование

В "Музикална зона": Честит рожден ден, Марк Антъни!

В "Музикална зона": "..., а някой кара колело"

"Музикална зона" в деня на незрящите: Тъмни очила и песен

Грети Къшева: Бих посъветвала всички момичета да се усмихват!

Видинчани благодариха на шампионката Йоана Георгиева с крупно дарение

В „Музикална зона" слушаме Джордж Бейкър Селекшън

В Международния ден на театъра слушаме Тодор Колев в "Музикална зона"

За БНР

Радио Видин